Подземният свят на Осака: Експо 2025 и скритите съкровища на японския мегаполис

Едно пътешествие отвъд павилионите на най-голямото световно изложение през очите на Десислава Макълрейт

Снимки: Кер Макълрейт

Осака е град със собствено усещане за време.

И то е бързо. Не по същия начин като в Токио, но е НАИСТИНА бързо. Почти като „Бегачът“ в сърцето на града, облян в неонови светлини и тълпи от удивени хора, опитващи се да уловят неговото непреходно очарование. Като част от приключението ми преди няколко седмици се озовах в този град, чиито жители веднъж Такаши Мураками описа като гневни (което, между другото, технически може да се приеме за вярно – местният диалект доста се различава от този в Токио и често звучи по-груб и шумен). Както и да е –

целта на пътуването ми беше да посетя Expo Осака, Кансай 2025.

Това беше първото ми изложение от такъв мащаб и пристигнах с отворено съзнание и много търпение. Темата на тазгодишното издание бе „Проектиране на бъдещото общество за нашия живот“. Любопитен факт е, че това не е първият път, в който Осака е домакин на това международно събитие. През 1970 г., в друг район на града – Суйта (не на изкуствено създадения остров Юмешима), се провежда

първото Експо, на което японците откриват българското кисело мляко.

Това знаково събитие поставя началото на десетилетия културен обмен между България и Япония, което и до днес е видимо – тази година българският павилион беше едно от местата с най-дълга опашка от местни, желаещи да научат повече за страната ни. Павилионът представи интерактивна презентация на нашата древна история и културните връзки между двете държави. Маскотът – Лакто-чан – се превърна в любимец на публиката и достоен съперник на Майако Майако (официалния талисман на Експо).

Експото беше демонстрация на т.нар. мека сила – павилионите на големите играчи като САЩ, Франция и Канада бяха стратегически разположени в самото начало. Лично мен обаче ме привлякоха по-малките, но доста по-визионерски павилиони на страни като Бахрейн, Португалия и Унгария. Павилионът на Кралство Бахрейн беше дело на нашумялата архитектка Лина Готмех, която стои и зад павилиона на Serpentine Gallery (2023 г.) и катарския павилион на Венецианското биенале. Конструкцията му пресъздаваше скелета на традиционна лодка за риболов или добив на перли – „доу“, и разказваше историята за устойчивостта и адаптивността на бахрейнската морска култура чрез завладяваща изложба с интерактивни елементи.

Друг акцент беше унгарският павилион.

За разлика от останалите той наблегна на нематериалното културно наследство – музиката и песента. Темата му беше универсалният език на музиката като мост между японската и унгарската култура, в духа на известния метод на Кодай: „музиката принадлежи на всички“. След като преминахме през тъмен коридор с изложба от стъклени картини, пресъздаващи природни елементи, бяхме въведени в кръгла зала, където ни чакаше специално представление. Фолклорна певица изпълни песен, която не само беше изключително емоционална, но и надхвърли границите на физическото пространство. Беше като сън – под създаденото илюзорно нощно небе.

Интеграцията на природа и културно наследство в павилиона напомня за работата на Су Фуджимото – архитекта зад генералния план на самото Експо. Той също така е отговорен и за преустройството на Къщата на музиката в Будапеща – културен център в 200-годишния градски парк. Още един архитектурен връх беше португалският павилион, проектиран от Кенго Кума, чиято работа напоследък присъства и на нашите географски ширини – посетителски център в Национален парк „Буринт“, една от културните перли на Албания. Павилионът отразява дълбоките исторически, културни и икономически връзки на Португалия с морето, като представи архитектурно и визуално пътешествие между минало, настояще и бъдеще.

Експото беше истинско архитектурно и творческо пиршество. Препоръчвам на всеки да посети събитието поне за седмица – опашките и тълпите със сигурност влияят върху начина, по който изживяваш всичко, но освен културна обиколка това бе и пътешествие на открития и вдъхновяващи емоции. Осака предлага много повече от културния лабиринт на павилионите. Посещението ми не беше вдъхновено от блогове – исках сама да усетя пулса на града и истински да се потопя в атмосферата му. Едно нещо ми направи впечатление веднага. А именно, че

истинските места, където местните хора се събират след работа, се намират под земята.

И нямам предвид преносния смисъл – буквално. Разпръснати са из мрежа от подземни търговски улици, свързани със системата на метрото, които на практика функционират като паралелен град под улиците на Осака. Това беше и причината често да се чудим дали сме на точното място или директно под него. Както и да е – там можеш да откриеш всичко – от култовата верига магазини Cosme, където козметичните продукти са класирани директно по стените според цена и потребителски рейтинг, до магазините на Donguri Ghibli, където можеш да си вземеш за спомен Поньо или Кики (помниш Тоторо, нали?).

Още едно лично откритие, което искам да споделя, е веригата винтидж магазини Kindal. Ако си фен на класическия Louis Vuitton или търсиш нещо от ерата на John Galliano в Dior – това е твоето място, далеч от туристическия хаос на Dotonbori. Любимият ми магазин беше този в Namba Walk. Независимо дали си в Осака заради Експото, заради прочутите топки от октопод (такояки) или омлет с плънка (окономияки), или просто искаш да се изгубиш без посока,

този град има по нещо за всеки.

Далеч от стерилността на Токио, Осака е по-груба, но именно в това е чарът ѝ – автентична и весела по свой собствен начин. Ако имаш един ден в повече, опитай се да излезеш извън града – провинциалните райони около Осака предлагат спокойствие, тишина и едно усещане за вътрешна детоксикация – идеалният начин да осмислиш всичко преживяно в този уникален и вдъхновяващ край на Япония.

Пловдив и Япония: в целувката на нецъфналите вишни

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.