Иво Димчев: „Няма как един артист да бъде адекватен за света, ако не е умален образ на света“

Автор до мозъка на костите си – говорим си за една торба с планове и безкрайността на артистичността

Той е изкуство!

Прави музика, играе, твори и винаги те изненадва. Не влиза в рамки, няма и определение, но ние бихме го нарекли „истинска буря, наводнение, стихия“. Срещаме го в началото на годината, за да проследим плановете му за следващите 12 месеца.

Питаме го за изкуството, вдъхновението, сцената, сформирането на бандата “Ай Де Бе” и още,

а ти можеш да го слушаш на живо на 25 януари в Sofia Live Club. Иво Димчев е при нас – чуй какво има да ти каже, ще ти хареса.

Здравей, Иво! Как започва годината за теб, намислил ли си вече каква искаш да бъде твоята 2025-а?

Имам толкова много недовършени неща в музикалната си работа, че просто си нямаш представа. Например имам поне 20 песни, които пея по концерти непрекъснато, а никога не съм ги издал. Нямат студийни версии, нямат клипове, нищо. Това показва доста ясно колко съм несериозен и неорганизиран. Например можеш ли да си представиш, че песента ми Overrated, която е с повече от 2 милиона слушания в Спотифай и я пея на всеки концерт последните 6 години, все още няма студийна версия. В Спотифай хората слушат запис от един концерт в Берлин от 2018, който дори не е мастериран. Та това искам да свърша тази година –

да отдам необходимия респект към всички хубави мои песни,

за да могат хората, които нямат възможност да бъдат на мои концерти, да им се наслаждават във възможно най-хубавия вариант. В същото време с Кристина Николова довършваме монтажа на документалния филм за домашните ми концерти по време на пандемията, който HBO чакат с нетърпение. Слава богу, през март влизаме в студиото за постпродукция на звука в Ню Йорк, така че му се вижда краят. Искам и премиерата на новия ми спектакъл, посветен на Йохан Щраус, в края на май във Виена да мине добре и да ми се махне от главата, за да мога да започна работа по следващия си спектакъл – лекция Крайм Бъди, чиято премиера е в началото на август пак във Виена. В средата на октомври имам трета премиера на спектакъл в Грац, Австрия, на голям групов спектакъл с повече от двайсет актьори. Между тези репетиции и премиери някак трябва да намеря и време за турнетата с концертите. Въобще голяма лудница.

Добре че като се кача на сцената, хаосът, който представлявам, изведнъж се подрежда и започва да добива някакъв смисъл и посока. 

Започваш ударно с нова музика –

песните „Падам ли“ и „Отварям очи“ показват една по-емоционална и нежна страна от теб. Как се преплитат тези две музикални вселени в твоето изразяване – провокативната и забавната с по-лична и съкровена? 

Когато се освобождавах от казармата преди трийсетина години, във военната ми книжка пишеше „личностно разстройство“. Така се диагностицираше едно време хомосексуалността от психолозите при освобождаване от военна служба. Аз лично не смятам, че хомосексуалността е личностно разстройство, но смятам, че не искам да имам никаква друга личност освен разстроена. Защото вярвам, че за да съм добър артист, моята личност трябва да може да се разпада и да се конструира непрекъснато. Няма как един артист да бъде истински адекватен за света, ако не е умален образ на света. А както знаем и виждаме, светът е изключително непостоянен, неадекватен и в непрекъснат разпад и редифиниране.

Аз дори намирам себе си за доста предсказуем.

Или съм лирично настроен и се замотавам във всемирен кахър, или се забивам в телесност, оралност, сексуалност и краен цинизъм. Аз дори не съм биполярен, това си е една напълно осъзната и неуморно търсена морална и естетическа шизофрения, в която аз обикновено се чувствам като у дома си.

„Отварям очи“ и „Падам ли“ са песни, които съм написал преди 5 години и съм прибрал в чекмеджето.

„Отварям очи“ я прибрах, защото не си харесах вокалите, които записах, а „Падам ли“ я прибрах, защото не ми допадаше клубната посока, в която търсех аранжимента. Миналата година се присетих за тези балади и си казах, че им е дошло времето да ги споделя с хората.

Как беше творческата ти химия с Искрен Тончев – Искрата и как всъщност избираш „твоя човек“ за всеки следващ музикален проект? 

Искрата беше този, който през 2019 г. ми предложи да направи аранжимент на „Отварям очи“, защото я беше чул на мой концерт и много му беше харесала. Аз му се доверих, защото неговият клубен аранжимент на песента ми „Слът“ кара хората да стават и да танцуват на концертите ми от Сеул до Сан Франциско. И не съжалявам, че му се доверих. Аранжиментите на „Отварям очи“ и „Падам ли“ са повече от прекрасни. 

Ти си артист в много отношения,

затова е интересно кое идва първо при теб за песните – текстът, мелодията или конкретно чувство, което искаш да изразиш?

