Сафари от близо

 Тръгнах от България на 16 февруари. С много ентусиазъм и нетърпение очаквах пристигането там. Вече бях проучила предварително местата, които си заслужава да се видят. Сега оставаше единствено да намеря време между полетите и приключенията – мисията беше постижима.

Пътувахме около 24 часа – полетът ни беше с две прекачвания, в Истанбул и в Дар ес Салаам.  Кацнах на летището в столицата на Зимбабве – Хараре, където ме посрещнаха с думите:

Разопаковай бързо – отиваме на сафари.

Първата спирка беше резерватът Mukuvisi Woodlans. Той се намира в самия град и е едно от местата, където е запазен естественият хабитат на животните. Зебри, антилопи, жирафи са само част от животните, които могат да се видят там.

Няколко дни по-късно отидох на сафари в Mwanga Lodge, и то много рано сутринта.  Една разходка с кану по-късно по Mubvinsi River вече бях видяла всякакви зебри, лъвове, леопарди, хиени, няколко вида маймуни и какво ли още не.

Успях и да се срещна отблизо дори със слонове. Да видиш тези великолепни животни отблизо и да им подадеш да хапнат директно от ръката ти е изживяване, което  определено си заслужава.

Седнахме да обядваме. Поднесоха ни местна кухня и студена бира Zambezi, която може би от магията на мястото имаше уникален вкус. Обядът беше изключителен – пилешко месо, приготвено с местни подправки, пълнена тиква със задушени зеленчуци, зелева салата със зелени ябълки и млечен сос и всякакви други благости за небцето.

Като презаредихме батериите, се отправихме към водопада „Виктория“. Със самолет стигнахме до там,като полетът продължи точно 50 минути, а гледката беше „уау“.

Местните го наричат водопада Mosi-oa-Tunya, което на един от техните езици означава „гърмящ дим“. Гледката спираше дъха, а още не знаех, че ще прелетим с хеликоптер над цялата местност и ще бъда още по-зашеметена.

Краят на този ден беше в Lookout Café. Заведението е разположено на 120-метрова височина, върху единия бряг на река Замбези, откъдето можеш да видиш почти цялата местност.

Във Victoria Falls останах за 3 дни, поради което имах шанса да преживея от първо лице едно от нещата, които оставиха в мен най-дълбок отпечатък – Lion Encounter. Това е сдружение, което организира разходки сред лъвове и събраните пари се използват за опазване на африканския лъв. Усещах едновременно страх, щастие и възхищение.

Преди да стане време за обратния полет към Хараре, се качих на кораба Wild Horizons, който се движи плавно по река Замбези. Залезът беше умопомрачителен, а уморените прозявки на хипопотамите в реката допълваха този мързелив момент на красота . Малко по-късно, в Crocodile Park, успях да подържа едно от бебетата крокодили. Доста готин начин за край на приключението ми.

Хората казват, че когато си щастлив, времето минава неусетно. Точно така минаха и последните ми дни в Зимбабве. С колегите ми даже успяхме да си спретнем и едно парти. В градините Mumvuri Wedombo. Това е комплекс от няколко зелени пространства с пейки и беседки, където има как и барбекю да си направиш. Напазарувахме плодове и зеленчуци от местните. Те продават по улиците на Хараре банани, ананаси и манго на много ниски цени, така че беше съвсем удачно. Една връзка банани например струва 1 долар. Това беше последният ми ден в Зимбабве, в който успях и наистина да се докосна до начина, по който живеят там.

Хората там ни посрещаха много радушно, с отворено сърце и широки усмивки. На тръгване ми заръчаха да разкажа на приятелите ми в България за тяхната страна.

„Непременно“, помислих си.

*Екатерина Дончева работи като стюардеса в „България Ер“от 5 години. Наскоро тя се върна от Зимбабве, където прекара месец като екипаж на един от самолетите на авиокомпанията. Всяка година „България Ер“ изпраща няколко самолета и техните екипажи до екзотични страни, където обслужват местни авиолинии за определен период от време.

На 16 март приключва поредната такава акция в Зимбабве. Екатерина Дончева е била част от нея.

Цвети Кулинска, пък описва Куба като музика. Защо и още от приключенията на един редактор на Go Guide в Хавана можеш да видиш тук.