Писмо до черния ми дроб

"Мога да обясня!"

0 коментара Сподели:

Здравей, черно дробче. Пиша тези редове, за да изразя своето извинение и дълбок поклон към всичко, което изтърпя по коледните празници и след тях. Беше страшно. Аз самият не помня много, но следите от дробчета и лук по тавана го потвърждават. Случилото се в края на декември за мен остава неподреден ребус от широки усмивки, бледи спомени и празни бутилки. И един горящ бъдник… на паркета. И тъй като винаги ти го отнасяш, този път реших да ти драсна няколко реда за това, какво се случи на Коледа – по мои и чужди спомени. Настани се удобно и чети. Заслужава си.

Всичко започна с едно телефонно обаждане, докато пътувах към родните северозападни полета.

Тъкмо се прибирах към къщи с надеждата да изкарам една топла и уютна Коледа, обут в червени чорапи и седнал на люлеещ се стол пред камината… и това телефонно обаждане уби всичко. Най-вече теб. Няколко часа по-късно вече се бях озовал на маса в ниска каменна постройка, разположена в дъното на селски двор. Направих грешката да се озова в село, което посреща гостите си с тройно преварена 72-градусова ракия. Домакинът разправя, че с нея е лекувал рак, разширени вени, блокирало бутало на четиритактов двигател и други дреболии. Отпивам малко от куртоазия. Просълзявам се. Оригвам се от две места. Продължавам със стандарт на гроздова ракия, която за местните разбирания е около 56 – 57 градуса. Това е „жива ракия“, казва домакинът – вдъхва живот на мебелите. Не му обръщам внимание. Пет ракии по-късно намирам себе си, силно запотен и разчорлен, да танцувам върху масата: в едната ръка държа кокал от нещо, в другата – последните си мигове трезвеност. Крещя нещо за бели птици и куршуми, другото не ми се разбира. Незабелязано се изнизвам навън, за да дръпна малко свеж въздух. С бялото на окото долавям две пияни блондинки на високи токчета да цепят дърва пред къщата. Нито една не забелязва, че използват мотика вместо брадва.

Правят си селфи. Зле са, мисля си… и паля цигара откъм филтъра. Следва второ телефонно обаждане. Вече имам уговорка за заведение в центъра, в което пускат клубна музика

. Взимам такси и тръгвам към града. С таксиметровия шофьор обсъждаме цената на дизела, международното положение в Близкия изток и семейните му проблеми. Любовницата му има венерическа болест, а аз се правя на заинтересован. Дроб съм. Правя няколко криви крачки и отварям голяма стъклена врата. Влизам в клубчето и отвътре ме блъска остър мирис на марихуана и елегантен дамски парфюм – секунда по-късно виждам травестит да пуши джойнт. Намигвам му и запълзявам навътре в навалицата. Правя се на трезвен и недостъпен, опитвам се да не предизвиквам излишен очен контакт. Не съм в състояние за приказки. Живата ракия прави така, че един стол ме рита по глезена. Залитам, но се правя че е нарочно. Опитвам се да съм благоприличен. Поръчвам уиски и текила. Текила и уиски. След половин час нещата стават калейдоскопични, а аз се движа само в мисълта си. Тялото ми е в отпуск.

Подават ми да дръпна от нещо с неизвестен произход – дърпам два пъти.

Следващите десет минути не подлежат на описание. Диджеят миксира песен на Solomun с гласа на Джоко Росич, a aз съм в трансцедентален делириум. Следва 5-секундно видение: двама негри танцуват в памуково поле на фона на ядрена гъба. Какво по дявоол… и повръщам в кофата за лед. Не правя впечатление никому. Около мен стадо хипстъри танцуват настървено и ронят зъби от нискокачествени метамфетамини. Лазерии тежък груув раздират. атмосферата, а аз съм труп на трупчета. Някой си взима лед от същата кофа. Правим си наздраве. Вдясно от мен футболни ултраси палят факла, която озарява в червено всичко наоколо. Настава паника. Мирисът на изгорял фосфор и тежък дим създава непринудено усещане за гражданска война в ъндърграунд клуб.

Отнякъде се появява сервитьорка, която решава да вземе контрола в свои ръце. Взима факлата и я пъха в стъклена чаша с някаква течност в опит да я загаси. Тъй като чашата е пълна с водка, следва коктейл Молотов и сервитьорка фламбе. Смятам, че е време да си ходя. Отивам за банички. Заспивам пред баничките. Събужда ме таксиметров шофьор и ме пита дали имам нужда от помощ. Той е с дълги мустаци и плетени обувки, а аз имам лига по бузата. Съгласявам се на предложената помощ и се качвам в таксито. Заспивам, преди да съм му казал адреса. Няколко хъркания по-късно отварям страничното стъкло и повръщам в движение. По този повод следва скандал с таксиджията и нещо като опит за сбиване между пенсионер и какавида – всичко е само за протокола. Приключваме бързо. Аз псувам по-добре от него, а той живее в другия вход. После се случва обичайното – влизам вкъщи, събличам се в банята и крия дрехите си между бойлера и стената. Мия си зъбите с душ гел и заспивам на тоалетната чиния.

И така, черно дробче.

Надявам се това да ми е за последно. Поздрави жлъчката от мен, защото и тя го отнесе. Ти се възстановявай, докато имаш възможност. А сега трябва да тръгвам, защото Иван ми звъни. Ако ме разбираш.

С уважение и без разредител,
Дъното
София,
  декември, 2017 г.

След извинението към черния дроб, можеш да си направиш неастрологичен хороскоп за 2017-та тук.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *