Просто Спас, Шишман и сатира: героите на Стен Дамянов оживяват на Aniventure Comic Con 2025
Фестивалът за попкултура посреща киселия заек и новия проект на художника на 5 и 6 юли в Интер Експо Център - ела да се запознаеш с него
Приготви се за уикенд, в който реалността отстъпва място на фантазията.
Aniventure Comic Con превзема Интер Експо Център, София, на 5 и 6 юли с всичко от света на косплея, анимето, гейминга и още – на едно място, в една галактика (нашата). Разбира се, няма да липсват и комикси – в зала 4 те очаква среща със Стен Дамянов – автор, художник и създател на комикс героя „Просто Спас“ – заека с неподражаем хумор, който изгря първо в социалните медии, после в книжарниците и накрая в сърцата на хиляди фенове. Стен ще е на щандa със свои издания, а на 6 юли от 11:15 ч. ще излезе и на сцената за специален панел заедно с българските комикс артисти Неда Малчева и Марти Петров (Тони Патето), за да си говорят за комикс културата в България. Междувременно ще представи и новия си проект „Епос за Шишман Тракийски – Напаст“. В следващите редове ще надникнеш в един разговор с художника.
Какво те вдъхнови да създадеш героя си заека Спас и какво послание би искал да предаваш чрез него?
Както всеки артист имах огромно желание да създам герой, който да бъде разпознаваем и да се хареса на публиката. Извадих късмет, че Спас резонира с хората и доста бързо предизвика интерес. Вдъхновението дойде от анимационния сериал South Park на Трей Паркър и Мат Стоун. Мисля, че това е най-великият „учебник“ по хумор и сатира.
Желанието да създам нещо подобно, чрез което мога да осмивам човешката глупост, беше водещо.
Заекът е отдушник на гнева ми. Когато нещо дразнещо изплува, докато правя преглед на печата, използвам бялото, зъбливо творение, за да го осмея, след което качвам в социалната мрежа комикс на роботизирания рептил, където да накарам хората, разпалени от същата тема, да се усмихнат. Също и обратното – ако съм щастлив от нещо и искам хората да научат за това, отново Спас се притича на помощ. За послание ми е трудно да говоря, тъй като при всяка нова страница темата е различна, но ако мога да обобщя, май основното е: „Не бъди обществена гад!“.
Каква роля играе сарказмът в твоето творчество и как успяваш да балансираш хумора с по-сериозните теми?
Сарказмът е черта от моя характер, която предавам и на героите си. Според мен обществото се състои от множество стереотипи, а често хората, които се вписват в тях, стигат до крайности в поведението си. Сарказмът служи именно за това – да сигнализира кога някой е прекрачил границата с държанието си. Ролята му е да ни „отрезвява“, да ни предпазва от това да повтаряме едни и същи грешки, да ни помогне да осъзнаем кога се държим нелепо. Балансът обаче е невъзможен. Без значение каква темата, винаги подхождам по един и същ начин, но въпросът е в реакцията на хората и как те приемат хумора и сатирата – понякога им звучат като чужд език.
Очевидно комиксите ми трябва да вадят наяве „кирливите ризи“, но колкото по-сериозна е темата, толкова по-силно тя жегва някои читатели.
Старая се да подхождам центристки, като осмивам всички страни, което феновете оценяват, но въпреки това съм залят от обвинения, че вземам позиция поради лични интереси. Винаги изникват гневни хора, на които съм развалил настроението с „грозните“ си рисунки, защото са в разрез с техните възгледи. Доста от тях откриват себе си в стереотипите, осмивани в комиксите ми, и това никак не им харесва. Хората за жалост държат да чуват мнението си, изречено от устата на отсрещния. От друга страна, забавно е, когато някои индивиди приемат сарказма буквално (не осмислят шегата) и желанието им да са прави надделява толкова, че вместо като критика, разбират комиксите ми като одобрение. Кажеш му „Конграчюлейшан!“ и спира да те слуша нататък.
Предстои да представиш нов герой. Какво да очакваме от него и с какво ще се различава от Просто Спас?
Всъщност новите герои са много, но един от тях изпъква и затова комиксът носи неговото име. „Епос за Шишман Тракийски“ е псевдоисторически приключенски комикс, развиващ се през годините на Второто българско царство, проследяващ смело младо овчарче, отдало се на ново призвание – борба със злите сили. Обикаляйки тракийските земи с вярната си магарица Пепа, Шишман ще се изправя срещу купища предизвикателства, някои от които могат да бъдат решени с развъртане на гегата му, а други чрез изобретателността и бързата му мисъл. Той ще среща нови и интересни хора, които да спасява от беди, ще се бори със зли създания от българския фолклор, а междувременно всички ще трябва да изтърпят немлъкващата му уста и остър език. Той тепърва предстои да се наложи като име както в неговата вселена, така и надявам се, сред дългогодишните почитатели на заека.
