How you doin'?

От 10 месеца съм в Тиндър. След шестия нещата загрубяха. Уж нов match, пък нищо ново. Писна ми, ску-ка и добре че съм аз, че да ми стане интересно. Ама те започнаха първи…

Ето личния ми топ 10 от най-досадните и нелепи встъпителни реплики в приложението.

Здрасти! Как си?

Ти да не си Джоуи Трибиани? Делиш ли храна? Не, наистина, ако от тази реплика тръгне разговор, ще ме научиш ли на френски? А сега сериозно: ако имаш дори и малка частичка от неговия чар, можеш да си позволиш да започнеш така, ако ли не – дори не си го и помисляй. А аз как ли съм… О, миличък, не искаш да знаеш!

Благодаря ти.

За какво?! Че си нямам друга работа да цъкам наляво и надясно в това приложение? Или че вчера измих чиниите? Ааа, защото съм била усмихната!

Ох, само да знаеш колко стари са тези снимки и колко нови са ми мимическите бръчки от намръщеност.

Лошо почваш, но дано ме усмихнеш. Ако не си тръгнеш още след първата изпушена навън цигара от евентуалната ни среща, то аз ще ти изпратя благодарствено писмо. Но пък да, снимките ми поне не са фотошопнати, макар и да са архивни, и няма да се дотъркалям до заведението, защото наистина спортувам, и няма да се налага да ме търсиш с фоторобот, защото не нося от онзи грим, който, като го свалиш, котката ти се крие в гардероба.

Какво пиеш?

А ти каква баница обичаш – с праз или с тиква? На подобен въпрос отговарям само с „Чиста съм от три месеца.“, а ти няма да ми пишеш отново.

Прекрасна си J

Внимание, това е подготвяща реплика за „Не мога да си обясня защо си нямаш приятел“. Затова аз пресичам още в зародиш мъките на нещастника с „И мъжът ми смята така. Ти нали не си ревнив?“. Ако ми пишеш отново, значи ти стиска (нещо, някъде), а въпросът за морала ще го обсъдим по-късно.

Какво правиш в София?

Този въпрос го разбирам, ако е зададен от чужденец, но виж, на един Димитър бих му казала, че съм само за малко, до Илиянци, защото бурканите са по на сметка и има промоция на капачки.

Ако ли пък има път към Долно Камарци, да се обади за по кафе.

Ще бъда брутално откровен с теб: тук съм само за седмица по работа и след това се връщам в Германия…

„О, колко съжалявам! Но след два дни ще гледат мярката ми за неотклонение и имам добро предчувствие, че този път ще ме пуснат. Вече нямам търпение!“ След това си играем на мълчанка. И двамата печелим.

Искаш ли да се запознаем?

Ами добре, само си носи удостоверение за съдимост и такова за психологическа годност, че както е тръгнало, не е на добре. И запознаването да е поне в понеделник, че през уикенда не работи оръжейният магазин, а трябва да си подновя спрея, понеже старият ми е с изтекъл срок на годност и не ми се рискува да те пробвам с дезодоранта.

Уау!, последвано от няколко реда сърчица.

Мда, реплика, достойна за Божинката, а аз очевидно приличам на шестокласничка, защото надолу има още няколко реда с усмивки, розички, слънчица и зайци (поне да бяха котета), завършващи с гифче, на което енот и куче се гушкат. На това не знам как да отговоря… толкова далеч заради мъж никога не съм стигала.

Искаш ли да правим секс?

Знам, че не е възпитано да отговаряш на въпроса с въпрос, но „Трябва ли да си бръсна краката?“.

Тази встъпителна реплика наистина ли дава положителни резултати? Подозирам, че те съветва PR-ът на Фики.

Не, в случая лошата реклама не е „също реклама“, а е просто челен сблъсък през таблета ми с мъж, който не е Райън Гослинг.

Ха-ха не очаквах да те видя тук!

Да, много смешно, на всички тук ни е една веселба. Но преди да изпоприпадаме от невъзможността да си поемем въздух, отговарям: „Е, явно не ни е било писано“.

Както можете да се досетите (мисля, че вече на всички е ясно), очевидно аз ще си умра сама, но пък дотогава дано попаднете на мен в Тиндъра, че поне да си попишем. И да – профилът ми е реален, и да – на подобни приветствия, отговарям точно така.

А светът беше замрял заради Световното…