За какво най-много мрънкат софиянци в 10 стъпки
Разказваме ти за основните неща, които карат живеещите в столицата да превъртат по-бързо от брояч на такси
Олимпийската дисциплина по мрънкане винаги има запазен медал за България и това си го знаем.
Винаги за нещо сме недоволни и постоянно се сравняваме.
Ако някой е постигнал нещо голямо, реакцията е „какво пък толкова?“, ако не го постигне, „ето, за пореден път нищо не става“. Изобщо, сложна е народопсихологията българска и няма да задълбаваме в нея. Но ще се разровим в това, което кара жителите на София –
от Витошка до Люлин, от павета до полета, да пуфтят като на опашка пред НАП през април, и то с причина.
Ето ги десетте хита от репертоара на градското недоволство:
Трафикът
Беше каквото беше, приятели. Вече почти няма пълно опустяване на София и снимки на празни улици, на които хората оригиналничат, че гражданите са „у майкини“. Градът си е перманентно пълен и трафикът изтръгва най-тъмните страни дори от спокоен и подготвен за час пик шофьор. Псувните се леят от устите на неподозирани персонажи, винаги възниква въпросът кой и как е взел книжка, все някой се бута в опит да мине една кола напред и да направи пътуването си до края на Вселената с минута по-бързо. Добрата новина е, че в тази капсула на време-пространството, наречена задръстване, имате шанс да изслушате един том от аудиокнига, да проведете доста разговори по телефона, за които все нямате време, да помислите за смисъла на живота, как е възникнало човечеството и докато се усетите, дошло е време за паркирането. Което, разбира се, си е отделна точка.
Паркирането
Да намериш паркомясто в центъра е като да откриеш Атлантида – митично и невъзможно. Затова се правим, че не виждаме как ни зяпат, докато майсторски паркираме на тротоара, оставяме телефонен номер (някои може би са твърде заети и забравят това) на предното стъкло, защото се включваме в наредения тетрис, който запушва минимум четири коли по пет възможни начина. Перипетиите продължават и когато се върнеш от работа, защото в много квартали дори паркингите пред блока са вечно пълни или пък са зона. Остава ти да се позиционираш пред входа или пред някой гараж, който знаеш, че никога няма да се отвори, и той не се отваря, но съседът все пак ще ти издере с ключ страничната врата.
Изобщо паркирането е едно ежедневно практикуване на находчивост и изобретателност от твоя страна,
в което задобряваш, и ако го погледнеш по този начин, ще ти е по-леко да приемеш щетите по колата, които трябва да описваш пред застрахователя.
Ремонтите
Сезони, правителства и кметове се сменят неусетно, но има една константа в живота на софиянеца и това е ремонтът! Той никога не започва навреме и приключва със закъснение. Той е като фикус в стая – където и да го сложиш, все пречи. Той носи обещания за по-добро придвижване, но когато това вече е факт, ти си фрустриран и изтощен от заобиколните маршрути толкова много, че не можеш да се зарадваш истински. Винаги някой е недоволен какво е разпределението на път, велоалея, пешеходна зона и такава за паркиране. Прави се по някой и друг напълно излишен протест, тъй като ремонтът е вече толкова закъснял, че да бъде отново започнат граничи с харакири за всички въвлечени. И така „ден след ден“, както има една песен на „Подуене Блус Бенд“.
Дупките
Софийските дупки не са в графата с ремонтите просто защото те изникват дори там, където е ремонтирано. Градът изглежда много по-добре от преди на много места, но защо все още можеш да видиш дупки на неочаквани места и майки с колички да буксуват по тротоарите, остава мистерия. Поне може да разчитаме на будните граждани, които слагат клони, дъски или боклуци, които да запълват предвидливо опасни пропасти, ако случайно не ги видиш… нали.
Строителството
Имотният пазар в София в момента е ударил нечувани висоти, но някак си можеш да си обясниш защо двустайна панелка струва 2000 евро на квадратен метър.
Поне блокът има отстояние от този до него, защото е строен във времена, когато София е имала население от „едва“ милион жители.
Сега то е двойно, строителство ври и кипи и всичко щеше да е чудесно, ако то не се случваше с изключително съмнителни разрешителни, предвид факта, че имаме блокове, където в две съседни сгради можете да видите какво ядат съседите, кога ходят до тоалетната и дали днес си пускат бялото или цветното пране. Скоро очакваме да могат да си подадат и по една бира през терасата.
Мръсният въздух
София е град с уникално разположение в полите на Витоша, която осигурява естествен въздушен поток и би трябвало да прави любимия ни град целогодишно „проветрен“. Това отдавана го пишем бегАло, защото на пътя на чистия въздух от планината имаме сгради и комплекси с всякакъв размер. Хората все още предпочитат да се возят с коли, отколкото с градския транспорт, а като сложим за капак и кварталите, където си палят гуми за топлина през зимата, въздухът на София е едни 50 нюанса сиво, които нонстоп тегнат над неговите жители.
Цените на храната
София не е мегаполис, но цените на почти всичко са като за такъв. Най-вече на храната. От кафе за 7 лв., през био органик печива за 30 лв., минимум 100 лв. за вечеря навън и пазар в супермаркета за 200 лв., който осъзнаваш, че стига за една седмица макс – храните в столицата задават един стандарт на живот, който далеч не съответства на заплатите на всички. При нас няма купонна система, която в САЩ например прави хората маниаци на тема изгодно пазаруване, но си имаме промоции на всяка крачка и битки да ги хванеш.
Боклукът
Въпреки желанието на много хора да си изхвърлят боклука разделно, все още има много контейнери, които приличат на малък битак, в който са наредени мебели, килими, обувки, кабели и каквото се сетиш. Тези за разделното обикновено са натъпкани до краен предел и около тях има инсталации от още и още отпадъци.
Съседите
Има един култов софийски графит, който казва: „Винаги някой реже нещо с флекс“, и това е самата истина.
Съседите в столицата или пускат винтоверта в неделя сутрин, или слушат силно Сашо Роман в петък вечерта, или си оставят боклука пред вратата.
Винаги има такива, които знаят всичко за всеки, които не искат да плащат за асансьор и се правят чипове, които са готови за ръкопашен бой на събрания на етажната собственост, които пишат предупредителни бележки с химикалка и на които не им пука, че входът е кочина, стига у тях да си е добре.
Опашките
Независимо дали говорим за лекарски час, който си записал предварително, за някоя лаборатория или институция, където уж имаш номерче и всеки момент трябва да дойде твоят ред, в София чакаш на опашка почти за каквото се сетиш. Тук дори няма да намесваме КАТ, където трябва да си вземеш от 1 до 3 дни отпуска, за да свършиш това, за което си отишъл. И така, редовно кисели служители ти казват, че не си на точното гише, прибелват очи, че не си подготвил точните документи, или просто ти изсъскват, че трябва да изчакаш.
Има неща, които трябва да направиш онлайн, други на място, но никога само на едното или само на другото място.
Комбинацията е максимално усложнена, така че да не ти спестява нито едно от двете. Не си ти, когато чакаш на опашка, и се превръщаш в изнервен гражданин, който неусетно бива замесен в разправии, забележки, язвителни подмятания и цъкания, защото винаги има някой, който прережда със заветното изречение „Аз само да попитам“. Няма какво да се пита – ще чакаш!
И въпреки всичко ние обичаме София, тази наша столица на драмата. С всичките ѝ контрасти, които ни правят пристрастни. Ако пък няма за какво да помрънкаме, винаги може да се хванем за времето и това, че не знаем дали е за зимно палто, пролетно яке или летен потник днес.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
