Нещата от живота

Щастието не е нещо, което да отложим за бъдещето, а което си даваме тук и сега

Подаръците, които могат да ме направят щастлива, никога не са били грижливо опаковани в хартия и с подходяща панделка. Предметите не могат да помогнат за пълноценно щастие. Те радват само защото са връчени от някой важен и интимен човек на сърцето и истинският подарък се състои именно в това, че някой те мисли.

Чувството, че пропускаш нещо в живота си, се е превърнало в нещо като епидемия. Може би заради масовото усещане, че някой не ни мисли достатъчно, че не сме достатъчно важни за тези, които са важни за нас. Скоро се усетих, че използвам фразата „Крайно време е да бъдем щастливи“, и го вярвам. Не защото е краят на годината, а защото да мислиш за щастието си като възможна перспектива, която предстои, означава някак да живееш така, сякаш се извиняваш сам на себе си, че не правиш нищо по въпроса да си щастлив точно в този момент.

Да споделяш щастието си с другите означава, че първо си намерил и отгледал своето собствено по качествен начин, а щастието е като дете. Понякога е лигаво и капризно. За отглеждането му всеки намира различни начини. Хубаво е регулярно да сменяш подходите, защото

лесно бъркаме удобството с щастие, битовизма с приятно ежедневие, допустимата злоупотреба с доброта, както и половинчатите връзки с връзките на живота ни.

Крайно време е да бъдем щастливи както никога досега, както не сме вярвали, че можем и напук на всичко, което може да ни пречупи.Годините изтичат и изобщо не ми се иска да се окажа в свят, който не съм подобрила поне минимално с начина си на живот, с начина си на мислене и това, което съм способна да дам.

Истинските ми подаръци тази година са да знам точно какво искам и какво не искам за себе си, а това беше крайно време да се случи.

Не искам да бъда нито миг в отношения с някой, който е по-малко от половинка за мен, който ще ме превърне в зависима частица от него, а няма да ме научи да бъда силна, като изгради опората вътре в мен.

Искам да се чувствам самостоятелно толкова цялостна, че човекът до мен да е като екстра, която превръща живота в нещо, което не просто трябва да смилаш, приемаш и изживееш.

Не искам да се чувствам обичана само заради материално връчени кутийки, а заради прегръдките, вечерите и близостта, без която никой човек не може да съществува. Веднъж да ги получиш, след това споменът може да те топли още години наред.

Искам онова чувство, в което откривам смисъла да съществувам, да не ми е нужно много, защото достатъчното носим един между друг в пространството около нас, в това, което имаме по нашия си начин.   

Половинката не е нещо, без което да се чувстваш половин човек, а този човек от целия свят, който ти избираш, защото сте способни да се научите как да бъдете цели не само заедно, а и отделно.

Нека излезем от клишето, че човек е способен постоянно да е щастлив. Това е нещо невъзможно и е по-вероятно да е изпаднал в тежка заблуда, ако твърди, че е така.

Щастливият човек трябва да се понася самостоятелно. Както и да е напълно наясно, че един лош ден не означава, че целият му живот е такъв, но точно сега всеки ден, в който не си целунал челото ми, е лош.

Искам всичко, което може да си дадем тук и сега, но не искам да си обещаваме завинаги, защото така сякаш се обзалагаме с живота, че чувствата имат срок на годност и ние няма да го спазим.

Не ми е нужно много, за да съм щастлива само да забравя, че е крайно време да бъда такава, защото това означава, че вече съм го постигнала и не ми пука колко време ни остава заедно или поотделно, докато ни има тук и сега.

Не бъркай коледния дух с коледния сдух.