Къде се обърка Първи юни?

Защо празникът на децата не е това , което беше и загуби ли се истинският му смисъл да носи радост? Самуил Петканов разсъждава по темата!

снимки: Машина на времето София – RETRO SOFIA – РЕТРО СОФИЯ  и личен архив на автора

Много е лесно да си дете в София днес.

Всичко ти е дадено, омекотено и опаковано. Родиш се, избършат те, изпишат те и ти дават таблет или телефон в люлката да се клатите в ритъма на Бейби шарк ту-туу. Докато скипнеш 4 – 5 реклами за криптоборси и други пирамиди, и вече се оформиш като зрял човек. Понаучиш се на ценности от Пепа Пиг, социализирате се в Брау старс с други деца, без да си кашляте в лицата и да изкарате всички видове шарки и ангини. Но все пак идва време излезеш в живия живот. В ТикТок. Два пъти „браво бе, филипс“ и вече си готов член на обществото. Надетствал си се. Отивай да учиш в университет и да се подготвяш 4 години за работа, която след два месеца ще я върши вече и безплатната версия на ChatGPT.

Някак си детството днес е синтезирано, оптимизирано и обезопасено. Няма да прекараш половин час в опит да вадиш топката изпод паркирала кола. Или изпод непаркирала, но пълна с нервен чичо и още по-нервната му съпруга, които проклинат късмета си и недоумяват защо играете футбол цяло лято, вдъхновени от Туньо, Стоичков, Лечков, Костадинов. Сега кротко си смучеш наргиленце и нищо не застрашава здравето ти. Защото кой да те вдъхнови да играеш футбол? Ламин Ямал са го отгледали в школата на „Барса“ от ембрион, късно е за теб! Ето ти една мощна електрическа тротинетка, дето вдига 40 км/ч, сине. Да не ти кихне някой в рейса и да ми проточиш сополи. Та едно време дори гледахме общи влажни вестници, дето кой знае кой и с какви ръце ги е пипал преди това.

Днес децата просто трябва да пипнат, че имат 18 в прозорчето на браузъра си.

И приемат бисквитките на каката. Да, трудно беше да си дете едно време. Сега всичко е обезопасено, улеснено, автоматизирано и даже няма нужда да се прибираш да гледаш „Часът на Уорнър“ и после да увещаваш вашите, че сте се уговорили да ритате пак мач и нищо, че е тъмно, ако не отидете – прецаквате другите, защото сте се цепили на отбори преди това. Тегаво беше. Затова пък първи юни беше истински празник. Не като сега – на всеки ъгъл хепънинг, детска програма, захар и алтернативи на захарта, щадящи емайла на зъбите. Едно време си беше друго. Радост да идеш в „Макдоналдс“! Сега отивате, ако сте бедни и нямате време за нещо по-така. Но и играчките им бяха от истинска, небиоразградима пластмаса.

Или пък да се снимаш с кукла на АЛФ. Истинска кукла в истински размер. Сега отиваш на събитие, но трябва да заредиш augmented reality, дето ти добавя супергерой до детето, което седи, прегърнало храст. 

Днес Първи юни е пародия и никое дете не го чувства като празник.

Поредното тикче в календара, заради което получава подарък и преяждане. И ще се озове на някое полукорпоративно събитие с лошо озвучаване и инфантилна скалъпена бездарно програма. И затова предлагам: на 1 юни заменяме аниматорите с кварталните локали. Да има доза страх, доза неопределеност, доза реалност. Ако оцелееш следобеда и си запазиш подаръка, значи си заслужил Празника.

Забравената гимнастика на критичното мислене

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.