Хотел-ресторант „Копитото“ на Витоша – какво се случи?
Снимки: Панайот Бърнев/Български визуален архив
Като изследователи на най-добрите барове, клубове, ресторанти, кафе локации и заведения в града няма как понякога да не обърнем носталгичен поглед към миналото и да се запитаме „къде са те сега“? Онези култови локали, ресторанти, сладкарници и кафенета, които са придавали незабравим чар на тази наша любимка София. В момента в града има доста места, от които може да се насладиш на прекрасна гледка, но през 60-те и 70-те години на миналия век те са били едва няколко, като най-култовото от тях
се е казвало хотел-ресторант „Копитото“!
За софиянци истински лукс е било да се повозят с Княжевския лифт или да запалят автомобилите си и да се качат съвсем близо до телевизионната кула, за да изпият по една студена лимонада или да хапнат по една страхотна скара на „Копитото“. Истината е, че хотел-ресторант „Копитото“ е създаден дори преди да се появи Телевизионната кула, така че софиянци, идвали тук, помнят гледката и без нея. Ресторантът отваря врати в началото на 60-те, а кула „Копитото“, висока 186 метра е построена през 1986 г. като заместител на старата телевизионна кула в София.
Хотел-ресторантът е с типична масивна соц архитектурата, мястото е привличало малки и големи заради просторната си тераса и по-ниското ниво с огромен парапет, зад който София се виждала като на длан. Тук е имало богата музикална програма, която се е случвала предимно вечер и заради специални поводи и банкети. Интимни срещи, откраднати целувки, тайни вечери, големи сватби, неделни обяди и различни празненства са се случвали в ресторанта, като и хотелската му база не е била за подценяване, а различни колективи и студенти редовно са отсядали в нея. В коментари в социалните мрежи хора, които още помнят легендарните години на мястото си спомнят: „Навремето беше лукс“, „Тогава беше върхът“, „Някои сцени от комедията „КИТ“ са снимани на тази култова и незабравима тераса! Каква гледка се откриваше само!“,
„Доста често децата сме яли сладолед там, а имам спомен и за няколко пъти с наши гости от провинцията до края на 60-те да сме обядвали на терасата.
Имам спомен дори през 70-те и 80-те, когато правехме походи от института, където работех, дори зимата, сме посещавали ресторанта. Така че едва ли е било скъпо! Достъпът до долната тераса беше свободен и масово хората стояха до перилата, защото оттам се откриваше прекрасна гледка към града – нямаше смог. А в дясната част започваше много стръмна пътека към Бистрица“. „Празнували сме Нова година, Студентския празник… имаше програма…“, „1973 г. ученическият симфоничен оркестър на СМУ Бургас пренощувахме в хотела на „Копитото“ в нощта преди заминаването ни за Белгия, гр. Нерпелт, на Световния младежки фестивал“ и др. Спомените на хора, обичали и посещавали „Копитото“, не спират под всяка негова снимка, но не спира и възмущението им.
Какво реално се случи с хотел-ресторант „Копитото“? След демократичните промени мястото е дадено на приближени до властта, ползвало се е предимно като частен клуб в тъмните години и до края на 90-те, а по-късно е имало още няколко опита да заработи като ресторант. Последно възмутени туристи се оплакват, че са им искали пет лева вход, за да погледнат гледката от терасата. Актуална информация за хотела нямаме, но се чудим как може такова бижу, на петнайсет минути от сърцето на града, с невероятна гледка, мащабна база и възможност за супер спот да бъде изоставено и занемарено.
Възможността да се качим на „покрива на града“, да ядем изумителна храна и да се радваме на супер гледка още е в мечтите ни.
Не знаем дали е възможно отново да се случи, но честно казано, пространството около Кулата и това около хотел „Копитото“ при добро стопанисване би могло да се превърне в легендарно място за туризъм със заведения за чудо и приказ. Музей за историята на „Витоша“, място за планинари, дори хижа със супер храна няма да е зле да запълнят пространствата, които в момента са отредени за романтични качвания до горе с кола, пиене на бира и дрифтене по витошките завои. Последния път, когато се качихме до Кулата – асфалтовото пространство около нея беше осеяно с боклуци, празни кенчета и пакетчета от семки и солети, а ако се озовеш там вечер, най-вероятно ще попаднеш поне на три коли с разгорещени двойки в тях.
Соц времената не ни липсват и не ни гони носталгия по преди, но сериозно ни е домъчняло за места като това, които с малко усилия наистина биха могли да се превърнат в истински рай. Вече наблюдаваме тенденцията
млади хора да поемат стопанисването на хижи и обекти в планината, да ги реновират,
възраждат за нов живот, да влагат сърце и душа в поддържането им. Естествено тук говорим за значителна сума при този мащабен обект и най-вероятно частни интересни, но все пак – нека помислим колко ще е хубаво да си имаме отново място с отлична храна и страхотно обслужване точно там – на билото на планината. Мечтаем в захлас и си спомняме колко хубаво е било с всички снимки, които открихме по темата. Помечтай и ти – току-виж сме манифестирали и материализирали факта старите режими и години да си тръгват, но големите и мащабни техни произведения, построени на ключови места, да остават, а ние да реновираме и променяме всичко в крак с времето, а не отново да гледаме по красивите ни планини и разкошното море пустеещи бетонни стени от последния Пленум на БКП. Витоша заслужава само красота и места за чудо и приказ и ние от сърце ѝ ги пожелаваме!
Белите платна на соца: нови изкуства върху стари паметници
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
