София, само колко си красива в почивните дни

Очарованието на града през призмата на уикенда

снимка: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

Тези почивни дни реших да не пътувам, вместо това избрах да си стоя у дома.

Не искам задръствания по магистралите, не искам пълни хотели или скъпи самолетни билети до далечни места. Вместо това реших да се насладя на моя град. Той не е най-лъскавият, не е най-големият, но е моят, а това го прави най-специалният.

И ето ме, излизам с един от малкото останали хора в него през тези дни в незнайна посока.

Жълтите павета в почивен следобед сякаш са толкова ярки, като нямат следи от стъпки по тях. А пейките са празни и чакат точно мен и теб. Кафенето до парка работи само за нас. Кафе с канела ще си разделим и потегляме към красивия парк пред Народния театър. Пред фонтана сядаме и размишляваме какво толкова е по-различно в днешния ден, че сме така изпълнени с щастие.

Ами да, колите ги няма, хората също. Пушекът от тях мърси нечий друг въздух, а и техните боклуци пълнят нечие друго кошче. Или пък нечий друг град е толкова пълен, колкото половин София, но в другите дни от годината е по-празен и от пустиня. А ние с теб стоим на пейката и се радваме, че няма опашки и тълпи пред любимите ни заведения, няма ги и заслепяващо лъскавите коли пред тях.

Хубава си, стой да те снимам и да те запомня такава – празна.

Бих ти писала любовни писма, ако всеки ден беше така очарователна.

Нямаш равна на красота и въздишки, но само през почивните дни. Не носиш и в себе си и доза огорчение сега, в понеделник всичко започва отначало. Александър Невски отново ще блести в нечий обектив и всички ще хвалим колко е красив е куполът под лунна светлина. Може би не оценяваме това, което имаме в делничните дни, но дали то е такова винаги?

Ако можеше 365 дни да си моята София? Уви, в нечий други мечти си.

А на теб празнично ли ти е?

Търсиш още вдъхновение? Последвай ни в Instagram

Абонирай се за youtube канала ни и очаквай още много изненади!