Нещата от живота

И една минута огорчение не се забравя никога

Този цитат обикаля интернет пространството под различна форма – може да се срещне и като „Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче?“. В 9 от 10 случая като автор е посочен Буковски, но на десетия се промъква Висоцки. Няма значение. Някак си вярвам, че е на любимия ми стар пияница и женкар Чарлз, който е разплаквал всичките си жени барабар с техните сестри, майки и най-добри приятелки.

Копеле от класа, чийто пример за жалост немалко мъже продължават да следват редовно.

Замислих се по този въпрос в една ветровита вечер в една друга държава, в която ревах като магаре. Никога до този момент не се бях съгласявала с посочения цитат – в крайна сметка е важно дали си прав или не и няма смисъл да правиш лоша услуга на другия, като се съгласяваш с него и валидираш постъпката му, която не одобряваш. Така си мислех, но изведнъж видях думите на Буковски, Висоцки или който и да е рандъм мъж в друга светлина.

От една страна са фактите. Ако приятелката ти твърди, че столицата на Франция е Единбург, тогава може със спокоен тон да ѝ обясниш, че е далеч от истината. Ако тя твърди, че трябва да завиете наляво, но ти си убеден, че е надясно, да, ще го кажеш. Това са простите обикновени примери, с които можем лесно да се съгласим като странични наблюдатели. Обаче хората така или иначе рядко плачат в разговор за география. А

на емоционалния фронт е трудно да се определи със стопроцентова сигурност кой греши.

Има ли наистина значение колко си решен да докажеш, че си прав, дори и хиляди пъти прав, докато момичето до теб губи всякаква почва под краката си и те гледа със зачервени от плач очи? Това ли е моментът точно, който си избрал да защитиш егото си на непогрешим, силен, мъдър и умен мъж, който не отстъпва дори и милиметър назад? Изобщо не знам кога и на кого му е хрумнало, че мъжкото поведение е синоним на непоклатимост и сдържаност. Ако жена ти се разпада до теб и има нужда леко да смекчиш тона и ситуацията, да я прегърнеш и целунеш, сега ли е моментът да се перчиш?

Трябва да си голям наивник, ако си мислиш, че това няма да те касае пряко съвсем скоро.

Женските сълзи не изчезват мистериозно с проливането си, те се запаметяват за вечни времена в таен резерв, който рано или късно ще се обърне срещу теб. Нито едно огорчение или минута самота не се забравя и когато се натрупа достатъчно, жената става и си стяга багажа мълчаливо. Съдейки по мои познати, мъжът винаги е страшно шокиран. „Но как, всичко беше наред, не знам какво я прихвана?“. Следват месеци на искрена почуда и покруса, но не съм чула някой да бяга от хубавото, от мястото, на което е щастлив. Ако не си забелязал, че ти си хазяинът на това място, проблемът е само и единствено в теб, вече няма кой да плаща наема.

Сега си сам. Но важното е, че беше прав.

За юмруците и хората.

Трите диагнози, които отказах да имам.

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.