София е супер яка, но нямаме нищо против да я изоставим за малко

Не го разбирайте погрешно – София е най-прекрасната на света. Но този текст няма да е за любовта към нея, а за моментите, когато я изоставяме за малко.

Всичко в нея заслужава безкрайно обожание, но има неща, които понякога изморяват, когато живееш в голям град. А когато се подменят с изначалните им първообрази, постепенно се влиза в един режим почивка, който понякога е незаменим.

За онези бягства, които са само за през уикенда, а понякога и за малко по-дълъг период от време – на планина, на село, на вила с приятели, при вашите в Симеоново дори, you name it.

Градът с неговите безкрайности и безсмислици си е твоята бърлога.

Познаваш улиците, приютяваш се в твоите си кътчета в центъра с нещо за пиене в ръка, понякога обикаляш улиците безцелно само за да му се наслаждаваш. А малките улички в центъра пазят спомените от най-хубавите ти денонощия.

И все пак селектирахме няколко аспекта на градския живот, в които всички ние ще си останем завинаги влюбени, както и еквивалентите им, които, като се позамислиш – никак не са за пренебрегване.

Сутрешното обичайно лате. В голяма картонена чаша с капаче,  държиш го , притичвайки по пешеходните пътеки, бързайки за работа или поредната среща, с лаптопа, може би тренди палто, слънчеви очила и телефона ти в ръка, защото е делничен ден и звъни през 15 минути…  бива заменено с кафе в голяма порцеланова чаша, стоп моушън, любимите ти домашни дрехи и пантофи. Настаняваш се сред възглавници и одеяла и му се наслаждаваш бавно.

Моментът си е само твой и ако си успял да се научиш през годините колко е важно да се изключваш понякога, си взимаш този момент за себе си и не мислиш за нищо друго.

Графикът ти е потънал някъде в пухкавостта на одеялцето, върху което си седнал.

Храненето в делнични дни. Тези хипстърски места, винаги препълени като пчелни кошери, с техния уют и аромат на печива, където спираш за 10 минути и не знаеш дали ти е закуска, обяд, брънч или следобедна закуска, толкова бързаш. Хапваш на крак или в движение баница със спанак и киноа за 5 лева в хартиена торбичка и много нафукано име и продължаваш към деня си. Когато си позволиш обаче една от онези бавни и лежерни сутрини, тази закуска се превръща в омлет, филийки, мекици, а ти си рошав, със сънени очи и по всяка вероятност с терлици и вълнена жилетка. И не бързаш за никъде.

Слушаш радиото, в кухнята мирише на домашна храна и прясно кафе, а теб те е завладял големият дзен.

Още един неизбежен аспект на градския живот е общественият транспорт и такситата. Използваш приложения – да си плащаш билетчето, да видиш кога ще дойде следващият тролей, да си викнеш такси. И си имаш своите си куриозни или пък любими моменти там. Сядаш възможно най-далече от всички с книга в ръка и слушалки в ушите и времето минава до твоята спирка. Или се наслаждаваш на колоритните личности, които са неизменна част от пейзажа. Това си има своя чар. Но сещаш ли се за всички моменти, когато слънцето грее, както в днешния ден и ти си в колата си или в тази на приятел или гадже, отпрашили сте по магистралата, една фина и добре селектирна музика звучи… Премрежваш очи и знаеш, че пътуваш далеч от проблеми си, от трафика, от приложенията… Всичко изглежда по-далечно, сякаш далеч от твоята реалност в момента. Спирате за бири, кафета, цигари, смеете се и знаете, че ви предстои почивка. А пътуването е половината удоволствие на пътешествието.

Партитата и баровете през уикенда. Понякога дори и в делнични дни, когато  толкова е нашумяло дадено събитие, че прекарваш цялата вечер, разминавайки се и почти отърквайки се не по собствено желание в някакви хора, защото няма как да се разминете другояче. Или пиенето на ром с най-добрия ти приятел до 5 сутринта с някакви странни хора в забутан бар на „Шишман“? Time of my life, както се пее. Но дори и да не е хипер често, е толкова сладко да  замениш и предадеш всичко това, да се продадеш на мързела ти за един кекс с портокалови корички, меко одеяло и някой интересен филм вкъщи на дивана. И да останеш сам със себе си, далече от шума и блясъка на всичко останало.

София е супер яка.

Животът тук е интензивен, забавен, натоварен, намръщен, колоритен, понякога е гладен бездомник, друг път е известна блогърка с кученцето й. Понякога е литературно четене, друг път нова изложба. Или едно-от-онези-партита.

Независимо дали си аутсайдер, свърхсоциален, известен в някакви по-затворени подсоциуми или непознат никому – понякога най-голямата услуга, която можеш да направиш на себе си, а защо не и на другите – е да си събереш раницата, да хванеш пътя и да се изключиш за малко от всичко. Обещаваме да се върнеш по-зареден от всякога.

Виж идеи за дестинации с цел бягство от София.