Навършват се 19 години, откакто го няма, но продължава да звучи всеки ден из всички кътчета по света...

Валеше дъжд и бях в такси, прибирах се от пътуване, когато шофьорът ме помоли да усили музиката. Не възразих. Бях омагьосана. Винаги съм обичала джаз, но подходящо парче на Синатра може да промени отношението ми към времето навън, настроението ми като цяло и всичко. А неподходящо парче на Синатра не съм чувала. Конкретно това в таксито беше Strangers in the night и няма да го забравя. Беше от онези моменти, които не може да изтриеш от съзнанието си. Семпли и исторически само за теб си. Едно от красивите неща, които човек може да направи, когато вали дъжд, е дори да не е в такси, а насаме, да си пусне някоя песен или филм на Синатра и да се наслади на шедьоврите в живота.

Накратко Франк Албърт Синатра е роден в Хоубоукън, Ню Джърси на 12 декември 1915 година. През 40-те и 50-те години има множество хитови албуми и се появява в десетки филми, като печели „Оскар“ за поддържаща роля в лентата From Here to Eternity. Оставя след себе си емблематични мелодии като Love and Marriage, Strangers in the Night, My Way, My blue heaven и New York, New York. Умира на 14 май 1998 г. в Лос Анджелис, Калифорния.

Навършват се 19 години, откакто „Гласът“, както са го наричали, го няма, но продължава да звучи всеки ден из всички кътчета по света.

Единствено дете на сицилиански имигранти, като още през тийнейджърството си решава да стане певец, след като гледа Бинг Кросби в средата на 30-те години на миналия век. Започва да пее в местни нощни клубове, а през 1940 година Томи Дорси кани Синатра да се присъедини към групата му. След две години успешна кариера в групата Синатра трупа солидно количество смелост и решава да се развива сам. През периода 1943 – 1945 соловата му кариера в поп, джаз и суинг разцъфтява. Около него има тълпи от фенове, привлечени от магическия му баритон, заради който добива прозвището „Гласът“.

Едновременно с певческата си кариера Синатра дебютира с филмите Reveille With Beverley и Higher and Higher. На 26-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“ Синатра печели статуетката в категорията за най-добра мъжка поддържаща роля за изпълнението си в класиката From Here to Eternity. Годината е 1953, а победата е триумфална, защото ролята му е италианско-американският войник Maggio и това е моментът, в който за пореден път Синатра се превръща в блян за жените по целия свят.

През 60-те години успехът не стихва, а получава „Грами“ за цялостен успех и оглавява фестивала за джаз от Нюпорт ’65 с оркестъра на Каунт Бейси. Периодът е интересен и с дебюта му в Лас Вегас, където години наред Синатра е основна атракция в Caesars Palace.

Както казва за него Джим Морисън от The Doors: "Никой не може да го докосне". Само той ни докосва с хитовете си.

Един такъв е моят любим Strangers in the night, който излиза през ’66 и печели „Грами“ за запис на годината. След това следват дуетът с дъщеря му Нанси Something stupid и My way. След кратко пенсиониране в началото на 70-те години Синатра се завръща на музикалната сцена с албума Ol' Blue Eyes Is Back през 1973 и любопитен факт е, че през този период става по-политически активен. Но политиката не е толкова важна, колкото музиката, затова само го споменаваме.

В личен план, както може да се досети всеки и се знае, около такъв мъж има много жени, следователно много любов, бракове, разводи…

В началото той сключва брак с детската си любов Нанси Барбато през 1939 година, като имат три деца заедно – Нанси, Франк Синатра-младши и Тина. След това през 1961 година Синатра се жени за актрисата Ава Гарднър… ми, шапка му сваляме. Тази жена е един път. Третият му брак през 1966 година е с Миа Фароу, който приключва само две години по-късно, въпреки че в едно от интервютата си след смъртта на Синатра дамата заявява, че сякаш никога не са се разделяли. Синатра се жени за четвърти и последен път през 1976 г. за Барбара Блекил Маркс и двамата остават заедно до смъртта на Синатра. Повече от 20 години брак.

Последният му концерт е през 1995 година в Palm Desert Marriott Ballroom, Калифорния. На 14 май 1998 г.  умира от сърдечен удар в Лос Анджелис на 82 години. С падането на последната завеса след него остават грандиозната му филмова и музикална кариера с повече от 50 активни години и думите му, които показват, че човекът в него е по-голям дори от гласа му:

„Дори да не познаваш човека на другия край на света, обичай го просто защото е като теб. Той има същите мечти, същите надежди и страхове. Всички принадлежим на един свят, приятелю, всички сме съседи.“  

Ако пък джазът имаше човешки облик, той щеше да е Ела Фицджералд.