Фотографът Исхак Мадан: „Работата ми търси тихата поезия на ежедневието“
Лични перспективи и едно пътуване с Исхак Мадан из Розовата долина

Снимки от Розовата долина: Исхак Мадан; Портрет: Кер Макълрейт
Срещнах Исхак преди няколко години, докато работехме по проект в Саудитска Арабия.
Неговият отличителен креативен стил веднага ми направи впечатление – фотографиите му не просто впечатляват със своята естетика и уникална перспектива, а носят дълбока емоционалност. Те разказват истории. Провокират чувства, изграждат контекст около персонажите и карат зрителя да се запита: Какво виждаш? Как резонираш с темата? Затова творчеството му се усеща толкова лично. То не е просто документиране, а наратив – момент, уловен във времето, който провокира диалог със зрителя. Разказването на истории е естествена реакция на Исхак със заобикалящата го среда. Артистичното му пътешествие преминава през живота и обучението му във Великобритания и Португалия, но е дълбоко вкоренено в идентичността му като горд, самоук фотограф от Бахрейн.

В момента е Photographer-in-Residence в Al Riwaq Art Space, където изследва колажа като средство за изразяване. Работата му обхваща улична и концептуална фотография, често съсредоточена върху теми като общото човешко състояние.
Негови творби са представяни от институции като Музея за модерно изкуство
(Shabab Al Mustaqbel, 2022), Bahrain Authority for Culture & Antiquities („Раждането на ифтара“, 2020) и Sharjah Art Foundation (Vantage Point, 2018). Съвсем случайно България е четвъртата страна, в която пътищата ни се пресичат. Миналогодишното ми пътуване до Розовата долина предизвика въпроса:
Какво ли би преживял Исхак и как би го интерпретирал чрез своето изкуство, ако дойде тук?
Тази година го превърнахме в реалност. И ето ни – разговаряме, докато се разхождаме сред поля от цъфтящи рози. Ето какво сподели той:

Наскоро посети България – коя беше любимата ти част от това преживяване?
Пътуването до България беше много истинско и някак спокойно. Не очаквах, че ще е толкова богата на история, извинете ме за невежеството ми, но преживяването беше изключително освежаващо и приземяващо. Особено след Барселона, където свръхтуризмът е отнел част от чара на града. Любимото ми място? Розовата долина. Чувствах се като в анимация на Studio Ghibli – ярки рози в пълен разцвет под наситено синьо небе и драматичен планински фон.
Нека се върнем една стъпка назад – върху какво работиш творчески напоследък? Някои лични акценти?
Току-що се върнах от Експо Осака, където представих новия си зийн със заглавие +973 – ода за любимия ми остров Бахрейн. Не искам да губя темпо, затова сега работя по фотокнига, която ще представи Бахрейн в по-голяма дълбочина.
Все повече ме привличат занаяти и печатни издания, това ме вдъхновява да превръщам идеите си в реалност.

Би ли ни разказал повече за стила и креативната си посока? Как се е развил с времето?
Честно казано, трудно ми е да дефинирам стила си, той се променя според това, което ме вдъхновява в момента. Винаги се опитвам да се предизвиквам, като експериментирам с различни жанрове. Но в основата си работата ми търси тихата поезия на ежедневието около теми като присъствие, памет и човешката същност.
Забеляза ли културни прилики между България и Бахрейн?
Определено. Българското гостоприемство беше топло и сърдечно, което е много близко до това в Бахрейн. Това напълно опровергава стереотипите за източноевропейските култури като студени или затворени. Преживяването ми преобърна тази представа.
Имаше ли нещо, което особено очакваше да видиш в България?
Разходката из Розовата долина беше абсолютният връх. Районът е пълен с неочаквани съкровища като църквата в Шипка, паметникa на Бузлуджа и още много. Почувствах се като герой в свят от видеоигра, толкова много нови места и лични открития.
А самите рози… те оставиха незаличим отпечатък в съзнанието ми. Едни от най-красивите, които съм виждал.

Какво знаеше за Розовата долина, преди да дойдеш? Отговори ли преживяването на очакванията ти?
Честно? Почти нищо. Изненадах се, че около 70% от световното производство на розово масло идва от България. Преживяването надмина всичките ми очаквания, срещнах прекрасни хора, работещи в тази индустрия, и се разходих из открити полета, където въздухът ухаеше на рози. Незабравимо.

Какво предстои за теб? Има ли проекти, които можем да очакваме с нетърпение?
Планирам самостоятелна изложба през септември в Art Station, Мухарак, Бахрейн, където ще представя нови и ексклузивни творби. Следете ме!
Работата на Исхак можеш да разгледаш тук, а на страницата му в Инстаграм можеш да се информираш за най-новите му проекти.
Албанската мечта – между хаос и надежда
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.