Кристин Радоилова: „Процесът на учене няма край, когато не спираш да изискваш по-добра версия на самия теб“

Go Guest: Март в предизвикателства, хъс и визия – виж кой стои зад любимите ни столични отбивки, y dough и сабале

0 коментара Сподели:
Кристин Радоилов

фотография: Иван Коловос

Кристин е на 25. Възраст, на която повечето от нас още търсят „правилния път“. Тя обаче не го е търсила – изградила си го е сама.

Без излишен шум. Само с хъс, работа и отказ да чака удобния момент. Докато другите премислят, тя действа. Не защото бърза, а защото знае, че успехът не идва с възрастта – идва с решението да започнеш. Познаваме я като създател на y dough и сабале (второто – съвместно с Васил Петраков и Йордан Жечев). Вдъхновяващ пример, предприемчивост, смелост и интуиция – представяме ти Кристин.

Вярваш ли, че страстта е достатъчна, за да направи един бизнес успешен, или е нужна друга, по-рационална движеща сила?

Страстта е основополагаща, когато стартираш. Дава ти вяра и кураж да последваш мечти и идеи, които досега са ти се стрували нереалистични, помага да надскочиш всичките страхове в началото. След това обаче следва постоянството – да правиш едно и също нещо отново и отново, всеки ден, всяка седмица.

Да жертваш време, пътувания и почивка.

Да ставаш рано, независимо дали изобщо си лягал. Колкото и страст да носиш в себе си, дисциплината и постоянството са това, което те кара да станеш в 5:00 в снежна сутрин.

Кристин Радоилова

Предприемачеството често изисква да се учиш в движение.

Кой беше моментът, в който осъзна, че вече не просто учиш, а наистина знаеш какво правиш?

Не е имало такъв. Всеки път, когато си помисля, че вече знам какво правя, се случва нещо, което ми показва обратното. Винаги идва нещо друго, нещо ново, нещо неочаквано. По-трудно, по-голямо, по-емоционално. Процесът на учене няма край, особено ако и умишлено се поставяш в нови ситуации, които изискват по-добра версия на теб. И трябва да наваксаш тази версия в движение.

Колко от сегашния ти успех е резултат от добре изградена стратегия и колко – от интуиция?

При female led бизнесите интуицията наравно с креативността са изключително важни. Всяко решение при мен е взето първо ирационално – на базата на интуиция, и чак след това рационално – на база на стратегия и числа в екселски таблици. Едното не може без другото. Но така мисля и говоря сега. В началото, когато реших да отварям пекарна за канелени рулца, без никой все още да знае какво е канелено рулце, нямах подробно разписани бизнес план и стратегия. Имах само крещяща интуиция, че ще се получи.

Кристин Радоилова

Всеки предприемач рано или късно се сблъсква с провал. Кой е най-големият урок, който си научила от провалите си?

Ще го свържа отново с интуицията, но този път по темата с хората. Когато не съм усещала напълно някого, с когото работя, независимо дали като бизнес партньори или част от екипа, и въпреки това съм опитала да работим заедно, никога не е свършвало добре. Обещала съм си да се слушам повече за тези неща.

Днес всичко може да бъде маркетирано добре, но как според теб се гради бизнес, който се разпознава не само по стратегията си, но и по истинската си същност?

Ако положиш достатъчно усилия за истинската същност, след това няма нужда да полагаш особени усилия за маркетирането. И y dough, и сабале са автентични, честни и открити: за това какво представляват, какви продукти влагат, кои са хората е екипа, и на живо, и в комуникацията си в Инстаграм. В сабале дори няма нито една преграда – кухнята е изцяло отворена и се вижда всеки сантиметър. Хората виждат и усещат това, става им по-лесно да се припознават и да остават с нас като регулярни клиенти и посланици на бранда.

Кристин Радоилова

y dough бързо се наложи като любимо място на градските foodies.

Как изглеждаше процесът по усъвършенстването му – как разбра, че си постигнала съвършеното канелено рулце?

Преди да отворя пекарна, правех рулцата вкъщи и печенето се случваше в обикновена малка фурна. И хората ги обожаваха. Когато наех пространството на ул. „Димитър Манов“ 10, си взех професионален конвектомат. Направих рулца и нямаха нищо общо, бяха пълен провал. Тогава не излязох от пекарната цяла седмица – денонощно правех нови и нови, докато не станат такива, каквито знам, че хората обичат. Веднага щом го постигнах, отворих за клиенти на следващия ден. Ако отговарям с една дума – обсесия.

В света на крафт продуктите хората обикновено ценят ръчния труд, но не знаят какво стои зад него.

Кой е най-недооцененият аспект от процеса по създаване на едно качествено печиво?

Времето, което е вложено в него. Човешкият ресурс е най-скъп и цѐнен, а сякаш хората най-често го пропускат в сметките. И дори нямам предвид това, че кроасанено печиво например изисква тридневен процес на работа. Процесът на учене преди него е значително по-дълъг и скъп, често изискващ пълно посвещаване на време и енергия. Но на позитивна нота – имам усещане, че все повече хора разбират и ценят усилията зад малките бизнеси. Поне така избирам да виждам.

Кристин Радоилова

Какво усещане искаш да провокираш у хората, когато влязат в сабале?

Има ли конкретен момент, в който усети, че мястото е започнало да живее със свой собствен дух?

Сабале е много специфично. Или не е твоето, или е най твоето. Когато отвори, имаше много хайп и дойдоха всички. Някои не се върнаха повече, другите не са спирали да идват от ден първи. И съм щастлива с това, защото, ако се харесваш на всички, не се харесваш истински силно на никого, нали?

Ако можеше да се върнеш назад и да дадеш един съвет на себе си в началото на този път, какъв би бил той?

Да си вярвам повече. Това всеки го казва, но за мен важи безкрайно много. Често си мисля какво може би щях да съм постигнала, ако имах увереност и вяра в себе си. Но никога няма да разбера и това е малко тъжно. Не мога да се върна назад и да си го кажа в началото, но се опитвам да си го напомням сега. Ако ми се получи – заедно ще видим резултата, надявам се!

Кристин Радоилова

Как си представяш идеалния ден в живота си след няколко години – къде си, с кого, с какво се занимаваш?

Аз доста си харесвам дните. Понякога се вглъбявам в дневни пречки и проблеми, но като се дръпна назад и видя цялата картинка – имам много неща, за които да съм щастлива и благодарна всеки ден. Та ако след няколко години е същото – окей съм.

Евентуално с още няколко реализирани проекта!

The Local: Мария Андреева

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *