20 е новото 40 или 40 е новото 20?

Наистина ли остаряхме толкова бързо?

20 е новото 40 или 40 е новото 20

– нещо токова беше, нали? Майките ни ходят по почивки с приятелки, излизат за коктейли, посещават банкети – а ние, „младите“, си стоим вкъщи в петък вечер и гледаме сериали – без деца, без хобита – просто искаме да бъде сами. Пак. Толкова сме изморени, толкова сме „бърнаутнати“. Едва се справяме с 8-часовата офис работа, а и не можем да оставим гаджето да сготви сам вкъщи. Защото, разбираш ли – кой ще пусне прахосмукачката, ако той е зает с друго? Уикендите вече не са за техно партита или планински походи – трябва да чистим, да готвим… и, разбира се, да си починем. Почивка – демек лежане с празен поглед и телефон на лицето. Все пак с почти 10 години трудов стаж (реално са 6, но хайде да ги закръглим) сме така изтощени, че ако решим да излезем навън, как ще успеем да смогнем с всички тези неотложни задачи? А влакчето на живота тепърва е потеглило… но май билетът ни вече е изтекъл.

От години следя събитията във Facebook за всеки уикенд. Харесвам някое парти, пращам го на групата, уговаряме се кой ще звъни за резервация, кой какво ще облече и къде е стартовата точка. С момичетата си напасваме тоалетите – все пак да сме matching, но effortless. После отиваме, пием шотове с непознати, танцуваме до 5 сутринта – а дискотеката затваря с нас. Класика. На връщане се поздравяваме с първите на спирката тръгнали за работа – а ние хващаме градския с крайна дестинация малкия ни апартамент в задънен квартал, в който ще спим до 16:00. Ако успеем да хванем някоя лекция в същия ден – супер.

Ако не – пука ни. Млади сме.

Едва не си изпускаме спирката, защото някой все е заспал на седалката, но в последния момент приятелка те буди, хваща те геройски под ръка и заедно се прибирате в уютната си квартирка. И тези моменти, те са младостта. Или поне бяха. Но колко дълго трае тя всъщност? Май напоследък крайният ѝ срок е като на киселото мляко – само че не пише докога. Майките ни са раждали на 19, работили са по 8 часа или повече и са ходили по купони. Има ли дете от 90-те, което да не помни как е спало на два стола, събрани заедно, докато родителите му пеели и танцували на фона на жива музика?

А днес? Най-добрата ти приятелка е твърде изморена да излезе в петък или събота вечер, защото има мръсни чинии в мивката от два дни – пълен ужас. Та как могат да продължат да живеят в тази кочина с гаджето? По-добре да си остане вкъщи и да си измие съдовете. Това е приоритетът. Виж – не е проблем, че порастваме и натрупваме все повече ангажименти и отговорности – нормално е. Проблемът е, че дали заради нас самите или под влияние на обществото някъде между 23 и първите ти гънки около очите забавлението започва да изглежда… нелепо. Или направо недорасло. Ако вече имаш диплома, сериозна работа и дългогодишна връзка, явно не е редно да излизаш с приятели. Камо ли пък да изпиеш два или дори три коктейла за една вечер! Срам!

Не можеш да си лягаш след 23:00 в петък вечер

или да планираш пътуване извън града с друг освен гаджето, защото си прегряла и социализирането, дори и с най-близките ти изисква емоционален протокол и поне два дни възстановяване. Животът трябва да продължи по „естествения“ начин. Та кой даже го е измислил това? Според колективната мъдрост на обществото трябва да станеш умерено а-социален – свободното ти време е само за половинката и за бъдещите ти деца. Вярно, още нямаш деца, ама все някога ще имаш – затова трябва отрано да mute-неш всичките си чатове с приятели, пък ще отговаряш в спешни случаи. Ако намериш време, нали. Оттук нататък ще има само работа, вкъщи и евентуално някой и друг уикенд със семейството – веднъж в годината.

Приятелствата ти ще са основно с други майки, които си срещнала на детската площадка пред вас. Да има с кого да си играят малките – пък дали техните родители са плоскоземци или не, кого го интересува? За какво ти е да имаш смислен разговор с някого, като Беки и Патрик така добре си играят в пясъчника?

И тук идва въпросът: защо?

Защо сами си слагаме тези ограничения още от старта? Защо не можеш да бъдеш зрял и същевременно да намираш време за приключения, смях и доза безразсъдство? Да ти пука за запушената мивка, ама не повече, отколкото ти пука за времето, прекарано с приятелите ти. Нима балансът между двете е толкова труден за постигане или всичко е в главата ни? Истинската зрялост не би ли трябвало да е в това да осъзнаеш, че животът не е нужно да бъде само едно нещо. Може да е няколко. Може да е всичко.

Може да е твоят живот, а не този по сценарий.

Защото, ако още докато сме в пика на младостта си, отхвърлим всичките си лични желания, хобита и интереси, какво ще стане с нас, когато навършим 40?

Забравената гимнастика на критичното мислене

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.