Пет планински върха, които да изкачиш това лято

Без върхове не може! Ана-Мария отново ни води на приключение – този път още по-нависоко

България ври и кипи от необикновени места и спиращи дъха гледки.

Обикновено правилото е: колкото по-високо, толкова по-красиво и необятно.

Лятото е възможно най-добрият момент за изкачване на природните ни богатства,

затова ти оставям моя списък с 5 любими върхове, които задължително да изкачиш през сезона. Няма нужда да си опитен алпинист – важно е само да имаш желание, удобни обувки и малко време за бягство нагоре. А там, горе, ще намериш не само гледки, а и усещането, че всичко си идва на мястото. Готов ли си?

Връх Ком

Започваме с моя любим и необятен връх Ком – под полите на който се намира родният ми град Берковица. Не знам дали защото жизненият ми път започна именно оттам, но този връх е едно от онези редки места, на които съм се чувствала… напълно на мястото си. Връх Ком е не само красив, но и лесен за изкачване – отправната точка е хижа „Ком“, където можеш удобно да паркираш колата си.

Оттам започва едно вълшебно изкачване нагоре

– нависоко, надалече и все по-близо до душата. Самият преход трае около 1 час и 30 минути в едната посока, а слизането, както обикновено е по-бързо. Пътеката минава през свежа борова и букова гора, която дарява с прохлада дори в най-жарките летни дни. Докато вървиш, гората ще те забавя по най-приятния възможен начин – с ароматни билки, подходящи за чай или домашен лек, със смолисти клонки за боров мед, с диви боровинки и малини и с цъфтящи полски цветя, които те приканват да спреш и да се насладиш на момента.

Панорамата от върха е зашеметяваща – при ясно време се разкрива изглед към Стара планина, към Врачанския Балкан, а понякога дори и до Дунавската равнина. Чувството е на простор, на свобода, на тишина, която не притиска, а лекува. А след изкачването – задължителна рецепта за максимално удоволствие е заслуженото хапване! Препоръчвам с две ръце ресторант „Кръстева къща” в гр. Берковица – уютно местенце, където ще опиташ традиционни гозби, приготвени с домашни продукти от местни производители. Мекички, дивеч, козе сирене, потопено в мед и ядки – всичко има онзи вкус, който се усеща не само на езика, а и в сърцето.

Но връх Ком е не само лично преживяване – той е и символ.

Това е началната точка на емблематичния туристически маршрут Ком–Емине – най-дългото пешеходно трасе в България, преминаващо по билото на Стара планина от запад на изток, чак до нос Емине на Черно море. Над 600 километра природа, планини, история и лична воля. За много планинари и мечтатели Ком–Емине е предизвикателство, изпитание и духовно пътуване, започващо именно тук – от мястото, което за мен винаги ще бъде началото на всичко. Връх Ком е не просто дестинация. Той е усещане – за дом, за връзка с корените, за път навътре към себе си. И колкото по-често се връщам там, толкова по-сигурна съм, че това е моето най-любимо място в света.

Връх Вихрен

Вихрен не е просто връх. Това е среща – с величието на Пирин, с природата в най-суровата ѝ красота и с теб самия. Извисяващ се на 2914 метра, Вихрен е вторият по височина връх в България и на Балканския полуостров – само Мусала го изпреварва, но по дух и усещане Вихрен определено бие всички класации. И все пак изкачването му не е от най-лесните – пътеката е стръмна, камениста и на моменти предизвикателна, но не и непосилна. Отнема около 3 до 4 часа в посока, в зависимост от темпото и опита.

Но всяка крачка нагоре разкрива свят, в който времето спира,

въздухът става по-чист, а мислите – по-ясни. Пейзажите по маршрута са способни да те сломят и оставят абсолютно безмълвен – още от началото се откриват гледки към връх Тодорка, към езерата под Казана, към безкрайното каменно море на Пирин. Особено впечатляващи са алпийските треви, цветовете на мъховете и силуетите на дивите кози, които понякога можеш да зърнеш, ако си тих и внимателен.

Последните метри към върха са най-стръмни, но точно там се случва магията – когато стъпиш на самия ръб и пред теб се разтвори Пирин в цялото му могъщество. При ясно време погледът достига далеч – до Родопите, Рила, дори Егейско море. Стоиш там, на ръба на света, и усещаш, че си част от нещо по-голямо. Интересен факт е, че Вихрен е карстов връх – почти няма повърхностна вода, а околният пейзаж е изсечен от ледници.

Това придава на върха онази сурова, лунна красота, която те кара да се чувстваш като в друг свят.

След слизане от върха, можеш да се отпуснеш в района на хижа „Вихрен” или да направиш кратка разходка до Бъндеришките езера. А ако търсиш вкусна храна и топла атмосфера – град Банско е само на половин час път, изобилстващ от вкусни мекици и най-важното – шкембе чорба с мноооого чесън. Връх Вихрен не се покорява – към него се върви със смирение. Защото там горе няма шум, няма бързане, няма преструвка. Само планина, небе и сърце, което бие малко по-силно от височината и от благодарността, че си част от това величие.

