Преди да сложиш ботокс в лицето си – сложи усмивка на него

За корекциите, ботокса, защо отвсякъде ни гледат изкуствени лица напоследък и на кого е нужно това - коментира Пам Велидис

Няма човек, когото познавам, независимо неговия пол, който да не е запознат с това какво представлява ботулиновият токсин и също така

поне веднъж да не е участвал в дебат „за“ или „против“ поставянето на добре познатия ни ботокс.

Даже имам усещането, че преди ковид пандемията всички бяхме запознати с естетичните процедури, но след това избухна тоталната ботокс пандемия и всеки имаше нужда вече не от здрави бели дробове, а от здрави нерви, които демонстрира с липсата на гневна бръчка на челото си.

Не казвам, че напредването на медицината е нещо лошо или че всички трябва да се въздържаме от подобни преимущества на времената, в които живеем, но толкова засилихме фокуса над вечната младост, за която всеки жадува, и лесния начин, по който да я постига, че няма социална мрежа, която да разгледаш и да не попаднеш на публикация как някой си поставя за първи, втори, пети или петдесети път ботокс и иска да разкаже за процедурата.

Започнаха да се разиграват ежедневно игри от инфлуенсъри, при които в социалните мрежи се подарява поставяне на ботокс или хиалурон.

Много ми е интересно, ако се падне такава награда на малолетно момиче, по какъв начин се процедира?

Получава ли си наградата, изчаква ли се да навърши пълнолетие, или я подарява на по-голямата си сестра или майка си. Поставянето на ботокс е най-разпространената процедура в естетичната медицина, защото работи срещу остаряването, и заради него се развива тъй нареченото течение pre-aging, тоест да подмладяваш кожата си още преди да е започнала да остарява съвсем. Поне аз така го разбирам. Разбирам също така, че няма много лица по улицата, с които се разминавам и които са естествени, а не с парализирани мускули. Не разбирам защо всеки трябва да се чувства ненормален или неподдържан, ако не чувства, че иска да постави ботокс в лицето си. Ако дори само намекнеш, че се опитваш да поддържаш вида си млад по друг начин, веднага някой ти се сопва, че това е само загуба на време и рано или късно ще стигнеш до добре познатия ботокс.

Не знам как се чувствам от факта, че живея в епоха, в която всеки се опитва да парализира освен емоциите и части от тялото си,

за да застине в някаква вечност, в която не само не можеш да чувстваш, но и да покажеш емоциите си чрез мимики. Когато пораствах, познавах много жени, които носеха годините на лицето си с някаква гордост от това, че са преодолели трудности в живота си, справили са се с невероятен съдбовен товар, свързан с различни житейски проблеми. Тези жени се опитваха да запазват младостта си по естествен начин колкото може по-дълго и да се възползват от процедури само когато наистина се налага и е настъпил реално моментът. Днес няма и помен от желанието да носиш годините и техния съпътстващ ги белег – бръчките, със смирението, че времето тече. По някакъв начин цялото това впиване в желанието за младост понякога ми изглежда като невъзможност да осъзнаеш, че животът си минава и трябва наистина да го живееш, а не да си вкопчен в идеята, че постоянно ще се случват нови неща, че ще си вечно млад, че някак още има време да узрееш и да живееш спокойно.

Истината за бръчките е една и това е, че да, те могат да се появят върху лицето ти, ако не се грижиш за кожата си, но неизменно те се появяват от емоциите, които си позволяваш да чувстваш. Никога няма да си достатъчно млад, ако не се възприемаш в кожата си, ако не си способен да се усмихнеш на изражението в огледалото.

Затова, преди да сложиш ботокс в лицето си, трябва да сложиш усмивка върху него и да се приемаш точно такъв, какъвто си,

без да отричаш миналото и всичко, което животът ти е поднесъл, без да се срамуваш от визуалните доказателства за това, че не си първа младост. Най-важното, което трябва да се запази младо, е сърцето и трепетите, които изпитва по детски, свободата, с която си позволяваме да преживяваме нови любови, да изграждаме нови приятелства и да гледаме на всяко малко нещо в живота си като на малко чудо и вълшебство. Не е ли наистина плашещо, когато освен хората с реална нужда от процедури за подмладяване се сблъскваме все по-често с момичета, които все още са деца и се страхуват не от друго, а от старостта. Бързат толкова много да се запазят млади, когато все още са деца. Старостта ли е най-страшното нещо или страховете ни, че никога няма да я преживеем, въпреки че тя рано или късно, независимо всички процедури, на които се подлагаме, все пак ще достигне до нас. И тогава в онзи миг, когато няма нищо, което да може да я спре, е много важно да имаме силите не да търсим следващия начин, с който да замаскираме реалността, а да сме готови да се сблъскаме с действителността. В тази действителност най-голямото богатство е да сме се съхранили автентични, да сме се насладили на мигове с любимите си хора, без страха колко добре сме изглеждали, защото в някои от най-специалните си моменти ние сме съвършени точно заради смелостта да се приемем с всичките си несъвършенства.

За още от Пам – виж Жените в реалити форматите ни – диви и красиви, но не агресивни и глупави

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.