Нещата от живота

Кратък гайд на филмите от 60-те до 90-те, които трябва да бъдат гледани

Навън става все по-студено, а  на дивана с чаша чай – все по-удобно,  да си говорим за хубаво българско кино. За филмите, далеч не най-известни и все пак именно тези, които ще оставят „една сълза в очите или драскотина в паметта ви”, както е казал поетът.

ЩУРЕЦ В УХОТО (1976)

Филм за двама приятели, тръгнали на стоп с намерението да се преместят от село в града. Хумористичното в ситуацията произлиза от това, че са твърде противоположни персонажи – колкото единият е природно рафиниран и благ (Стефан Мавродиев), толкова е другият по профански хитър и нахален (Павел Поппандов).  Особен смях буди сцената, в която Поппандов имитира обобщения образ на „другаря директор”, който се опитва да пробута свое протеже. „По пътя” тези двама симпатяги срещат и други персонажи, които пък разказват своите истории и ги вплитат в общия сюжет.

Виж повече: Още едно незабравимо момче си отиде: Стефан Данаилов

ПЕТЪК ВЕЧЕР (1987)

Петък вечер, вали дъжд, пет мини истории от живота: починала колежка, изневяра, опит за кражба с комични последствия, празненство, ознаменуващо най-сетне добития бленуван апартамент, дилема дали достойнството и любовта са по-силни от домогванията на влиятелен ухажор. Пет истории от живота на обикновения човек, едновременно тъжни и смешни. Както и Марта Вачкова, хрупаща солети и изнасяща монолог в защита на ценностите на безсъдържателния човек.

И тъй като в българското кино от миналото голяма тема са така наречените ТВУ-та (трудововъзпитателни училища), немалко са филмите около този център, които докосват истински. 

„Вълчицата” е един от тях и предвид, че излиза на бял свят през  далечната 1965, смело може да бъде обявен за доста напредничав за времето си – партита, цигари, италианска естрада, Бийтълс. Сюжетът се върти около младо момиче – в ролята безапелационната Илка Зафирова, което поради своето освободено поведение и опит за измама постъпва в трудововъзпитателно училище. Нейният бунт е по-скоро прикрита ранимост заради всичко онова, от което е била лишена. За разлика от повечето от изобразените в българската кинематография възпитатели обаче, директорът на дома е човек, който подхожда към поверените му проблемни младежи по макаренковски – с вяра и разбиране.

Към селекцията на момичетата бунтарки няма как да не споменем и друга лента – филма „Аз, графинята” (1989). Няколко пъти спиран от прожекции и излязъл на екран едва след падането на Берлинската стена. Базиран на живота и историята на колоритна софийска личност, една от първите български наркозависими – Сиси Графинята. По време на асамблеята „Знаме на мира” (утопичната рожба на дъщерята на Тодор Живков) гостуващ чужденец хвърля в ученическата престилка на Сиси забранено вещество. И така се започва всичко. Съдбата на Сибила е белязана от всички ужасяващи механизми на системата, която впримчва в хватката си един млад и невинен човек, завърта го из всички кръгове на ада, докато не го омерзи съвсем. При все това онези, които познават реалния персонаж зад екранния образ, описват момичето като положителен човек. „Аз, графинята” не е никак лесен за гледане, защото е точно толкова безпощаден, колкото само животът може да бъде понякога. Критиката на запад го оценя високо – "истински, искрен, отлично овладян", "дълбок и откровен, нов поглед върху страна, която се отваря за света, превързва раните си, лекува травмите си".

АВАНТАЖ (1977)

Филмът започва с почти по документалистки предаден пандизчийски монолог на затворник оратор, в компанията на съкилийници. Създаден е по документалната книга „Един прокурор разказва“. В ролята на рецидивист джебчия се превъплъщава героят на Руси Чанев, който е невероятно убедителен – от дяволития пламък в окото до бургаския диалект в гласа. Изправен пред  другари от милицията, за да им демонстрира „хватките” на своя занаят, той се впуска в ретроспективен разказ за живота си. „Петела”, героят на Руси Чанев, е  може би най-чаровният и поетичен шмекер в историята на родното кино, редом с образа на Тодор Колев от „Опасен чар”. Престъпник, на който силно симпатизираш заради чувството му за собствена справедливост,  романтичността и нежеланието да бъде приспособен към действителност и рамки, които не са му по вкуса. И музиката към филма!

СОФИЙСКА ИСТОРИЯ (1990)

Сценарият на „Софийска история” е създаден по едноименната и доста скандална в онези години повест.

Филмирането й става възможно едва след настъпването на демократичните промени поради факта, че литературната творба е заклеймена от част от критиката.

Лентата описва любовта, която преживява едно чувствително младо момиче, което гледа на света в по-младежки абсолютни категории. Бистра жадува за истинска любов и учи българска филология. Помните ли образа на интригантката Марина от един от най-обичаните български филми – „Вчера”? Именно същата актриса изиграва героинята на Бистра, но в изцяло другия регистър на цветовете – от нахаканата и настъпателна девойка няма и следа. Героинята от „Софийска история” е тиха, чувствителна и одухотворена. Във филма неин контрапункт и съперница е момиче, изиграно от Саня Армутлиева – позната на публиката като ментор от X фактор. Не на последно място незабравими са изгледите от софийските улици през 90-те, които филмът е запечатал.

Докато сме на вълна „истории”, има още една, на която трябва да се обърне специално внимание. Това е лентата „Романтична история” (1985), в която главна роля играе мъжкото момче на българското кино Иван Иванов. Филмът е българският трактат на „Великият Гетсби“. Когато мечтата на живота на един мъж е да се ожени за жена, която има предпочитание към лукса и любовта сама по себе си не я задоволява. В такъв случай какво остава на Кондора (героя на Иванов)?

ДОМ ЗА НАШИТЕ ДЕЦА  (1987 – 1990)

„Дом за нашите деца” е сериал в 4 сезона. Този опус е, може да се каже, историята на моето семейство, на твоето семейство – на българското семейство като цяло. Голямата фамилия, родителите, които живеят с всяка радост и несгода на децата си и треперят над добруването им. Грешките на децата. Скъпите семейни моменти като построяването на дом, Нова година, повишение, сватба. Извън звездния актьорски състав сериалът може да се похвали също и с искреност и много тънък поглед към детайла по отношение на взаимоотношенията между хората. Особено любим  е третият сезон с името „Неизчезващите”, заснет на морето, който има силен екологичен и човешки заряд. Той съдържа и една от най-трогателните филмови притчи с участието на възрастния Слабаков.

Виж повече: Култовите български филми, които да гледаш веднага – част 1

МЕГИ (1989)

Лентата е тийнейджърски филм, но дори като такъв е доста приятен. Някои от вас сигурно помнят налепената със снимки и поезия на Джон Ленън (и Джим Морисън) стена на Нотариата в София (още известна като „стената на плача”). Филмът отразява истинска история, а именно – след смъртта на Джон Ленън ученици изписват по стената посвещения за простреляния бийтълс. След това се започва своеобразно честване на датата, което, разбира се, не минава без проблеми в училище и вкъщи. Защото, както се казва във „Вчера” – „Бийтълс… К'ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора”.

A ти гласувай за любимите си филми и сериали и спечели телевизор

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.