Биляна Петринска и Емил Марков – „Гунди“ е филм, който вълнува силно всички
Говорим си с родителите на Лита - Биляна Петринска и Емил Марков за филма, който развълнува цял един народ...
снимки: Борис Славков, Иво Тицин
„Гунди – Легенда за любовта“ е лентата, за която цялата страна говори от седмици. Той счупи толкова много рекорди, че направо ни е трудно да ги изброим. Филмът на Димитър Димитров вече официално е най-гледаният български филм в новата история на родното кино, като събори 14-годишен рекорд само за първите си 17 дни на екран.
Феноменалният му успех продължава да се затвърждава, като с всяка изминала седмица продукцията задминава собствените си рекорди.
Само за 17 дни филмът за легендарния български футболист Георги Аспарухов успя да подобри 14-годишния рекорд на „Мисия Лондон“, отчитайки 397 225 зрители, и вече заема първо място в официалната класация за най-гледани български филми след 1989 година според данните на Националния филмов център. За този проект, който, признаваме си, много ни лежи на сърце – ти разказахме тук и тук, а сега си каним при нас страхотните Биляна Петринска и Емил Марков, които изграждат невероятните образи на родителите на Величка Маркова – Лита. Емил Марков играе архитект Марков (бащата на Лита), а Биляна – Марена (майката на Лита). Като централни персонажи в лентата можем много добре да наблюдаваме колко добре двамата актьори се превъплъщават в тези ключови действащи лица в цялата любовна история между Гунди и Лита. Какво обаче ни разказаха Биляна и Емил след бляскавия успех на „Гунди – Легенда за любовта“ – виж сега.
„Гунди – Легенда за любовта“ вече счупи редица рекорди и се превърна във феномен на родната киносцена. Как ви кара да се чувствате това и най-вече – коя е онази магия според вас, която толкова много развълнува зрителя?
Биляна: Чувството е велико! Аз не се замайвам лесно, няма да ме видите да ходя „недостижима“, но това, което се случва, е феноменално. Има някаква сила и енергия, която обединява всичко в изключителна амалгама. Явно добрата енергия и хъс са толкова силни и концентрирани, сякаш някой от небето е помагал. Аз видях реализирано всичко, което знаех, че можем. Просто трябва да имаш точните компоненти и мярката – тогава няма как да не стане.
Мисля, че най-после един екип професионалисти показа, че можем да правим кино, което да е на световно ниво.
И като сценарий, и като режисура, и като каст. Трябват точните хора, работа със сърце и отговорност към общото, както и добра финансова инвестиция, която да отива там, където трябва. На първо място е сценарият, който да е въздействащ и като сюжет, но и да е с добре написан диалог. Тук благодарности и аплодисменти за Емил Бонев и г-жа Величка Маркова. Уж прости неща, но основни! Режисьорът да разкаже историята и операторът да я „нарисува“ красиво! Костюм, грим… всички компоненти са налице. Добър звук!!!! Също така от жизнено голяма важност е монтажът!!!! Това наистина може да подмени и обърка киноразказа. Много съм щастлива, че работихме с Вики Радославова. Така заплетена историята от сценариста и режисьора те води емоционално и не те изпуска до края. Това е от изключителна важност. Според мен има златно сечение на екипите. Толкова отдавна чакахме това.
Емил: Големият успех сред зрителите съвсем естествено ме кара да се чувствам удовлетворен и щастлив. Явно целият екип сме си свършили много добре работата, щом филмът предизвиква такъв огромен интерес. А коментарите на повечето хора, които са го гледали, са наистина впечатляващи и вълнуващи.
Феноменално е наистина, че филмът вълнува и малки, и големи и достига до сърцата на няколко поколения.
Според мен магията на филма е в това, че изпълнената с много събития история на големия спортист и човек Гунди всъщност разказва по много вълнуващ начин за истинските човешки ценности, които сме позабравили напоследък. Очевидно зрителите имат нужда да видят, че съществуват такива неща, като истинска чиста любов, неподправена любов към родината, любов и вярност към някаква общност, човешка доброта и невероятна скромност при такава огромна слава. Като добавим и прекрасната работа на сценариста, на режисьора, на оператора и великолепната игра, както споделят зрителите, на актьорите, се получава магията.
Вие играете родителите на Александра Свиленова във филма. Как бихте описали персонажите си на някой, който още не е гледал лентата?
