Руши: „Успехът е равен на истина или болка, която искаш да споделиш“

Go Guest: За нещата от живота – започваме 2025-а с него, изкуството, музиката

Фотография и стил: СЛАВ & ХУБЕН

От над 20 години Руши е артист, който носи нещо много cool във всичко, до което се докосва.

Сякаш разбил тайната на Бенджамин Бътън, колкото повече време минава, поп легендата избухва с все по-свежи нови проекти. Няколко поколения фенове слагат песните му в своите любими, а когато и да има концерт, той винаги е sold out. Не пропускай Руши на 14 февруари в Carrusel Club и на 8 март в City Stage. Започваме 2025-а с него. Защото сме сигурни, че ще е наоколо да дава от своето изкуство. А както сам е казал, каквото даваш – всичко се връща.

Здравей, Руши! Много се радваме, че си в Go Guide за първи път, защото винаги сме следили и харесвали творчеството ти.

Мерси, добър вкус имате.

През годините си бил свидетел на върхови моменти в бългасрската музика. Кои са определящите фактори за успеха на един изпълнител и как се е променила българската музикална сцена през призмата на твоя опит?

Музиката се променя заедно с технологиите, медиите и цялото общество. Самият аз станах част от новата поп вълна в българската сцена в началото на милениума, която се роди заедно с телевизия ММ и платформата, която тя даваше. Сега имаме YouTube и социални мрежи, музика вече може да се записва на телефон, има много нови, достъпни и лесни инструменти за създаване на бийтове и буквално всеки може да се пробва, но пък вниманието на зрителя е по-трудно уловимо сред цялото това море от съдържание. Успехът във всяка една сфера е равен на много труд, отдаденост, талант и поне някаква малка истина, малка болка, която да искаш да споделиш с останалия свят и която в точния момент да е важна и за някой друг освен за теб.

В музикалния бизнес е ключово да имаш доверието и приятелството на верните хора.

Като артист, който винаги залага на цялостната концепция в изкуството си, кое е най-трудното в това да накараш различните елементи да „говорят“ на един език?

Освен музиката снимам в киното, завършил съм Драма и след това Кинорежисура. Вероятно съм изградил рефлекс към цялата картина. Вълнувам се също от мода и поп култура, но най-вече уважавам публиката и не бих представил нещо половинчато, недобре помислено или просто мърляво.

Кой е неочакваният източник на вдъхновение за твоя песен, за който публиката никога не е подозирала?

И кое беше вдъхновението да се върнеш на поп сцената?

Направих пауза в концертните ми изяви за малко, през 2008-а, но всъщност през цялото време съм се занимавал с музика под различни форми – снимах видеоклипове за други артисти, писах и текстове. Преди около вече 8 години събрах банда и започнахме да правим концерти отново. Всеки се разпродаваше за рекордно време и това ни накара да продължим да го правим. Постепенно започнаха да се раждат и идеи за нова музика. Първото от новите парчета беше „Несъвършен“ (2019), а по-късно през същата година извадих и мини албума „Психо“.

Не исках непременно да правя гръмки премиери, а парчетата сами да стигнат до публиката си.

Така и стана, а през 2024-та излезе мини албумът „Без багаж“, от който сякаш се родиха 2–3 по-големи хитачки (смее се).

Последните ти песни като „Вълк“ и „Без багаж“ са тотални хитове. Подхождаш ли към всеки сингъл с някакви очаквания?

Дали от самото начало знам, че ще стане хит? И да, и не. Няма тайна формула, понякога играят доста странични фактори и нямаш ясна представа за ефекта, който ще има парчето. Но, разбира се, всеки иска работата му да се хареса и да стигне до повече хора. И всеки има право да вярва в потенциала си, дори и в заблудите си.

Ако можеше да създадеш дует с някой български изпълнител от миналото, кой щеше да бъде той?

Правил съм кавър на трак на поп иконата Маргарита Хранова, така че съм се отчел. Нейната песен се казва „Не се страхувай“, а моят кавър, в който и тя пее, е What Happened There. Огромен фен съм и на грандамата Йорданка Христова, но не смея да мечтая за общ проект с нея, по-скоро се възхищавам тихо на енергията и мощното ѝ присъствие.

Как решаваш творчески спорове в себе си, на чия страна заставаш – на режисьора или на изпълнителя?

В последното ми видео трябваше да поема задачите и на танцьор и стилист. И, честно казано, никой не слушаше никого (смее се). Сам монтирах и клипа, та накрая май монтажистът в мен подчини цялата тая творческа лудница. Шегата настрана – не е лесно да се режисираш сам, предпочитам да поверявам тази роля на други. Нямам търпение скоро да получа предложение за нещо интересно в киното или театъра, където да мога да се оставя изцяло в ръцете на друг.

Ако трябва да опишеш емоционалния си свят чрез една хореография без музика, какви движения щеше да включиш и каква история щяха да разказват те?

Като дете на 80-те вероятно нещо от воугинга. Историята е ясна –

свободата да изразяваме себе си, да се забавляваме и да се обичаме.

Има ли роля или персонаж от филм/театър, който би искал да пресъздадеш чрез музика и танц?

Как би изглеждало това преплитане на изкуствата?

„Вълк“ до голяма степен е базиран на „Степният вълк“ на Херман Хесе, което е сходно преплитане. В албума „Психо“ също има доста референции към филма на Хичкок, както и към „Талантливият мистър Рипли“. Когато открих независимото кино в края на 90-те, много харесвах „Бъфало 66“, та може би бих взел персонажа на Винсент Гало за една песен в стил The Kills – минимъл, само бийт, електрическа китара и глас, малко по-дарк и тегава в началото и супер освобождаваща и вайби накрая. И в клипа може да танцувам по покривите на софийските сгради, докато не се пребия на някой пореден красив климатик и не полетя надолу, където Кристинa Ричи да ме хване и спаси.

Коя е най-дръзката артистична идея, която някога си имал, но все още не си осъществил?

Ами тази с Кристина Ричи малка ли е? Даже потенциално е цяла общинска кампания.

В ерата на социалните мрежи и свръхекспозицията избираш да даваш малко интервюта. Какво според теб губи един артист, когато е прекалено „достъпен“ за публиката си?

Не съм най-медийният човек от уважение към хората, не за да се правя на недостъпен. За да искаш от времето на някой, трябва да имаш какво да му кажеш, нещо за даване.

Иначе е арогантно и безсмислено.

Думата на 2024 според речника на Кеймбридж беше „манифестирам“. Как се отнасяш към идеята за манифестиране на желания и успехи? И ако трябва да предскажеш – коя е думата, която ще определи 2025 година?

А според речника на Оксфорд – brain rot, или мозъчно гниене (смее се). Не съм човекът манифестация, но обичам доброто настроение и позитивните нагласи към нещата и живота. Понякога си мечтая за това или онова, но преди всичко вярвам в действията, а не в празните надежди. За 2025-а предсказвам повече любов и танци за всички!

А думата на годината я оставям на джен зитата.

Руши захапва още веднъж с новото си видео към песента „Вълк“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.