Накратко за странностите на симпатичните шведи

Легенди се носят за студенината на скандинавските народи, които по никакъв начин не обясняват защо шведите имат навика да прегръщат всеки познат, когото срещнат на улицата. И отново да го сграбчат на раздяла, която обикновено се случва след няколко минути, понеже те не си падат нито по безпредметните разговори, нито по целувките по бузите. Но пък много държат да се спазва дистанция, докато се чака на спирка на градския транспорт.

Шведите имат нетрадиционно отношение и към своя собствен език, затова предпочитат да разговарят с чужденците на английски. Дори и да им демонстрирате перфектна лексика и граматика, набързо ще ви разобличат по акцента и ще се опитат да ви спестят усилията. А шведският изобилства от интересни думи без аналог, като например

traska – добър човек, който плаща бирите на всички в бара и се изнизва, без да им каже. Или пък knullrufs – разрошена коса след секс.

А в тази връзка шведската тройка е първият им принос, за който има исторически свидетелства. Към края на XVIII век крал Густав III потърсил помощта на по-възрастен и по-опитен от него граф, тъй като имал известни затруднения в спалнята, а кралицата не успявала да зачене. Наложило се въпросният граф буквално да свети на непохватната съпружеска двойка и да дава практически наставления.

И така се родил не само престолонаследник, но и слухът, че тримата са прекрачили границите на благоприличието.

Появила се дори и една карикатура по този въпрос, дело на друг граф.

Не само кралските особи са се сблъсквали с проблеми при възпроизводството. През втората половина на ХХ век шведското правителство прибягнало до излъчването на еротични филми по телевизията като нестандартна мярка за стимулиране на раждаемостта. Шведите са считани за пионери в жанра с разголените женски гърди в One Summer of Happiness от 1951 г. Случайно или не, лентата жъне огромен успех на европейските кинофестивали, а две години по-късно Ингмар Бергман разбунва духовете с провокативния си филм Summer with Monika.

Ексцентричността на шведите няма край, а киното определено им дава доста широко поле за изява. За по-специфичен и запомнящ се персонаж в криминален сериал от Сага Норен в Broen не мога да се сетя. И както се пееше в една българска песен “в главата капучино, екшън, шведско кино”. Не така обаче стои въпросът с танцуването. Едва миналата година бе преразгледан законът от 70-те, забраняващ и преследващ спонтанните пориви да се разкърши снага на обществени места, които не разполагат с лиценз за танци.

Родината на една от най-популярните поп групи на всички времена всъщност се оказва изключително консервативна по отношение на танците. Но дори и Dancing Queen да започне да звучи като оксиморон, шведската музикална сцена може да предложи и далеч по-трудно смилаеми продукти като Fever Ray или The Amplifetes. Да не говорим за метъл бандите, виреещи отлично в протяжните полярни нощи.

Нищо не споменахме за шведската маса и кухня, която изобилства от захар. И дори от сладост понякога нагарча в стремежа си да компенсира мрачната северна атмосфера.

Но не може да се отрече, че тези условия се отразяват чудесно на местните писатели,

особено през последните години. Ако искате да се насладите изцяло на шведските потайности и да се разходите из тъмните коридори на човешката природа, то задължително трябва да прочетете някой роман на Стиг Ларшон, Арне Дал или Йон Айвиде Линдквист, и то преди да попаднете на техните киноверсии.

Освен шведите, странни навици имат имат и великите писатели.