Началото може да е дума или тема която ми е близка до сърцето. Такива са баница, водка, шкембе чорба, феромони, софия, мелроуз, моткам се, gays in the crowd, парцал, Kill, писна ми, момина свиня, Райна Кабаиванска, I cure, overrated, чукам на поразия, старост нерадост и много много други. Това са песни, които възпяват много конкретни неща от личния ми свят и начина ми на живот. Всички останали песни, които са за любов или за раздяла, показват как са нещата при мен на по-дълбоко ниво, показват как обичам, как мечтая. Имам също песни, които са по чужди текстове, там моята същност и емоционалност се четат много ясно в мелодиите и хармониите. Много ми е лесно да правя песен по готов текст, независимо дали е мой или не. Но в много случаи, докато си дрънкам на пианото и някаква мелодия се появява и се вкопчва в мозъка ми и започва да ме тормози с „искам да съм песен, искам да съм песен…“, и аз се отпускам и се оставям тази музика, на чисто да се развие, както пожелае. От такива мелодии по-често се раждат балади,

защото идват от подсъзнанието ми, където съм по-малко арогантен и по-малко ироничен.

Разкажи ни за групата ти „Ай Де Бе“ –

как избра музикантите и какво е различно, откакто работите заедно? Имате ли си вече специален ритуал преди излизане на сцена?

Познаваме се от съвсем скоро. Няма и месец. На доста случаен принцип. С Адриан ме запозна Георги Линев покрай обшия ни проект „Кюрбан“. С Алекс китариста се познавам от Искрата. С Боил ме свърза Адриан. С Мартин ме свърза Боил. Така се навърза групата. Всички те се кефят на песните ми и това за мен е най-важното, защото аз много трудно се доверявам в работата си. 

Изключително рядко работя с музиканти и не съм лесен за работа,

защото не обичам да репетирам и ми липсва търпение. Но не мога да си кривя душата и си признавам, че живите музиканти са си жива музика. И едни от най любимите ми видеа от мои концерти са с именно с банда. Особено когато успея да заразя момчетата с моята емоция и енергия, концертът се превръща в спектакъл от различни индивидуалности, а не в монологична демонстрация на моя глас, музикалност или безумие. 

На 25 януари ти предстои концерт в Sofia Live Club.

Ако трябва да опишеш с три думи (може и с повече) какво да очаква публиката, кои ще са те?

Това ще ни е вторият концерт. Първият беше скоро в Хага. Аз все още експериментирам какво мога и какво не мога да си позволя в този нов формат. Публиката в Хага се изкефи доста. Мисля, че и столичани ще се забавляват. Не мисля, че са виждали и чували такава банда. Накратко бих го определил като… „аграрно-битова порно опера, хвърлена някъде в джаза“.

След това идват концерти в Хага, Брюксел, Берлин, както и турне с бандата в Турция, Германия, Швейцария и Франция. Можеш ли да повдигнеш завесата и да ни разкриеш какво си подготвил?

Подписах с една от големите френски музикални агенции, така че освен Швейцария и Германия ще трябва са се сближим и с френската публика тази година. Засега имаме 18 песни в репертоара си.

Едно от най-хубавите неща с бандата е, че мога да импровизирам с тях.

А това ми е голяма страст, която съм поизоставил. Преди да започна да пиша песни през 2016-а, аз правех предимно импровизационни концерти. Сега ми е кеф, че с момчетата в някои песни си отлепяме в пълна импровизация. Липсваше ми тази музикална анархия, която в соловите концерти почти никога не си позволявам. 

С групата ще вземете участие и в създаването на новия концерт-спектакъл „Щраус Техник“, посветен на композитора Йохан Щраус.

Разкажи ни за този необичаен проект и какво можем да очакваме?

Най-големият и също може би най-смелият театрален фестивал в Австрия ме покани да направя спектакъл, посветен на 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус. Аз не понасям виенски валсове и си казах: „Ах, колко чудесна възможност да  се сближа с тази материя и да я пречупя през себе си“. Няма нищо по-обогатяващо от това да влезеш творчески в контекст, който на пръв поглед ти изглежда чужд. Противоречието и несъвместимостта рано или късно винаги водят до еволюция. И за двете страни! 

Интересен е фактът, че тази година Роби Уилямс идва в България, а ти вече си пял пред него в X Factor.  Той тогава ти каза, че „не може да свали очи от теб“, докато си на сцена. Това присъствие според теб е нещо, с което един артист се ражда, или нещо, което можеш да развиваш в себе си целенасочено? 

Мисля, че го е казал, защото е артист и е много чувствителен, и е усетил, че вижда нещо, което не прилича на нищо друго.

Нещо, което се движи по собствени правила и закони.

Нещо, което същевременно трудно би било разбрано от една по-широка аудитория. Но аз съм свикнал с тази си орисия. Да съм си малко аутсайдер. За добро или за лошо! 

След всички тези разнообразни проекти – от емоционални балади до експерименти с класическа музика – накъде води твоята творческа вълна в момента?

Аз не съм вълна, аз съм по-скоро наводнение. Което значи, че никога не се знае откъде ще протече…

В кухнята, в спалнята, в сърцето или в гащите! 

Editors’ Choice през януари: космическо изкуство, българска природа и още

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.