Филмът Woman of the Hour – кошмарът на всяка жена

Разказваме ти всичко, което трябва да знаеш за режисьорския дебют на Ана Кендрик

През 70-те години в щата Калифорния върлува сериен изнасилвач и убиец.

Почеркът му е сравняван с този на Тед Бънди и дълго време полицията се затруднява да открие извършителя на поредицата от жестоки нападения над жени. Убиецът на име Родни Алкала решава да поиграе със своето „прикритие“, като се явява в телевизионното предаване „Игра на запознанства“. Концепцията на риалитито е следната – група „ергени“ се борят за сърцето на една жена, като отговарят на поредица от въпроси. Така младата актриса Шерил Брадшоу, избрана да участва в епизод на популярното телевизионно предаване, без да подозира нищо, се запознава с Родни Алкала в национален ефир. Разказахме ти истинската история, която вдъхновява режисьорския дебют на актрисата Анна Кендрик.

Говорим за трилъра „Жената на часа“, който вече може да бъде гледан в „Нетфликс“ и показва всичко, което жените не искаме да преживеем в реалността. Във филма виждаме как Шерил, изиграна от самата Кендрик, многократно се озовава в положение, в което

трябва да бъде мила и усмихната, за да избегне конфронтация с даден мъж.

Едва ли има жена, която да не е чувала съвети от типа „просто бъде усмихната“, „ недей да стряскаш с интелект“, „бъди по-обрана“ и т.н. Също така всяка от нас поне веднъж се е чувствала заглушена и невидима в ситуация, ръководена от мъже. Да не говорим за ежедневните моменти на досада, когато някой се пресегне да те докосне без повод и желание от твоя страна, коментира външния ти вид, настоява за номера ти или просто започне някое изречение с „вие, жените…“. Всички тези дребни, но много дразнещи детайли от женското съществуване присъстват в „Жената на часа“ като коментар на обществото, в което живеем.

Един от ключовите въпроси във филма е „Кой от вас би ме наранил?“.

Шерил не отправя това запитване към ергените в предаването директно, но то е подтекстът на цялата игра. Не е ли това въпросът, на който всяка от нас опитва да намери отговор, флиртувайки и избирайки партньор? Самата Анна Кендрик е признавала, че е

била обвързана в продължение на 7 години с насилник,

което говори, че във филма присъства реално разбиране на проблема. Жените умеем невербално да комуникираме помежду си, особено в неловка или опасна ситуация. Виждаме как Шерил дава знак на възрастната сервитьорка в ресторанта да не сервира повече питиета и бива разбрана, с което слага край на неприятната среща с Алкала. Неприятностите обаче тепърва започват, защото не всички женски трикове работят безотказно. 

Вечер. Празен паркинг. Забързана млада жена, която просто иска да се прибере, и мъж, вървящ след нея. Класическа ситуация на ужасите, която ни учат да избягваме, откакто се помним. Възпитани сме да вярваме, че

сме плячка, а навън има всякакви хищници.

И съжаляваме да го кажем, но дори и ХХ век не ни предлага много по-различна реалност. Обществото продължава да нормализира насилието, като му постила червен килим от мизогиния и сексизъм. Чуем ли за жена – жертва на насилие, инстинктивно започваме да мислим какво ТЯ е направила или не е направила, за да се спаси. Била облечена еди-как си, стояла да търпи, ходела на фитнес, била такава и онакава, направо си го търсела и т.н.

Ако сме емоционални, наричат ни истерични.

Ако сме естествени, сме неподдържани, но ако сме с корекции, ставаме леки. Ако сме интелигентни, се правим на интересни, а мълчим ли, значи сме глупави. Зад волана сме „патки“, а на работа сме „шматки“. Ако имаме кариера, значи сме „спали с някого“. Ако нямаме деца, сме егоисти, но ако сме майки, вече нямаме право на друго постижение в живота. Ако пропъдим някого, се „правим на недостъпни“, но ако сме любезни, значи го насърчаваме. Идеята е, че нямаме верен ход – такъв, който да угоди на очакванията на всички за това какви трябва да бъдем. „Жената на часа“ е един малък филм, който просто ни разказва отделна случка от една голяма история. Независимо дали през 70-те години в САЩ, или 2024 година в България, все някой ще ни каже да се усмихнем, все някога ще се озовем сами насред пуст паркинг или тъмна улица и винаги ще е страшно да чуем стъпки зад гърба си.

Да живееш в страх

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.