Биляна: Семейството на Лита са интелигентни, образовани, отговорни хора. Бащата е на един от високите постове в държавата. Сурови, взискателни, строги и критични. Майката – повече като че ли авторитарна, но тя добре знае откъде е тръгнала, как и какво е изградила и постигнала какво ѝ е коствало да запази семейството си, да подсигури на децата си подходяща среда, за да имат възможност за избор. Нека не забравяме в какво време са живели тези хора. Родителите на Лита са държали изключително много на образованието на децата си. Майката е грижовна, но не търпи възражения, като че ли е по-суровата в семейството. Но според мен при такъв тип хора това е породено от някакъв дълбинен страх, че детето им няма да е щастливо с избора си и те трябва да го „предпазят“. Вътрешният ѝ обрат и „успокояване“ идва, когато осъзнава известността на Георги, обичта на хората към него и неговите успехи, породени от невероятен талант. Когато го „вижда“ наистина и разбира, че той може да се грижи за дъщеря и най-вече, че я обича. Това обаче назрява постепенно. То не се случва веднага. Тя може и да не разбира от футбол, но майчиното сърце знае, че това е щастие за детето ѝ, и виждайки, че дъщеря ѝ се „разпада“, иска да я спаси от грешката, която самата тя я е карала да прави в началото. Затова я съветва чисто по женски да „приеме“ Георги, да застане до мъжа си, за да са щастливи. И нейното семейство, както тя си признава – по един или друг начин е минало по същия път.
С търпение и устойчивост е запазило щастието си. Успехът всъщност винаги е това – да си щастлив.
Емил: Семейството на съпругата на Гунди е било от така наречената „социалистическа аристокрация“. Моят герой, бащата на Лита, е бил на много високо ниво в йерархията – главен архитект на цяла България. След него такъв пост в държавата вече не е имало. Той е бил високообразован, интелигентен човек – много респектираща фигура. Неслучайно са го наричали „Императора“! Аз не знаех никакви подробности около този човек, само бях виждал няколко негови снимки, когато започнахме да снимаме. След премиерата самата Величка Маркова ми каза, че баща ѝ е бил такъв, какъвто го вижда във филма – строг и респектиращ, но вътрешно топъл и добър човек. Зарадвах се, че без да знам тези неща, съм „хванал“ поведението и логиката на този човек.
Сякаш в началото майката е лошото ченге – тя не одобрява и не харесва Гунди, но след това нещата се обръщат. Какво да кажем за вътрешните процеси, които се случват в тази жена?
Емил: Съпругата на архитект Марков, не е лош човек, тя просто следва патриархалните разбирания за онова време – родителите на момичето, особено когато са такава високопоставена фамилия, определят какво да бъде бъдещето ѝ и момичето няма право да се отклонява от предначертания път.
От друга страна, бащата на Лита е първият, който склонява и подкрепя този доста ранен брак. Емо, как ти усети образа и това, което му се случва?
Емил: На пръв поглед изглежда невъзможно точно бащата да се съгласи първи за този брак. Но както казах и преди това, той е бил много интелигентен човек, който поглежда на ситуацията от различна гледна точка, различна от общоприетата. Обичал е много дъщеря си и за него е било най-важно тя да е щастлива, а не да робува на общественото мнение. Когато снимахме сцената с Александра (Лита), в която архитектът изненадващо прави този обрат и подкрепя дъщеря си, беше наистина много вълнуващо. Това е много важен момент в историята и се усещаше, че целият екип, начело с режисьора Димитър Димитров, се вълнува как ще се получи сцената. Направиха всичко възможно ние със Санди да „потънем“ в ситуацията, за да я изиграем истински. Благодаря им. На премиерата публиката реагира с ръкопляскания на този момент. Какво повече да кажа.
Величка Маркова – съпругата на Гунди, споделя, че наистина е нямало как родителите да спрат тази любов и действително един човек от пощата в Пловдив ги е издал, но ако трябва да се върнем към реалността – какво за вас е реалната история на Гунди. Как възприемате вие този футболист, превърнал се в национална икона?
Биляна: Отдаденост. Сърцатост и човечност. Благородство. Една сложна симбиоза от качества на личността. Това има значение и в личния, и в професионалния живот. Не се е отказал от жената, която обича.
Искал е тя да е щастлива и се е борил за това.
Емил: Може да прозвучи много патетично, но когато една любов е истинска, породена от необяснимото привличане на две души, без рационални мотиви и обяснения, никакви обстоятелства и съображения не могат да я спрат. Това е едно от важните послания във филма и то очевидно силно вълнува хората. А що се отнася до Гунди, има няколко важни неща, заради които той се е превърнал в национална икона. Да, семейството му е било работническо – обикновени, скромни хора. Но те са възпитали у него, както разказва самата Лита Маркова, скромност, честност, чувство за достойнство, разбиране към другите хора, всеотдайност в това, което прави.
Което му придава вътрешна красота.
А природата му е дала и физически качества – външна красота, добра физика за спортист(казват, че би бил и много добър волейболист). И към всичко това трябва да прибавим нещо, което малко хора имат – харизма, тоест необикновен чар и магнетизъм. Това го признават всички негови съвременници, независимо от социалния им статус или клубните пристрастия. Всичко това, в комбинация със спортните му успехи го превръща още приживе в истинска легенда. Когато се случва катастрофата, аз бях дете. Спомням си, че няколко години след тази трагедия се разпространяваха слухове, дори между нас, децата, че Гунди бил жив и че са го скрили някъде в чужбина, защото се притеснявали от популярността му. Няколко деца бяха чували това от родителите си. Вероятно това е било израз на нежеланието на хората да приемат, че Гунди вече го няма. Защото той се е превърнал в символ на доброто и красивото в техния живот.
Кое от снимките и сцените помежду ви беше най-трудно, а най-комично и забавно?
Биляна: Да удрям шамар. Никога не ми е било приятно нито в киното, нито в театъра. Беше ми неприятно и нервно. Но пък спомогна за сцената. И за Санди, и за мен. Едва изчаках режисьора да каже СТОП, за да изтичам при нея да видя „следите“ и да донесат лед. Слава богу, мисля, че направихме само два дубъла.
Емил: Не мога да кажа, че съм имал трудни сцени. Имал съм вълнуващи като тази, за която споменах по-горе. Вълнуващо беше и снимането на сцената със сватбата. Беше красиво, шарено, емоционално. Забавни моменти имаше при снимките на стадиона. В масовката, която представляваше публиката на мача, все ще се намери някой, който не разбрал и не чул какво трябва да се прави.
И заради един сто човека трябва да повтарят отново и отново същото. Тогава се чуват много смешни коментари.
Имаше ли гафове на снимачната площадка?
Биляна: Гафове не си спомням, но беше забавно, когато синът ми (Адриан на 6 г.) дойде да види снимачния процес. Той също участва в началната сцена с други деца и процесът му харесва. В този ден снимахме в Пловдив на стадиона. Беше 40 градуса, Адри искаше да дава команди по станцията на звукарите. Дадоха му една без батерии и той даваше „начало“ и непрекъснато питаше „Колеги, чуваме ли се?“. И то в най-тихите моменти. Снимахме сцената, когато Павел ми подарява букета. Адриан беше много горд, че на мен ми подаряват цветя и всички ми пляскат… Накрая искаше да се приближи съвсем до мен и да гледа, да дава команди. Баща му едва го удържа да не влезе в кадър.
Как се сработихте вие двамата като актьори, като персонажи?
Биляна: С Емо се работи леко. И тук е мястото да кажа, че в този филм подборът на актьори е много точен. Ние нямахме диалог по между се, но се усещахме много добре като семейство, що се касае за общите сцени като родители на Лита. Мислех си колко ли е ядосана Марена, когато мъжът ѝ престъпва нейното желание дъщеря им да замине за Берлин, вместо да се жени, и даже ми се искаше да има такава сцена. После виждаме майката на сватбата в Пловдив под ръка с мъжа си. В крайна сметка, колкото и да се налага да е сурова, живеят в патриархат и тя се съобразява с главата на семейството.
С Емо смятам, че си подхождахме и някак визуално като „родители от интелигенцията“.
Емил: Ние с Биляна се познаваме отдавна, но никога преди не сме работили заедно. Въпреки това почти веднага започнахме да общуваме като семейство дори извън снимачната площадка. И като пуснеха камерата, просто продължавахме с нашия „семеен живот“. Беше забавно и много приятно.
Кое за вас е най-ценното, което вие лично за себе си извлякохте от този снимачен процес, от този грандиозен проект?
Биляна: Че винаги си на прав път, когато не правиш компромиси с качеството и критериите си.
Всички вярвахме в успеха, но не мисля, че някой е очаквал такава магия. Хората гледат филма по 3–4 пъти. Салоните по света са пълни.
Емил: Аз имам доста снимачни дни през годините в различни продукции. Различни по националност и по мащаби. В този случай разбрах, че и у нас може да се постигне „желязна организация“ на снимачния процес. За което основна „вина“ имат продуцентите, режисьорът, главният оператор и целият технически екип. Иначе при такъв голям проект нямаше да се получи този резултат.
Защо хората да отидат и да гледат „Гунди – Легенда за любовта“? Какво му е специалното на този филм?
Биляна: Има история, красиво заснета, интересно разказана.
И то история за велик българин, истински спортсмен, проповядващ и показващ ценности, характер, любов и добро сърце. И тук не става въпрос за това, че този човек е светец, той е от плът и кръв, но живее за другия, интересува се от отсрещния, подава ръка, влага сърцето си. Това е обединяващото. И точно това липсва на обществото ни. Вярата, че да си добър и човечен си заслужава. Доброто се валидира чрез една толкова успешна личност. Хората припознават мечтите си, дори тези, които не се сбъдват и са ти отнети от съдбата. Точно както животът на Георги Аспарухов е нелепо прекършен.
Емил: Ако наистина обичаш България, ако наистина искаш този наш народ да престане да врагува помежду си, ако разумът ти иска да се занимава с големи стойностни неща, а не с дребни ежедневни ежби, ако душата ти жадува за светли, пречистващи емоции, значи трябва да гледаш този филм. Просто иди и виж!
Обзор на Октомври – Хавиер Бардем, Малкович, Гунди и още
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
