Първата дама на джаза

Тя е родена на 25 април 1917 година в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Има нестабилно детство, защото в най-крехка възраст баща й напуска семейството. След това с майка й се местят в Ню Йорк, но още преди да навърши пълнолетие, губи и нея. След смъртта на майка й започва започва да живее с леля си в Харлем. Изведнъж примерната ученичка напуска училище, а преди да навърши 18 години,  напуска и леля си.

Животът й е ад, парите са малко, а през по-голямата част от времето си тя е на улицата или в нощните клубове. На улицата заедно със своите приятели изнася импровизирани представления с танци по тротоарите и събира пари от минувачите. Изведнъж идва грандиозната 1934 година, когато неин приятел я убеждава да танцува в конкурс за таланти в Опера Харлем на 125-а улица. Ела се стресира, защото конкуренцията с танците я кара да се смрази. Излиза на сцената и застива, публиката става неспокойна и тогава червената ѝ лампичка светва „Трябва да направя нещо!“.

Това е моментът, в който Ела Фицджералд започва да прави това, което умее да прави най-добре и няма да престане да прави до края на живота си. Започва да пее.

Песента, която избира е Hoagy Carmichael – Judy и след изпълнението ефектът е сензационен. Всички в залата са изправени на крака и аплодират обикновеното момиче с необикновения глас, артистичност и харизма. Лесно печели конкурса с награден фонд от 25 долара и това е моментът, в който необратимо решава да бъде певица.

С трудности и съмнение все пак е приета още като тинейджър в биг-бенда на великия тогава Чък Уеб. Работи седем години с тях, като година след победата в конкурса записва първата си грамофонна плоча Love and kisses, която те кара да обичаш, да целуваш, да разбираш джаза така, както никога не си можел преди.

Остава лоялна на Чък, който ѝ дава шанс и дори след неговата смърт през 1939 година продължава да ръководи оркестъра му.

Златният ѝ период започва от средата на 40-те години на XXвек, когато се изявява блестящо с импровизациите си на клубната сцена. Тогава започва да работи и с великите музиканти на времето си като Франк Синатра и Луис Армстронг. Наречена е „първата дама на джаза“, което подпалва и неприязън между нея и съперничката й (също така блестящата) Били Холидей. Двете диви не общуват и това не се променя.

Едновременно с това друга изпълнителка от средите

Пеги Лий е развълнувана от Ела дотолкова, че я описва като „най-великата джаз певица на нашето време. Стандартът, с който всеки от нас се измерва“. Признанието е голямо.

Универсална известност, успех и наслада до днес е съвместното ѝ сътрудничество с краля на джаза Луис Армстронг с прякора Сачмо. „Виждам зелени дървета и червени рози. Виждам ги да цъфтят за мен и теб. И си мисля: какъв прекрасен свят!“, това гласи безсмъртната му песен What a wonderful world.

Безспорно е, че това, което свирят, е живот. Благодарение на него Фицджералд усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, която я превръща в първата джаз певица, чийто ритъм и пеене е равностоен на музикална импровизация на целия бенд. Всички следват нея, а не тя тях.

Върхът на творчеството й настъпва през 50-те години на XX век, когато импровизираният джаз пълни нощните клубове. Това е моментът, когато тя записва изпълненията си по един начин в студиото, а след това ги изпълнява в десетки различни версии по концерти из целия свят.

Нейните думи са: „Когато импровизирам, винаги се представям като тенор-саксофона в оркестъра“. 

Ако джазът имаше човешки облик, това щеше да е тя. Родена, за да се превъплъщава във всеки музикален инструмент и да поведе хората от музиката към върховете на изкуството.

Благодарение на нея джазът неопровержимо се приравнява до високо изкуство като класическата музика.

През 1989 година записва последния си диск All that jazz, а няколко години по-късно изнася последния си концерт и слиза от сцената след дискография от 1500 заглавия, 13 награди „Грами“, звезда на „Алея на славата“ в Холивуд и като носител на „Доктор хонорис кауза“ на Йейлския, Берлинския, Пенсилванския и Дортмундския университет.

Когато умира през 1996 година, е погребана с държавни почести. Легендарна и величествена, едно малко момиче, което носи музиката в себе си някъде там в някой друг свят. Армстронг казва, че „Музикантите не се пенсионират. Те спират, когато вече няма музика в тях“, но Фицджералд никога няма да спре да бъде иконата на музиката, няма да престане да има музика в себе си, защото тя самата е музика.

Музиката на  Ела Фицджералд, която ни вдъхновява!

Еlla Fitzgerald – Summertime
Ella Fitzgerald – Let's do it
Еlla Fitzgerald – Every time we say goodbye
Ella Fitzgerald & Louis Armstrong: Dream A Little Dream Of Me
Ella Fitzgerald & Louis Armstrong – April in Paris

Навръх рождения ѝ ден Jazztory ще представи откъси от филма „Something to live for“и ще се пресъздават нейните феноменални вокални джаз импровизации, за да се отпразнува подобаващо 100 годишнината на първата дама в историята на джаза,  Ела Фицджералд!
Ела в Studio 5!