„Убийството е всичко“, от което имаме нужда
Още една интелигентна криминална история от Антъни Хоровиц
„Малко след единайсет часа в една ясна пролетна утрин – от онези дни, когато слънцето сякаш грее в бяло, с обещание за топлина, което така и не изпълнява, Даяна Купър пресече Фулъм Роуд и влезе в погребалния дом.“
Никога не съм разбирала пренебрежителното отношение към криминалната литература и се радвам, че има автори като Антъни Хоровиц, които с всяка следваща книга правят клишетата и снизхождението към жанра смешни и излишни. След „Мозайка от убийства“, която се хареса на ужасно различни по вкус читатели, дойде ред и на „Убийството е всичко“.
Убийството наистина е всичко, то е главният герой във всеки криминален роман. Хоровиц сам тръгва по следите на уликите, решавайки да заеме централно място в разказа, което прави по толкова естествен и любопитен начин, че на моменти се обърквах кое е вярно и кое не. С него се свързва бивш служител на полицията, особняк, затворен човек, който обаче има великолепен детективски нюх. И точно този нюх отвежда загадъчния Даниел Хоторн до Хоровиц с молбата да напише роман за престъпление, което още не е разгадано, но по чиито следи ще тръгнат двамата.
Убийствата могат да бъдат всякакви, но
колко често се случва жена да планира погребението си и няколко часа по-късно да бъде открита удушена с шнур в дома си?
Това е твърде необичайно и не можех да спра да се питам какво се е случило с Даяна Купър, кой е отговорникът за това толкова странно съвпадение от действия? Първо – разбира се, няма нищо случайно. Второ – макар да знаех вече от предишната книга на Хоровиц, че развръзката е висока топка за ума, се мъчих по всякакви начини да следвам Хоторн и писателя в тяхната логика, за да я сравня с моята.
Припомняме ти и трагедиите в произведението на Иън Макюън – "В черупката"
Хоторн е самостоятелен, безкомпромисен, мистериозен, на моменти груб и остър, устремен единствено към откриване на истината. Има хора, които биха пожелали смъртта на Даяна Купър, има неща от нейното минало, които пускат пипала и в настоящето. Освен това синът ѝ е известна филмова звезда, а всички хора, които някога са говорили със семейство Купър, са потенциално виновни за нахлуването в дома ѝ и увиването на шнур около врата ѝ… Една котка отсъства и нейната липса също буди подозрение.
Нямам намерение да разказвам сюжета, това е пагубно за добрия криминален роман и ще отнеме удоволствието от личните открития на читателя. Вълнуващо е как това се случва обаче, докато самият Хоровиц достига до своите собствени прозрения и авторовото присъствие съвсем се размива и обърква. Разговорите между Хоторн и писателя са изпълнени с несъгласия и спорове, което ги прави още по-очарователно различни един от друг, сякаш съдбата е искала да предприеме нещо ексцентрично и затова ги е поставила в ситуация, в която да се нуждаят един от друг въпреки всички разминавания и чешитски особености.
„Нещастията тръгнат ли, те идат не поотделно като съгледвачи, а в гъсти полкове“
е цитат от Шекспир, който има ключова роля в „Убийството е всичко“. Защото все пак какво е нужно за един добър криминален роман? Нещастия, които да се точат едно след друго, умен детектив с остър ум, пълнокръвни герои, чиито образи колкото повече се разгръщат, толкова повече ги правят потенциални убийци, и напрегната атмосфера, която да мотивира читателя да прави логически връзки и сложни интелектуални упражнения. Хоровиц е постъпил мъдро и не е изпуснал нищо от споменатото.
Ако си на вълна страшни истории, страниците на тези пет заглавия са точно за теб
Малко разбираме за Хоторн въпреки опитите на Хоровиц да изкопчи каквото може, защото според него хората затова четат истории за убийства – искат да знаят къде живее детективът, женен ли е, има ли деца, какво прави в почивните си дни. Точно в този разговор заглавието на романа изплува съвсем естествено в отказа на Хоторн да разкрие лична информация:
„Не съм съгласен. Убийството е всичко. Само то има значение.“
Така е, Хоторн. Убийството, по дяволите, наистина е в-с-и-ч-к-о.
7 книги за повече щастие в живота ти
За човешката душа това, което се случва в книгите, е по-важно от това, което се случва в интернет
Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв