Три съвременни български романа, които се четат с лекота

Новата българска литература е пълна с качествени заглавия, виж нашите препоръки за лятно четене!

0 коментара Сподели:

Лятото почуква по прозорците, развява роклите, обикаля улиците до късно

и обещава лежерни дни под шарени сенки. Едва ли има някой, който не си се представя на шезлонг или в хамак със студена напитка в едната ръка и книга в другата. И какво по-хубаво от това книгата да е хубава, българска и написана от красива женска ръка. Ами… размечтахме се. По този повод ти препоръчваме три съвременни български романа, които се четат с лекота, но си

тежат на мястото насред новата литературна вълна у нас.

Романът „Анима“ на Капка Касабова първо получи признание в англоезичния свят, като дори беше обявен за Книга на годината според автори в престижни медии.

„Прозата на Касабова – лирична и несантиментална – те потапя в този свят и тази общност и деликатно, но настойчиво задава на читателя неудобни въпроси: какво значи да си човек и как се живее в един природен свят, който продължаваме да рушим и унищожаваме?”, казва например Джонатан Коу. Книгата излезе съвсем скоро на български език в превод на самата авторка и на Невена Дишлиева под логото на издателство ICU.

Сюжетът на романа „Анима“ е свързан с живота на последните подвижни пастири в Пирин.

Освен че оцеляват по необичаен начин, те са и носители на знание, останало извън времето. Подвижното пастирство (трансхуманс) съчетава социални практики и традиции, предавани през поколенията, затова е част от списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. 

 „Керван за гарвани“ е дебютният роман на Емине Садкъ, който излезе през 2021 година и все още е едно от най-вълнуващите съвременни заглавия в българския литературен пейзаж.

Както казва самата авторка: „Тази книга е една безкрайна градина, чиито плодове не спират да (се) раждат“. Сюжетът се развива из Лудогорието. Главният герой е от типа „малък човек“, който, воден от самотата си, от изненадата на една любов, от лудостта на съществуването, преминава през цигански сватби, погребения и странни компании. Освежаващо е чувството за хумор, с което Емине Садкъ поднася „пънкарската история“, родена в главата ѝ, за да заживее завинаги в твоята глава, ако се потопиш вътре. С аромат на БДЖ и с малко житейски ритници.

„И леглото ни е зеленина“ – още един дебютен роман, който да разлистиш в най-скоро време, за да се влюбиш.

Автор е Виолета Радкова, съавтор на книжния подкаст „Четене му е майката“. За да затворим кръга, ще цитираме какво казва Капка Касабова за писането на своята колежка по перо: „Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет“. Умението да разказваш в епоха, да градиш светове от миналото изисква особено фин писателски и исторически усет – такъв, какъвто за дебютиращ автор е впечатляващ. Иван – главният герой в романа – е толкова пълнокръвен, жизнен, пленителен в своята дълбочина, че трудно ще се простиш с него след затварянето на книгата.

Полегни в зеленината на лятото и приятно четене!

Книгите от училищния списък, които днес четем с различен поглед

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *