Духовно пробуждане по заповед от офиса във филма „Better Nature“
Как корпоративния дух се разпада за 20 минути
Най-вероятно ти се е случвало да изпаднеш в нелепото положение
на неволен участник в тиймбилдинг, докато се опитват да те сплотят с работния екип. Събират ви всичките – едно сговорно офис-стадо – и ви водят на място, където да творите, да се забавлявате, да се впуснете в общи занимания, за да може да си станете по-близки – приятели даже. It’s a win-win, нали? За сметка на твоето неудобство, компанията получава по-мотивирани служители, а вие служителите се чувствате по-добре в компанията. На теория всичко изглежда прекрасно.Към това прибави и един духовен аниматор – spiritual coаch или подобните му разновидности, който освен всичко друго, ще те поведе в състояние на по-високо осъзнаване на теб, природата и взаимоотношенията ти с нея. Такава накратко е атмосферата във филма „Better Nature“ на режисьора и сценарист Ралица Петрова.
Как започва всичко?
Целият екип е събран за общо преживяване сред планинските гори. Садят фиданки и прегръщат дървета под надзора и мотивиращите речи на водещата груповите занимания (Ангелина Рангелова). Темата е връзката на човека с природата. Тя се изживява на гуру и има цял куп житейски мъдрости, наизустени за случая. Привидно всички се отдават на съзерцание и размисъл, но всъщност във всеки удобен момент клюките, одумването, евентуалните повишения, и тем подобни, изпълват разговорите на служителите. Сред тях има само една жена (Слава Дойчева), която очевидно не се вписва в театралното представление на корпоративния тиймбилдинг.
Няма желание да се сприятелява с никого, не ѝ се прегръщат дървета и изглежда като абсолютен аутсайдер, онзи който разваля „купона“. Това, което разваля обаче е грижливо нахлупената маска на забавлението, съпричастността и доброто настроение, които останалите може и да не изповядват, но със сигурност демонстрират.Особено показателна в този ред на мисли е сцената, в която всички отиват да обядват, докато намръщената героиня на Слава Дойчева остава да сади дървета. Когато я питат дали няма да си вземе почивка, казва, че тя е свикнала да свърши малко работа преди да се храни. Действително, от стотиците фиданки само няколко са засадени – а останалите се оттеглят тичешком на обяд, сякаш за да потвърдят думите на двамата горски. По-рано те ги наблюдават и коментират как миналата година след подобно мероприятие е трябвало да махнат всичките фиданки, тъй като нищо не е ставало от тях.
Контрапункт, който се превръща в силна метафора
за безсмислието на този тиймбилдинг, за претупването на работата, за повърхностните занимания и отношение към цялото събитие. Още повече, за отношението на служителите към тяхната корпоративна работа по принцип. Те не са отдадени на това, което вършат, не го обичат. Нямат търпение работното им време да свърши, за да отидат и да харчат или да правят каквото и да било друго, но не и да мислят за работата си, защото това е просто работа за пари и тиймбилдингът е част от нея.
Идеята корпоративните служители да бъдат заведени в гората и да им бъде припомнена връзката с природата, по същество е добра и нужна. Действителността обаче е, че за човек, който е свикнал да гледа на света единствено като източник на ресурси, един ден в планината не стига. Осъществяването на това би изисквало дълга и систематична работа, което със сигурност не влиза в плановете на корпорациите. Тяхното отношение към нивото на съзнателност в служителите е чудесно илюстрирано от водещата на заниманията по време на тиймбилдинга. Тя забелязва единствената намръщена служителка и ѝ изнася
реч за гнева, егоизма, негативните емоции и овладяването на целия този психологичен комплекс,
но появата на една змия я изкарва от равновесие и истината за душевното ѝ състояние излиза наяве. По най-варварския възможен начин разсича влечугото с лопата, сякаш за да потвърди колко фалшиво е всичко това и цялата претенциозност на приказките ѝ за спокойствието, връзката с природата, със сетивата и с вътрешния свят. След гузното ѝ оттегляне в гората единствено намръщената и гневна аутсайдерка отива да я потърси и да се пробва да я успокои. Съпричастността и емпатията имат много форми и измерения, които нерядко не си личат на пръв поглед, а често са именно там, където най-малко очакваме.
Филмът „Better Nature“ по въздействащ начин комбинира
режисьорски решения, сценарий, кастинг и музика, за да изобрази темите за лицемерието, отчуждението и липсата на смисъл в корпоративните среди, но и не само. Това не са феномени, ограничени единствено в света на бизнеса, а са част от болестите на съвременния свят. Как да останеш верен на себе си, да се опознаеш и да не се страхуваш, да си щастлив отвъд разполагането с месечната заплата, да чувстваш удовлетворение от това, което вършиш, да го вършиш качествено, да съчувстваш и да разбираш останалите хора? Все важни въпроси и всичките, повече или по-малко, засегнати в късометражната лента на Ралица Петрова. Ако не ни вярваш, то можеш да се убедиш сам като гледаш „Better Nature“ на сайта на Кинематограф тук. Филмът може да бъде гледан свободно онлайн от 21 април 2025 г., благодарение на Кинематограф.
„1999-та“ – късометражният филм, който навъртя 100k гледания за 100 дни
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и дал
