Пролетни ритуалности вдън гори

Go Story: С росни китки, вплетени в коси, разказваме за Еньовден – празника, който ни кара да се наведем не само за да откъснем, но и за да усетим по-близо аромата на тая земя

На 24 юни всяка година отбелязваме Еньовден, наричан още и Яньовден, Иванден, Св. Иван Бильобер, Св. Иван Летни или Среди лете. С него църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, като народният обичай отразява връзката и с деня на лятното слънцестоене – 22 юни, което е сред най-важните астрономически преходи.

И понеже ние твърдо вярваме, че всяка една от нас е своеобразна горска фея,

а и смятаме българския фолклор и особено ритуалите му, свързани с пролетта, за особено красиви – правим кратко въведение към всички магически специфики на този толкова специален ден. Природата, растенията, лечебните билки и връзката ни с тях са нещо, което, дори да сме най-модерният градски парти човек, не можем да пренебрегнем. Те лекуват, носят хармония, съвършен дзен, страхотен аромат и вкус и най-вече – могат да ни донесат наслада и баланс в моментите, които най-малко очакваме. Затова през софийски градини и планински гори, с росни китки, вплетени в коси, разказваме за Еньовден – празника, който ни кара да спрем, да се наведем не само за да откъснем, но и за да усетим по-близо аромата на тая земя. Заслужаваща поклон и даваща ни магии за щастие. Виж сам!

Да бъде слънце!

Основа на празника е почитта към слънцето.

Разпространено е поверието, че на Еньовден слънцето „трепти” и „играе” на изгрев. Християнизираната представа е за св. Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата. Смята се, че сутринта на празника слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема пътя си обратно към зимата. Вярва се, че кукувицата кука до Еньовден и оттогава лятото си отива. Със слънчевия култ се свързват много обреди – момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве през годината, къпят се в реките за здраве, нестинарите в Странджа понякога играят върху огън на Еньовден, палят се обредни огньове на високи места край селището, на мегдана или на поляните в гората.

Народните представи са, че земният огън е проекция на небесния огън (слънцето) и се цели увеличаването на жизнената му сила.

Огньовете се прескачат за здраве и предпазване от насекоми. В някои райони в нощта срещу празника се добива нов огън и от него се запалват всички огнища в селището. Според вярванията в полунощ срещу празника „небето се отваря”, звездите „слизат на земята”, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила, „морето спира да се движи” и хората се къпят в него за здраве. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви.

Билки и магий

„За всяка болка има билка“ са казали древните, а Еньовден е най-благоприятният ден в годината, когато лечебните растения имат изключителна сила. Билките и тревите, набрани на Еньовден, се прилагат широко в народната медицина. Смята се, че събраните билки трябва да са на брой 77 и половина, защото според народа толкова били болестите по света, а половинката е тази билка, която лекува болестта без име.

Нашият фолклор още казва, че моментът е благоприятен за магии и заклинания.

Според поверията св. Еньо е покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките. Празникът се възприема като много подходящ календарен момент и за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба. Изпълнява се обичаят Еньова буля (Яново буле, Яновче, Еня, Еньо). Еньовата буля е момиче на 3, 4 или 5 години, което се облича в части от булчинско облекло – женска риза, връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля държи в ръцете си стръкове зеленина. Боса е и момите внимават да не стъпи на земята.

Обичаят включва два обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на китки.

Срещу празника момите потапят в котел с мълчана вода китки с вързан на тях пръстен или друг белег, покриват го с червена престилка, мъжка риза или кърпа и го оставят да престои през нощта „на звездите” под трендафил. Сутринта приготвят Еньовата буля и обикалят землището на селото в кръг, докато я носят последователно на раменете си. Тя размахва зелените клонки в ръцете си, а момите пеят песни с пожелания за плодородие или женитба. После се връщат в къщата с котела с китките, Еньовата буля ги вади една по една, а момите припяват песни, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка една.

Накрая си измиват лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.

„На Еньовден тържествува човекът в хармония със светлината и с природата“, казват познавачите на мистичния български фолклор, а ние казваме, че няма да пропуснем росата и поляните на този ден, защото те са истинското обещание за лято, от което толкова се нуждаем.

Ritual Gatherings: музика, изкуство, храна се преплитат в хармонична идилия

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.