Анастейжа и Крисчън отвъд логиката

Обичам го тоя Свети Валентин. Ден на влюбените, седмица на влюбените, месец на влюбените, всичко е любов, любовта е във въздуха, и фините прахови частици, и те са там. Купи й сто и една рози, измий подмишниците, излезте да се разходите, заведи я във Венеция, пътувай, снимай, отбелязвай се, шервай, хаштаг Дубай, хаштаг форевър, плюшени сърца, и аз те обичам, уикенд за двама в Wellness SPA Resort Горна Диканя, опаковай подарък, гравирай пръстен и най-вече – заведи я да гледа „50 нюанса по-тъмно”, понеже другите така правят. Билети + пуканки + нещо за пиене за нея и поне 2 бири за мен – 50 лева, ама майната им на парите, любовта е важна.

Излишно е да казвам, че билети за филма трябваше да резервирам 2 дни преди това, като че ли самият Григор Димитров щеше да го озвучава на живо, с неговия изразителен български. Целият свят сякаш се беше наговорил да се изсипе накуп пред киносалона, а ти после доказвай уникалността на чувствата си. Както и да е, всичко беше бързо забравено, след като на входа, човек облечен в костюм на използван презерватив, раздаваше карти за 30% намаление на кондоми и мини лубрикант, който (по думите му) можеш да носиш със себе си по всяко време, което е супер, особено като се сетя колко пъти в метрото съм се ядосвал, че не нося в себе си лубрикант. Мини лубрикант бе хора, защото човек никога не знае кога ще му излезе късмета, макар и всъщност да знае.

Виж повече: Какво искат жените от един мъж

Но да караме по същество. Ако помните ревюто ми за първата част на филма, ще знаете, че аз в залата съм не за да се насладя на невероятните качества на филма, каквито не съм и очаквал, а само за да видя, може ли да се направи толкова загубен филм, че и продължението да не може да го съсипе. Еми, могло е. Толкова не съм се смял на неадекватни сцени във филм, откакто гледах някакъв български филм за изгубеното поколение на прехода. Не помня точно кой, някой от всички. Целият филм си е преживяване, даже и преди да започне. Особено ако от ляво на теб седи модна блогърка с нейна приятелка (разбрах го от разговора им), а на целия ред отпред – солидна група от хорни-лелки-купонджийки 40+. Блогърката имаше маниери на Бийонсе, но визия на Джей Зи и от далече си личеше, че е single, нейната приятелка беше малко по-симпатична, а жените пред мен за сега не мисля да ги коментирам.

Ще премина към филма, от спойлери не се притеснявайте, не е нещо, което не сте гледали досега или няма да гледате още десетки пъти в бъдеще. Началото е изумяващо – Анастейжа Стил получава букет рози по куриер, познайте от кого.

Тук им признавам гения, аз да бях се заел, за 2 години нямаше да измисля по-клиширано начало от това. 

50 нюанса по-тъмно е лицето на Крисчън Грей, който вече ходи с тридневна брада, сякаш и режисьорите са решили най-после да му докарат мъжествена визия и да му отива да е*е, макар и вътрешно да знам, че ебе само нас, дето дадохме по 12 лева за билет.  И докато предния път обърнах повече внимание на Крисчън, този път ще насоча прожекторите към Анастейжа, понеже всяка нейна реплика лекува безсъние. Актрисата Дакота Джонсън явно е разбрала думите на режисьора „бъди плаха и срамежлива”, като „бъди скучна и досадна все едно се снимаш в София ден и нощ”. Знам, че идеята е да е плаха и нежна, ама това не изглежда плахо и нежно, това изглежда като да й трябва дефибрилатор, за да дойде на себе си. Анастейжа във филма има две емоции: „уплашена възбуда” и „възбудена уплаха”, като ги изразява или с перманентно идиотски въпроси към Крисчън и постоянно мазане с червило, или с неконтролируемо гризане на долната устна, което, ако случайно обикновеният зрител пропусне, то  Крисчън Грей, няма да пропусне да спомене ей така, между другото „тя си гризе устните, значи е възбудена.” Иначе на нас би ни било много трудно да осъзнаем случващото се.

