Фотографът Исхак Мадан: „Работата ми търси тихата поезия на ежедневието“

Лични перспективи и едно пътуване с Исхак Мадан из Розовата долина

0 коментара Сподели:

Снимки от Розовата долина: Исхак Мадан; Портрет: Кер Макълрейт

Срещнах Исхак преди няколко години, докато работехме по проект в Саудитска Арабия.

Неговият отличителен креативен стил веднага ми направи впечатление – фотографиите му не просто впечатляват със своята естетика и уникална перспектива, а носят дълбока емоционалност. Те разказват истории. Провокират чувства, изграждат контекст около персонажите и карат зрителя да се запита: Какво виждаш? Как резонираш с темата? Затова творчеството му се усеща толкова лично. То не е просто документиране, а наратив – момент, уловен във времето, който провокира диалог със зрителя. Разказването на истории е естествена реакция на Исхак със заобикалящата го среда. Артистичното му пътешествие преминава през живота и обучението му във Великобритания и Португалия, но е дълбоко вкоренено в идентичността му като горд, самоук фотограф от Бахрейн.

В момента е Photographer-in-Residence в Al Riwaq Art Space, където изследва колажа като средство за изразяване. Работата му обхваща улична и концептуална фотография, често съсредоточена върху теми като общото човешко състояние.

Негови творби са представяни от институции като Музея за модерно изкуство

(Shabab Al Mustaqbel, 2022), Bahrain Authority for Culture & Antiquities („Раждането на ифтара“, 2020) и Sharjah Art Foundation (Vantage Point, 2018). Съвсем случайно България е четвъртата страна, в която пътищата ни се пресичат. Миналогодишното ми пътуване до Розовата долина предизвика въпроса:

Какво ли би преживял Исхак и как би го интерпретирал чрез своето изкуство, ако дойде тук?

Тази година го превърнахме в реалност. И ето ни – разговаряме, докато се разхождаме сред поля от цъфтящи рози. Ето какво сподели той:

Наскоро посети България – коя беше любимата ти част от това преживяване?

Пътуването до България беше много истинско и някак спокойно. Не очаквах, че ще е толкова богата на история, извинете ме за невежеството ми, но преживяването беше изключително освежаващо и приземяващо. Особено след Барселона, където свръхтуризмът е отнел част от чара на града. Любимото ми място? Розовата долина. Чувствах се като в анимация на Studio Ghibli – ярки рози в пълен разцвет под наситено синьо небе и драматичен планински фон.

Нека се върнем една стъпка назад – върху какво работиш творчески напоследък? Някои лични акценти?

Току-що се върнах от Експо Осака, където представих новия си зийн със заглавие +973 – ода за любимия ми остров Бахрейн. Не искам да губя темпо, затова сега работя по фотокнига, която ще представи Бахрейн в по-голяма дълбочина.

Все повече ме привличат занаяти и печатни издания, това ме вдъхновява да превръщам идеите си в реалност.

Би ли ни разказал повече за стила и креативната си посока? Как се е развил с времето?

Честно казано, трудно ми е да дефинирам стила си, той се променя според това, което ме вдъхновява в момента. Винаги се опитвам да се предизвиквам, като експериментирам с различни жанрове. Но в основата си работата ми търси тихата поезия на ежедневието около теми като присъствие, памет и човешката същност.

Забеляза ли културни прилики между България и Бахрейн?

Определено. Българското гостоприемство беше топло и сърдечно, което е много близко до това в Бахрейн. Това напълно опровергава стереотипите за източноевропейските култури като студени или затворени. Преживяването ми преобърна тази представа.

Имаше ли нещо, което особено очакваше да видиш в България?

Разходката из Розовата долина беше абсолютният връх. Районът е пълен с неочаквани съкровища като църквата в Шипка, паметникa на Бузлуджа и още много. Почувствах се като герой в свят от видеоигра, толкова много нови места и лични открития.

А самите рози… те оставиха незаличим отпечатък в съзнанието ми. Едни от най-красивите, които съм виждал.

Какво знаеше за Розовата долина, преди да дойдеш? Отговори ли преживяването на очакванията ти?


Честно? Почти нищо. Изненадах се, че около 70% от световното производство на розово масло идва от България. Преживяването надмина всичките ми очаквания, срещнах прекрасни хора, работещи в тази индустрия, и се разходих из открити полета, където въздухът ухаеше на рози. Незабравимо.

Какво предстои за теб? Има ли проекти, които можем да очакваме с нетърпение?


Планирам самостоятелна изложба през септември в Art Station, Мухарак, Бахрейн, където ще представя нови и ексклузивни творби. Следете ме!

Работата на Исхак можеш да разгледаш тук, а на страницата му в Инстаграм можеш да се информираш за най-новите му проекти.

Албанската мечта – между хаос и надежда

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *