Цветана Недева: „Бутафорията е моята еуфория“

Go Guest: Позната като Kinderlist, тя твори малки и големи светове от хартия – опознай априлското ни вдъхновение

Фотография: Иван Коловос

Ако трябва през април да изберем едно момиче, което олицетворява пролетта,

креативността, приказ­ното събуждане на природата, цветовете и създаването във всякаква форма, това определено ще е Цветана Недева, по­-позната като Kinderlist. Цвети е визуален артист, който изработва светове от хартия, а в изумителните ѝ сини очи можем да видим всички творчески процеси, които вълнуват сърцето ѝ. От макети на градове от хартия, през красиви корони, работа по книги, визуални проекти, реклами, произведения за деца, работилници и какво ли още не. Творчеството ѝ е приказно, а когато красотата и въображението са на пиедестал, ние можем само да замълчим и да ѝ дадем думата. Разкошната Цветана Недева – чуй я!

Здрасти, Цвети! Поканили сме точно теб в най-пролетния месец, защото твоите хартиени пластики ни носят усещане за цвят и ново начало, но първо – кажи ни коя си ти?

Привет! Благодаря за възможността да бъда част от съдържанието на това пъстро и любимо издание. Казвам се Цветана Недева и сбъдвам мечтите си като майка на Кай и Пирина и създател на светове от хартия –

понякога съв­сем малки, а друг път малко по­-големи.

Какво е Kinderlist?

Kinderlist е другото ми име. В него са заложени основите на това, което ме вдъхнови да започна да създавам произведения от хартия – децата, книгите и взаимодействията ми с тях. Мъжът ми измисли това име, когато осъзнах, че заниманията ми с хартията вече са повече от хоби и че името The naked strawberry (това е личният ми профил в Instagram) не е толкова говорещо за тях.

Каква е цялата концепция зад всичко, което създаваш?

Единственият общ знаменател, под който могат да бъдат поставени произведенията ми, е името ми. Усещам, че все още ми е интересно и имам нужда да експериментирам, а не да се фокусирам върху създа­ването на конкретен почерк или концепция, към които да се придър­жам. Не изпитвам потребност да се вписвам в рамки или да създавам такива. Усещам единствено неудър­жим порив да материализирам това, което се ражда в главата ми.

Какво разказват твоите пластики, какво иска да ни каже целият магичен свят, в който ни потапяш?

Че няма невъзможни неща! Че всъщност всичко първо се появява и случва в мислите ни и от нас зависи какво ще направим с него. Че няма обикновени хора и дни. За мен изкуството винаги е било начин едновременно да изразявам и из­ следвам себе си. А произведенията ми от хартия са сбъднати сънища.

Кои са най-важните стъпки от творческия ти път до тук?

Може би най­-важната стъпка е ус­вояването на философията, че няма невъзможни неща. На това ме научи баба ми, която е имала труден жи­вот, но въпреки това не се е предала и бих казала дори, че е била щастлив човек. Когато бях дете, всеки път когато си пожелаех да направим нещо заедно, тя ми отговаряше с думите

„Това е най­-лесното. Правим го“,

независимо дали исках да сгот­вим нещо или да полетим. Иначе съм завършила специалност Моден дизайн в Професионална гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза“, учила съм два семестъра Мода в НБУ и съм завършила семестриал­но Библиотечно­информационни науки в СУ. Над 10 години стоях зад бранд за изработка на бижута и аксесоари, а днес се отдавам на творчество в тази посока като хоби. Работила съм и като фризьор и модел, което също често ми помага в професионалния ми път и днес.

Какви са трудностите, които среща един творец по пътя?

Всъщност може би тук е моментът да засегна една важна за мен тема, а именно тази за смелостта, която се изисква, за да осъществи себе си и идеите си творецът. Аз имам огромния късмет да съм израснала в семейство, което ме е подкрепяло, и колкото и налудничави да са били детските ми идеи, да ми е казвало „Давай!“. Имам още по­големия късмет да съм с човек, който ми позволи да изрисувам стените на дома му, без да се познаваме много добре, да заменя обикновените по­лилеи с направени от мен от хартия, кристали, помпони и какво ли не. Който събираше за мен кашони от улицата, когато в началото правех декори не защото ми се плащаше, а само защото не можех да се стърпя да не осъществя идеите си.

Много пъти съм се замисляла да опитам да пречупя порива си, да зарежа ножиците

и да се захвана с нещо, което ще ми носи добри и сигурни приходи всеки месец. Да, отстрани животът ми може би изглежда като приказка и до голяма степен аз самата съм избрала да го виждам като такъв, но всъщност всеки има своите мисли, проблеми и вътрешни борби. Днес през главата ми вече не минава мисълта за изоставянето на ножи­ците и съм абсолютно убедена, че когато вярваш в нещо, когато гориш в него, трябва да опиташ. И ако си достатъчно постоянен в мислите си и упорит в действията си, не само че няма как да не ти се получи, но и много хора ще повярват в теб и ще доразпалят огъня ти. Благодарна съм за съдбата си и удовлетворена от себе си.

Аз превръщам мечтата си в професия.

А сега ни разкажи за изложбата „Представи си цвете“, която мина отдавна, но според нас – именно с нея плени сърцата на масовия зрител?

В изложбата представих 12 хартиени пластики, които представляват 12 корони от хартиени цветя, допълне­ни от 12 фотографии на жени, които носят короните. За пластиките се вдъхнових от това, което цял живот наблюдавам в растенията, които ме заобикалят. Някои от тях съм пре­създала почти буквално, а за други съм избрала различни подходи. В някои от короните има стотици цветя, а други са едно гигантско, което се слива с момичето, на чиято глава е. Всички корони изработих от плоски листове хартия към които подходих с различни техники. Една от короните например е с шишар­ки, които изработих с оригами техника. В някои от цветята можете да откриете геометрични форми, а други са така усукани, сякаш вен­челистчетата им са изработени не от хартия, а от пластилин.

Жените, които избрах да носят пластиките, са изключително вдъхновяващи за мен.

Бих ги определила като вятъра, който човек усеща, докато седи на поляна с цветя. За създаването на фотографиите поканих гримьора Алина Манова и фотографа Георги Андинов – изключителни професионалисти. Али всъщност е и една от 12­-те жени на фотографиите.

„Бутафорията е моята еуфория“ си написала в Инстаграм профила си – обожаваме това мото! Какво седи зад него?

Седят реалните емоции, които изпитвам вече близо 10 години, докато работя по проектите си. От тях обичам повече единствено това, което изпитвам, когато съм със семейството си. В последно време се замислям, че тази мисъл олицетво­рява и разбирането ми, че голяма част от нещата в живота ни са не­ трайни и понякога преувеличени от субективните ни усещания, но това не пречи да ги изживеем на 100% и да бъдем щастливи тук и сега с тях.

Направи невероятен бял лотос за февруарската корица на списание EVA, правиш и работилници за родители и деца –

кажи ни какво ти предстои?

Изключително благодарна съм на изданието и на Коко Кръстев, че ми се довериха за създаването на този лотос. Голям фен съм на сериала, намирам Юлиан Костов и Мирела Илиева за страхотни и за мен бе много вълнуващо мое произведение да бъде част именно от тази корица. За голяма част от предстоящите проекти все още нямам право или предпочитам да не говоря. Със сигурност предстоят много рабо­тилници. Мисля, че всички имаме нужда от подобни събития, на които не просто да се вдъхновяваме и да усвояваме техники, но които да ни стимулират да сме по-­смели, да ни показват колко лесно е обикновено­ то да се превърне в необикновено, да ни обединяват в общности, в които да възпитаваме и обогатяваме естетическия си усет.

И за финал –

какво да пожелаем на всички творци, жени и готини градски хора, влюбени в пролетта, за идващите магични месеци? 

Нека пролетта е винаги част от вас и не зависи от метеорологич­ните условия. Наслаждавайте се, зареждайте се от слънчевите лъчи и красотата около вас, но и не забра­вяйте, че всичко, което виждате, вие го и носите.

The Local: Су от „Знам Какво Ям“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.