Тези, с които си си делил закуската, ключовете и джобните

В човешкия свят по-голямата сестра заема много функции в живота на по-малките братя и сестри. Тя те поучава, кара ти се, прегръща те и те праща да спиш. Тя е малката майка в семейството. Тя е тази, която вземаше по-големия шоколад, по-хубавото легло и винаги беше неин ред на компютъра. Тя е тая, дето винаги беше виновна. „Кой разля така по килима? Не ме интересува, ти си по-голяма!”, „Айде дай на детето да си играе, ти си по-голяма”.

Може и да не знаеш, обаче тя е извоювала и обезопасила пътя ти с много усилия и уговорки. На оная площадка, дето ти си играл, тя е ходила само тайно, защото конструкциите са несигурни. Там, където ти ходиш вечер, нея я пускаха само до 10, и то със съседското момче, защото е опасно. Пък тя, взе че оцеля и сега няма проблем за теб.

Ама те, по-големите сестри, са за това, да минат по остриетата и да ги притъпят на връщане, преди да те пуснат да минеш и ти.

Те са, за да дойдат и да седнат тихо до теб, да протегнат ръка и да вземат дистанционното. Те са там, за да ти пишат есетата, да ти решават задачите, да ти помагат с дипломната работа, да ти нахранят бебето, без да ти кажат, че без тях няма да се оправиш. Но най-важното е, че те са там и че идват да ти помогнат, тихомълком, без да ги викаш. За това са по-големите сестри! Да ти зашлевят един шамар, като те видят с цигара, ама да си мълчат пред родителите, да те изкарат от дискотеката, защото винаги оставаш малката сестричка за тях.

Ти си онова първо кокиче, което мисли, че е пробило в преспата сняг, без да знае, че някой е проправил пътя му и не му е казал. Този някой действа тихо, почти незабележимо, за да те види щастлив и разцъфнал.

Сестрата е онази маргаритка, която ти позволява да късаш листенцата ѝ едно по едно, докато се чудиш дали този, когото обичаш, обича теб.

Такива са те, по-големите сестри, не се перчат, а вадят вода от кладенеца, докато не пресъхне, за да извадят после и теб от там! И когато излезеш „сух от водата”, те пляскат най-силно.

 При тях няма логика, има безрезервна обич. Може да се скарате за огледалото, да се развикате и след час да сте забравили. За това са по-големите сестри, за да има кой да ти даде горнище, когато стане студено, за да има кой ти направи айрян в неделя сутрин, за да има кого да посрещаш на втори терминал, за да има кой да те чака с чадър на спирката, когато вали.

Ей така, да има с кого да си разделиш закуската, ключовете и джобните. Само дето имат едно ужасно качество, незаменими са.

Те са за това, по-големите сестри, за да има с кого да седнеш на терасата в полунощ, за да си пожелавате мечти на звездите и да не си ги споделяте просто защото са ви ясни. Защото по-голямата сестра е оазис в пустинята на мъката ти, тя е първият диамант в живота ти, който иска ти да блестиш по-силно, тя би наклонила с две ръце изгрева и залеза, за да можеш да стигнеш звездата, която искаш. Защото по-голямата сестра е онова чувство, което те кара да заспиш със спокойствието, че има някой и че щом е така, не е важно кого го няма. Защото само тя би минала сама деветте кръга на Ада, ако ти си там, за да те хване за ръката и да те върне в правия път. И никога, никога да не те накара да се почувстваш длъжен за това.

Тази, която някога ти връзваше връзките на обувките, когато излизаше, сега ти сглобява сърцето, когато се прибираш.

И двете неща ги прави толкова време, колкото е нужно, за да се научиш и ти. Те… за това са по-големите сестри.

Идете със сестра ти, двете на някоя хубава изложба или послушайте малко качествена музика.