Връх Полежан

Връх Полежан е едно от онези места в Пирин, които те посрещат с величие, но и с тишина. С височина 2851 метра той е сред най-високите върхове в планината – по-нисък от Вихрен и Кутело, но не по-малко впечатляващ.

Ако търсиш по-достъпен алпийски връх с разкошни гледки, Полежан е истинско съкровище.

Изкачването му обикновено започва от хижа „Безбог” – до която се стига с лифт от хижа „Гоце Делчев”. Това прави маршрута удобен и привлекателен дори за по-неопитни туристи. От хижа „Безбог” до върха се върви между 2 и 3 часа – през планински пътеки, широки била и каменисти ридове. Изкачването е сравнително леко, а гледките започват да те обгръщат още от първите метри. Особено впечатляваща е гледката към Поповото езеро, което блести като синьо око в подножието на върха.

Понякога отражението му прилича на огледало, в което планината се оглежда, сякаш проверява дали още е същата – дива, вечна и красива. От самия връх се разкрива 360-градусова панорама към целия Пирин – Вихрен, Кутело, Джано, Газей, Стражите и още куп други върхове, преливащи в сиво, зелено и синьо.

Полежан е и един от върховете с най-красиви пирамидални форми

– съвършен в своята симетрия, той впечатлява с карстовите си склонове и ясно изразения си силует. От северната му страна, под самия ръб, се крие малко каменно езеро, което понякога остава незабелязано, затова тайно ти прошепвам да се озърнеш, за да го намериш. Изкачването на Полежан не е технически трудно, но все пак изисква внимание – особено в по-високите участъци, където има скалисти пасажи и остри ръбове. Добра екипировка, вода и спокойствие в крачката са напълно достатъчни, за да стигнеш горе – до мястото, където светът изглежда по-прост, а животът – по-смислен.

Връх Столо

Има върхове, които не се извисяват с височина, а с характер. Такава е магията на връх Столо – един от най-уникалните и живописни върхове в Западна Стара планина, с височина от 1340 метра. Изкачването започва от махала Горна Добравица, намираща се в подножието на скалния феномен Столо, а самият преход не е прекалено труден – около 2 часа с умерено изкачване и разнообразни терени. Пътят преминава през красива букова гора, полянки с диви цветя и панорамни открити участъци, които разкриват гледки към безкрайния хоризонт на Балкана.

Най-впечатляващата част обаче е самият връх – стръмна варовикова стена, която рязко се издига от околния релеф.

Гледан отстрани, Столо изглежда почти недостъпен, като истинска скална крепост. Но горе ли си – усещането е различно: пространството се отваря, а тишината е абсолютна. Мястото е рай за хора, които обичат уединението и дивата природа. Тук няма тълпи, няма маркирани търговски пътеки, няма шум – само ти, вятърът и скалите. Връх Столо е и дом на редки растителни видове, сред които и ендемити, типични за Стара планина. Ако имаш късмет, може да зърнеш и дива коза или орел, кръжащ над скалите. Столо е от онези върхове, които не се покоряват. Те се преживяват. Без бързане, без очаквания – само с отворено сърце и сетива. И точно в това е магията му.

Връх Половрак

Сред любимите ми места в България е един връх, който сякаш остава леко встрани от шума на туристическите класации, но точно това го прави още по-привлекателен – връх Половрак. Със своите 1182 метра надморска височина Половрак е част от Лозенската планина – едно истинско зелено убежище, само на крачка от градския ритъм на София. Мястото е достъпно, но не пренаселено. Лесно можеш да стигнеш до началото на маршрута – най-често от Лозенския манастир „Свети Спас“, където има възможност за паркиране и кратка почивка преди изкачването. Пътеката към върха е приятна, добре маркирана и подходяща за начинаещи туристи, семейства с деца или за хора, които просто имат нужда от малко тишина и природа. Изкачването отнема около час и половина, като през цялото време се редуват широки горски участъци, открити поляни и красиви гледки към Рила, Плана и Стара планина. Особено през пролетта и лятото

цветята, песента на птиците и ароматът на билки създават усещане за пълен природен баланс.

На самия връх те очаква панорамна гледка, която те кара да замълчиш – Софийското поле се разкрива в цялата си широта, а при ясно време може да се види дори Витоша, Рила и далечните контури на Родопите. Това е едно от онези места, на които можеш просто да седнеш на някой камък, да затвориш очи и да усетиш как времето се разтваря. Половрак не е само място за разходка – той е и място за презареждане. Тук няма нищо излишно – само тишина, зеленина и свобода. Природата говори тихо, но ясно. Ако имаш време, горещо препоръчвам да съчетаеш изкачването с посещение на Лозенския манастир – тих, малък, с усещане за абсолютно уединение и мека духовност, което идеално допълва преживяването от върха. Връх Половрак е като онези хора, които не се натрапват, но оставят дълбока следа. Нищо крещящо – просто чиста, истинска планина. И точно затова го обичам.

Силно енергийни места в България (част 2)

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.