На героинята е нужна само една вечеря с Крисчън, за да легне обратно в леглото му, въпреки заканата й никога повече да не го вижда, в края на предния филм. „Има подход, човека” – в последствие щеше да коментира една от жените на предния ред, която нащрака над 10 селфита в тъмното и изгуби поне 4 минути от живота си, докато тагне всичките си приятелки.

Още с първата им среща, Крисчън дава да се разбере, че в тази част ще се е*ат без да сключват договор (това е романтика, не като вашето), което е направо перфектно предложение, каквото до преди години NET1 предлагаха за интернет, но вече и те не предлагат. Няма как Анастейжа да откаже, все пак това е мечтата на всяка самотна жена, отиваща към 30-те – да мрънка цял филм на мъжа до нея, че задължително трябва да се промени, понеже, хей, той е 27-годишен милиардер и явно не се справя добре с живота. Но жените въздишат по Крисчън Грей, не защото изведнъж са открили своята садо-мазо-нутрибулет страна в характера си и желаят да бъдат покорни момичета, които се хранят с годжи бери. Всичко това се случва, само защото човекът има пари. И не е важно какъв маниак е, важното е да има личен шофьор.

С други думи има разлика между това да те бие някой беден и да те бие богат.

И ако Крисчън и Анастейжа не правят ролите на живота си, той най-зле в целия филм играе логиката. Крисчън е милиардер (и от двата филма досега не става ясно как), който постоянно купува на Анастейжа подаръци от цялата гама Епъл продукти, скъпи рокли, бижута, коли, дори дилдо, но тя продължава да си ползва стария телефон, дето няма и цветен дисплей, because f*ck logic. Друг момент е когато пада хеликоптера, управляван от Крисчън някъде в е*ем ти дън горите и всички изпадат в отчаяние, а на Анастейжа й е свито сърцето, понеже прекалено малко време били прекарали заедно и не я е бил достатъчно  по задника. И изведнъж, ето го Крисчън на вратата, без никакви забележки, само малко косата му е разрошена и коментар „Съжалявам, че не ви се обадих, не си взех телефона“. Еми няма проблем, другия път като паднеш с хеликоптера, ще си го вземеш. Слава Богу, че поне си беше взел кутийката с подаръка й, да разбере, че е приела предложението му да се оженят. Изобщо, как ще се жениш за нея, човече, като за 2 филма една св*рка не ти е направила. Необоснован риск. Мъже, не го правете, а ако сте 27-годишни милиардери пък изобщо.

Виж повече: Един различен поглед към "50 нюанса сиво"

Като цяло филмът е забавен, ако приемеш, че гледаш несериозна боза, а не като мидъл-ейдж жените пред мен, които на всяка секс-сцена издаваха скимтящи звуци, наподобяващи косатка в размножителен период. За тях Крисчън Грей е съвършеният мъж. Той не дава на жена си сама да пътува по командировки, понеже е шеф и знае най-добре. „Какъв мъж само“. Наказва жена си с шляпане по г*за, когато му противоречи, и знае, че „НЕ” не означава „НЕ” – „НЕ” означава „откарай ме в апартамента си и ме вържи с въже, а аз ще променя решението си, а ако случайно не го променя, бий ме, докато кажа „ДА”. Не, уважаеми жени, Крисчън не е идеалният мъж – той е социопат и насилник. Нека си го кажем, идеален го прави това, че е богат и има яхта. Да беше Крисчън беден и/или грозен, историята щеше да е различна. Ако вместо костюми по поръчка, носеше „официален анцуг” и единствените му приходи идваха от залагане на мачове, би бил класически загубеняк от статистиката за насилие над жени, а Анастейжа , би търсила помощ в БГ-мама. Ама той е хубав и богат и всичко е ОК.

Това, че приема жените за собственост и не дава да го докосват, не го прави кретен, нали – прави го дълбокомислен и неразбран.

Като обобщение, имаме филм малко по-различен от предния, с малко по-силно женско влияние, с малко кризисно пилотиране на летателна техника и с малко повече очаквания от необходимото. Така погледнато, ако  „50 нюанса по-тъмно“ беше човек, несъмнено щеше да е Румен Радев.

50 нюанса завръщане от мъжка гледна точка

Кефиш се на сериали? Виж какво имаме да кажем за STRANGER THINGS

Търсиш вдъхновение? Последвай ни в Instagram