Нов живот за Пирамидата в Тирана, или какво трябва да се случи със соц паметниците у нас
Пирамидата в Тирана заживя нов живот през октомври 2023 г. след драматично трансформиране от холандското архитектурно студио MVRDV
Фотография: © Ossip van Duivenbode.
Разпадащият се комунистически паметник в сърцето на столицата на Албания се превърна в нов културен и технологичен център, достъпен за цялата общественост.
Пирамидата в Тирана, открита през 1988 г. като музей на комунистическия диктатор Енвер Ходжа, заживя нов живот през октомври 2023 г.
след драматично трансформиране от холандското архитектурно студио MVRDV. Резултатът е наистина впечатляващ, а ние сме на мнение, че той е доста ключов за възприемане на културните паметници от времето на социализма и у нас. Има два варианта да се справиш с миналото – да го заличиш напълно и да го оставиш бавно да се разяжда и руши, потънало в забрава или да реновираш старите символи, превръщайки ги в нещо ново и модерно. За нас вторият подход определено е по-зрелият, разумният и най-вече отправящият ясно послание, което да гласи: „Помним, не сме забравили, но вървим напред!“. Бихме се радвали и в България да бъдем по-широко скроени и да превърнем наследството, завещано ни от старите режими, в нещо красиво, иновативно, модерно и най-вече функционално. За съжаление тук това се случва рядко, да не кажем – изобщо. Десетки соц паметници на родна територия, издигнати преди 1989 г., са оставени да загрозяват градинки, паркове и площади, без да е помислено за тяхната реновация или преобразуване. Купчините бетон в стил така наречения брутализъм или соц реализъм на някои сгради, обществени пространства и културни институции се издигат като символ на това, че не сме извървели и крачка напред от онези номенклатурни времена. Виждаме обаче, че в други страни на Балканите нещата стоят доста по-различно.
След падането на комунистическия режим през 1991 г. Пирамидата в Тирана е използвана като радиостанция, нощен клуб, място за конференции, а по време на войната в Косово през 1999 г. и като база на НАТО. Резултатът от хаотичните предишни употреби и липсата на обновяване е рушаща се сграда с претрупан и тъмен интериор.
Въпросът какво да се прави с Пирамидата се оказва много противоречив.
Според проучване от 2015 г. повечето албанци са против разрушаването на сградата и през 2017 г. правителството обявява планове за трансформиране на бетонния монолит. Изпълнението става възможно с помощта на Албано-американската фондация за развитие (AADF) и Община Тирана. При преобразяването на сградата MVRDV запазва съществуващата бетонна конструкция и нейния бруталистки соц стил, но я осъвременява с озеленяване и цветни кубични елементи. Наклонените бетонни стени сега имат стъпала, така че посетителите могат да се изкачат до върха на пирамидата и да надникнат през стъкления покрив, който заменя червената звезда, някога покривала сградата. Оттам се разкрива гледка към цялата столица.
За тези, които не могат да се изкачат по стъпалата, има асансьор, а една наклонена греда е превърната в 20-метрова пързалка, по която хората могат да се плъзгат до дъното на пирамидата, както са го правели и преди трансформирането ѝ. Осъвременяването на сградата е постигнато с изграждането на множество живи правоъгълни структури вътре, вън и около пирамидата.
Инсталирани са и допълнителни прозорци, за да се внесе светлина в интериора, наситен със зеленина и цветни кубове.
В част от тях има класни стаи за безплатно обучение по програмиране, изкуствен интелект, графичен дизайн, анимация, музика, кино. Останалите площи се използват за ателиета, работилници, кафенета, ресторанти и офиси на технологични стартъпи. В преобразяването на сградата с площ 11835 кв.м и на парка около нея са инвестирани 22 млн. долара. MVRDV я описва като „отворена скулптура в нов парк“.
Трансформацията на бившия „мавзолей“ на Енвер Ходжа показва как историята не е заличена, въпреки че са премахнати всички символи на диктатурата, като са запазени само някои от оригиналните детайли. Така пирамидата е превърната в сграда от XXI век, която може да се използва от албанските граждани.
Тя е и една от ключовите атракции за туристите в Тирана.
Освен символичното си тегло проектът говори и за по-широк глобален разговор за устойчивостта, демонстрирайки, че историческите брутални сгради – толкова често отхвърляни като остарели – всъщност са узрели за преоткриване. Вместо да разруши пирамидата и да започне наново, MVRDV възприема принципите на кръговата икономика, адаптирайки здравата бетонна обвивка към съвременните нужди, като същевременно минимизира отпадъците. Интериорът остава до голяма степен отворен, което намалява потреблението на енергия чрез климатичен контрол само на добавените структури. Пожелаваме си и у нас някой да се погрижи паметниците на старите режими да се превърнат в красиво произведение на новите изкуства и най-после да продължим напред. Време е!
Белите платна на соца: нови изкуства върху стари паметници
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
