Ти си мъж, не трябва да плачеш, но… трябва ли да удряш

Пам Велидис ни разяснява какво значи истинска мъжественост и колко важно е мъжкарското ти поведение да не се изчерпва с агресията на древен примат

Да си мъж означавало, че не трябва да плачеш и че ако си по-голям от някого, той не трябва да ти се противопоставя по никакъв начин, а да мълчи и да се съгласява с теб против волята си.

Избухливост, агресия, слаби нерви и липса на уравновесено поведение е последното, с което свързвам мъжествеността и не само нея, като цяло зрялото поведение.

Последната седмица за пореден път в български реалити формат поради проява на агресия се върна темата за това кое е мъжко и кое не. Фалшивата мъжественост е това, което може да побърка не само всяка жена, а и всеки мъж, за когото мъжката дума се отстоява с цената на себеуважението, а признаците на нежност са задължително доказателство за мъжество.

С годините се убеждавам, че най-великите мъже, които познавам, не прикриват слабостите си, а ги преодоляват.

Понякога сами, друг път с помощ на своите близки. Това колко един мъж е полезен за себе си и обществото, в което функционира, се определя не от позитивните неща, които може да даде, а от негативите, които може да обработи, без да се срине и да навреди на себе си или на някой друг.

Мисля, че всички виждаме, че мъжете са закърмени от своето детство със сгрешени патриархални модели на поведение, които се утвърждават през цялото им юношество, и като силен пол те застиват в клопката им през своите зрели години.

Цял живот си възпитаван с разбирането как, щом си мъж, проява на какъвто и да е вид слабост е нещо недопустимо.

Това води до един от проблемите, които все повече се проявяват като обществено значими – невъзможността да обработиш и изразиш емоциите си, без да проявиш агресия без значение към себе си или към някой друг. Често попадам на въпроса „Къде отидоха истинските мъже?“, а мъжете са точно такива, каквито времената ни ги създават. Не истински или неистински, а с генерално сгрешено разбиране за това какво е мъжко, защото това, което се приема за мъжко поведение, всъщност е една токсична мъжественост. Още от детската площадка, където юнак без рани не може, на момчетата им се казва: „Ти си мъж, не може да плачеш“, а защо тогава родителите им не им казват: „Ти си мъж, не може да удряш“.

Децата се учат, че ако някой ги удари, трябва да отвърнат със същото, а това е един затворен кръг, който не само не води до мъжествено поведение, а ти отнема човешкото изобщо. Мъжете много трудно споделят чувствата си, нещата, които мислят и усещат, защото се срамуват, че ще изглеждат слаби. Всяка негативна емоция се прикрива и попива по неестествен начин, докато в един момент психиката на този човек не се пропука. А когато това се случи, от там с пълни сили не излизат думи, не се споделя след дълго време с цел разбиране.

От пукнатините излиза грубо и арогантно отношение, агресия и озлобеност, защото последното, на което е способен един мъж, който не е бил изслушван и разбиран години наред,

е вместо болка и слабост да покаже сила по един брутален начин, за да не прозира слабостта в него, а да създаде такава навън в някой друг. Маската на слабостта е силата, с която нараняваш другите, за да ги направиш уязвими и да ги почувстваш по-слаби, отколкото се чустваш самият ти. Усещането за безизходица и нездравото отношение към вътрешните ни терзания са бичът на нашето време. Все повече връзки се разпадат, защото мъжете не знаят и не могат да са романтици, понеже това било за женчовците. Повечето синове дори не знаят как да се отнасят към майките си с уважение, а ако някой друг мъж го прави, значи е мамино синче.

Нека си го кажем, че да обичаш майка си и жена си е мъжко, да се държиш мило и нежно към нежния пол също.

Не е мъжко само да се впускаш да се биеш, да крещиш, да разрешаваш спорове с физическа сила, а не с характер и ум.

Характер означава да си достатъчно психически стабилен, за да не избухваш при всяко малко нещо, което те дразни отвън. Най-голямото извинение на класическия насилник е „бях предизвикан“, това не е извинението на мъжа, защото мъжът казва „аз успях да устоя, аз не се поддадох“ и това е доказателството за мъжество и издръжливост, а не раздаването на обиди и шамари. Мъжете плачат, когато ги боли. Сълзите им са чисти и пълни с достойнство, защото това са сълзи на искрените им чувства.

Мъжете плачат, когато знаят, че са можели да се справят по-добре, когато се чувстват безсилни, когато завършват важна глава от своя живот и знаят, че връщане назад няма,

когато за първи път държат плода на своята любов в ръцете си, когато погребват близките си, когато мечтаят и когато са на дъното. На дъното всички сме равни, на дъното полът няма значение и един от начините да се оттласнеш от там е да изкараш тежестта от себе си с няколко сълзи, за да ти олекне. Хората, които не изразяват емоциите си независимо от своя пол, са психопати, те дори не знаят как да посрещнат чуждата емоция. Знаете ли, че чисто статистически по-честият брой на самоубийствата е на мъже, защото не са открили човек, с когото да поговорят за нещо, което им тежи. Оказва се, че мъжкото приятелство е толкова силно, а често приятелите ти не могат да поговорят с теб за това, което ти тежи, защото не знаят как и единственото, което правят, е да се напият с теб, да се сбиете и да си излеете агресията навън, да блъскате тежести в залата и да ти кажат троснато „Не знам, брат, ти си знаеш“…

А знаеш ли си, брат? Знаеш ли наистина какво е мъжко, защото мъжко не е да се чувстваш празен и неразбран, без доверено лице, на което да споделиш всичко, за да не изглеждаш по-малко мъж. Да се предадеш още преди да си опитал, заради страхове от предателство и уязвимост означава, че вече си се предал. Ако си мъж, си удари плесница първо на себе си, събуди се от това, което ти е било набивано в главата цял живот, и разбери, че истинските мъже не раздават правосъдие с ръцете си сами, защото живеем в цивилизована държава и истинският мъж е достатъчно силен, за да спазва закони. Искам хората да разберат, че да си истински мъж означава да държиш едно ниво на цивилизовано поведение, а не да функционираш примитивно като дивак, като примат и извинението ти да е „Ми аз съм от Балканите“!

Без значение откъде си, не си позволявай мъжествеността ти да изглежда като примитивността.

Плачи, обичай и гори, а ако някой ти се подиграва и се смее на сълзите ти, бъди сигурен, че друг ще те разбира и разбран ще си по-щастлив, по-спокоен, повече мъж, отколкото някога си бил. Единственият акт, който по-големият и силен мъж има към по-слабите, е да им попаде ръка, за да не потънат, а не да им раздава шамари, за да мълчат. Това е да си мъж. Ти си мъж, ти трябва да плачеш, когато ти се плаче, но не трябва да удряш дори когато ти се иска да го направиш.

За още от същото – виж Шест мита за мъжката сексуалност

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.