От тепе на тепе, от сърце в сърце: Пловдив през митове и легенди

Любов към града и вяра в историята – водим те на разходка по калдъръмени улици и величествени тепета

снимки: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

Няма по­-велико, по-­прекрасно, по­-правилно и по­-подходящо време да се гмурнем в пловдивската магия

и вечния айляк от месец май. Месецът, в който тепетата се отърсват от зимен сън, Капана започва да жужи и да трепти с уникалния си летен вайб, а прахолякът в центъра и мирисът на чимшири в Стария град проникват в очите, ръцете, през кожата до право в сърцето.

Пловдив е бягство, съшито от много арт, много история,

баби в малките дворчета и истински съвременни артисти, чиито произведения надничат от всяка галерия и стена. Обичаме го и няма да крием, че освен на любимите ни места там искаме да те заведем и на живописна разходка през всички митове и легенди, създали този град. От историята, през градските потайности до всички почти невъзможно звучащи разкази, които още отекват по калдъръмите тук. Слушай – любовта е гарантирана!

Тепетата – хълмове на нимфи и минзухари

Точно седем – емблематични, живописни, със супер гледка и кътчета на тях, които знаят само просветените. Тепетата на Плов­див може да видиш отдалеч, а при разкопките под тях са разкрити и най­-старите свидетелства, че древният град е бил създаден далеч преди второто хилядолетие преди Христа. Латинското име Тримонциум отговаря на Трихълмието, съставено от Небет, Таксим и Джамбаз тепе. С течение на вековете градът се разпростра и върху Сахат тепе, Бунарджика, Марково тепе и Джендем тепе. За повечето пловдивчани тепетата, които се извисяват над града, са известни предимно с турските си названия. Най­-често е кръщаван най­-високият връх в Пловдив – Джендем тепе (от турското „в ада“). Турците му казвали и Джин тепе, защото вярвали, че там бродят духове, и Чигдим тепе („хълм на минзухарите“) заради красивите цветя, обсипвали склоновете му. Предполага се, че най-­старото име е дадено от траките – Кендросис, тъй като хълмът е бил покрит с кедри.

Друго название от древността пък го провъзгласява и за „хълм на нимфите дриади”.

Според легендите по склоновете му са пръснати множество жертвеници на митичните същества. В центъра на Пловдив се извисява и Сахат тепе („хълм на часовника“). Възвишението носи това име от римската епоха – в източната му част се намира общественият воден и слънчев часовник.

От двете страни на Античния театър пък са Джамбаз тепе и Таксим тепе. През Средновековието първото е наричано „хълм на акробатите“, защото според преданието от скалите на върха е спускано въже, по което смелчаците опитвали да се изкачат. Чуждите пътешественици отбелязват в своите съчинения и името Сарай тепе заради великолепните сгради, строени някога там, а някои летописци наричат хълма Евмолпиев като символ на града, чието най­-старо име е Евмолпия. Петото тепе в Стария град се извисява като страж и затова носи името Небет тепе („стража“). Някои стари писатели му дават названието Музеев хълм в чест на тракиеца Музей, един от най-­даровитите ученици на Орфей.

Най-популярното тепе в Пловдив обаче безспорно си остава Бунарджика,

известено още с имената Хълм на освободителите или просто Альоша. В близост до него могат да се намерят останки и от седмото тепе, наричано Марково или Марково коляно. Легендата разказва, че Крали Марко, яхнал коня си Шарколия, преследвал Муса Кеседжи и направил огромен скок от Бунарджика върху тепето, затова по­-късно то е наречено на негово име. Някои изследователи и до днес упорито твърдят,

че Пловдив всъщност има не 7, а 9 тепета.

За последните две се смятат – хълмът, известен под името Петрица и възвишението Лаут тепе, намиращо се на 4 километра от града.

Предания, стари като боговете

За създаването на Пловдив има толкова митове и легенди, че и до днес те се разказват между пловдивчани като истински скъпоценни находки. Една от тях гласи, че в планината на юг от равното поле живеела красива девойка на име Родопа. Щом я зърнал, морският бог Посейдон се влюбил в нея, но скоро изоставил Родопа и отвлякъл сина на Родопа и Хемус – Евмолпиас. Исполинът Хемус се опитал да го спре и хвърлил няколко огромни камъка, за да препречи пътя му. Посейдон се ядосал и превърнал Хемус в планина, а камъните останали да стърчат като грамади сред полето на южния бряг на река Марица. Когато Евмолпиас пораснал, се върнал да търси майка си, но намерил само красива планина с нейното име.

Той се заселил на хълмовете край реката и там въздигнал град Евмолпия, днешен Пловдив.

Другата легенда гласи, че Посейдон предложил любовта си на Родопа и не след дълго им се родил син – Евмолп. Богът на морето обаче се отегчил и просто решил един ден да си тръгне, като взел наследника си със себе си. Тогава, за да бъде опора в скръбта на майката, на помощ се притекъл Хемус, който хвърлил срещу Посейдон огромна скала в яда си. Тя не достигнала целта, тъй като била разбита от тризъбеца на седем отделни парчета, които днес са седемте тепета на града. Обезумял от гняв, богът решил да накаже и двамата, като ги превърне в планини. След години малкият Евмолп се върнал по тези места, където заварил огромна равнина, обградена от планини, а в низината се издигали цели седем грамадни хълма. Тук той се заселил заедно с потомците си, а селището, което не е преставало да съществува оттогава, било наречено Евмолпия.

Градски митове от вчера до днес

Съвременните пловдивски легенди и митове не възхваляват Посейдон и боговете от миналото, а въздигат в култ многото бохеми и артисти, вървели по улиците на този вечен град, като двете легенди на пловдивската живопис Георги Божилов – Слона и Димитър Киров. Някои разказват и за култовата кръчма „Бумбарника“. Родена в хотел „Тримонциум“ през пролетта на 1959 г., кръчмата става толкова популярна, че още час преди отварянето в 16:00, навън чакали опашки от клиенти. Традицията на култови места в града се продължава и сега от многото страхотни локации, помещаващи се в Капана, а градският фолклор все повече набъбва с истории, които само чакат да бъдат разказани.

Пловдив неслучайно е любов –

потопи се прегръдката му и ще разбереш защо този град е вечен и всички стъпки неизменно водят към него. Той оставя следите си от тепе на тепе и определено – от сърце в сърце.

Събития за седмицата: 6-12 май

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.