В момента хората могат да се запознаят с чаровния досадник Шишо свободно във Facebook страницата на Просто Спас.
Тъй като е нещо съвсем различно от това, което съм правил досега, сметнах за правилно да пускам всеки ден по една страница от цялата първа глава от предстоящия комикс, за да запозная читателите с новите герои, защото не мога да очаквам просто да ме подкрепят на доверие, без да съм показал нищо. Око да види, мозък да помисли, душа да иска да продължи да чете. Шишман и Спас са два коренно различни персонажа. Докато единият е стоик, който има нужда от спокойствие и вярва, че не бива да се пречи на хората, другият е ходещо бедствие и кошмар за вредителите, а понякога и за спътниците си. Заради темите и грубия език комиксите за Спас са предимно насочени към по-възрастната аудитория, Шишман обаче е за всички (десет плюс годишните всички).
Тази година ще бъдеш част от Aniventure Comic Con 2025. Какво означава за теб участието ти в такова голямо събитие?
Това ще бъде третото ми участие. За мен е огромна чест отново да съм сред гостите! Тези събития са живата връзка между артист и почитатели, а това е много важно, защото срещата с публиката е едно от нещата, които мотивират най-много артистите – припомняш си за кого рисуваш и пишеш. Това е и чудесна възможност да видиш феновете триизмерни, а не само като профилни снимки във Facebook. Тъй като не съм особено разговорлив в социалните мрежи, ще мога да поговоря с тях (с голяма радост) за Заека, Тони Патето и Шишо и с удоволствие ще отговоря на въпросите им. Те поне ще имат щастието да обикалят из готините щандове, да разглеждат комикси, манги и мърч от най-любимите ми фентъзи и sci-fi светове, да се срещат с известни лица и артисти. А аз, клетникът, за трети пореден път ще трябва да направя 5-минутен спринт в тълпата, за да разгледам и попия от духа на фестивала.
Какъв съвет би дал на артистите, които имат желание да започнат да се занимават професионално със създаването на комикси?
Да действат смело, но да се подготвят добре психически, защото, когато превърнеш хобито си в професия, има голям шанс да го мразиш през половината от времето. Работата е трудоемка, но в момента, в който след месеци пот и сълзи завършиш проект, чувството на блаженство е неописуемо. Мога да дам четири важни съвета: Правилно разпределение на времето и правилната подредба на етапите са изключително важни за менталното здраве. Никога да не започват работа по комикс, преди да е завършен сценарият („Никой да не се качва в автобуса, преди да е дошъл!“, както казва Димитър Пенев ).
Горката ми кратуна отнесе много главоболия поради тази грешка.
Изхабих два върха на писалката на таблета си от редакции, за да оправя „ще започна да рисувам, пък то ще си дойде“ глупостите. Ако рисуват дигитално – на всеки петнайсет минути да запазват файла си, защото животът е гаден и винаги – в най-неподходящия момент – стават проблеми, от които почти завършени страници изчезват като Кайзер Созе. Друго важно – на всеки трийсетина минути да стават да раздвижват мускулатурата, защото след няколко месеца работа душата може и да се чувства на двадесет, но кръстът сякаш е взет назаем от седемдесетгодишен бивш хамалин. Също – да обсъждат работата си с други хора и да търсят обратна връзка. В тази професия чуждото мнение е от значителна важност, защото все пак за хората го правим. Незнанието дали си се справил поражда съмнения, а съмненията удължават и бавят работата.
Кои са любимите ти комикс артисти и как са повлияли те на творчеството ти?
Има страшно много артисти, които харесвам, но най значимите за мен са тези, които запалиха страстта ми към комиксите в ранна детска възраст. Почти всички, работили върху комиксите за Доналд Дък докъм края на миналия век – Карл Баркс, Уилиям ван Хорн, Марко Рота. Също Юдерзо, художникът на Астерикс. С комиксите му се запознах доста по-късно, защото трудно можеха да се намерят в населеното ми място, но гледах анимациите, които са почти едно към едно с оригиналния материал. Гореизброените са виновниците комиксите ми да изглеждат по този начин днес. Като цяло нямам интерес към реализма, предпочитам си „анимационния“ стил, с който работя по-бързо, а и е по-забавен, защото можеш да кривиш и преекспонираш формите, което дава по-голяма експресивност на героите. Стилът ми всъщност ме спасява, защото, ако трябваше да рисувам реалистично, може би щях да рисувам по една страница цяла седмица, а изобщо нямам това време.
Гейминг, комикси и звезди: Aniventure Comic Con 2025 идва с епична програма!
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
