Ако не ходиш по барове, готин ли си изобщо?

Експериментът на един лузър

Това не е хейт текст за баровете,

а неразбиране за редовното им посещение, за задължителната разгрявка от четвъртък вечер, която финишира в неделя сутрин с главоболие и празен портфейл. И най-вече това е един раздразнен текст на човек, чиито познати и приятели обвиняват, че не се забавлява и не отпуска душата. И затова си казах – добре, да видим, отивам. От време на време е забавно, признавам, но е адски изтощително, ако е всяка проклета седмица. И така, първата ми мисъл е – защо, за бога, всички тези хора се блъскат един в друг и си крещят в ушите?

Айде, на дискотека поне отиваш с идеята да се скъсаш от танци,

ама на бар защо, аджеба, доброволно се замъкваш с компания, с която трудно се чуваш? Е, сигурно има смисъл, който предстои да достигна.

Втора пенсионерска мисъл, докато отвсякъде някой ме ръчка, а аз не мога дори да различа къде са моите приятели – първо, айде някой да намали леко музиката! Поне малко! Второ – току-що пиян човек ме бутна и ненужно скъпата чаша алкохол се счупи и разля по земята. Освен това май ще изляза на въздух отвън и ще остана там, докато не стане време да си ходим. Колко наивна идея от моя страна – шокиращо, но пред бара има двойно повече хора, отколкото вътре и през димната завеса и шумните разговори се усещам по същия начин. Но ха-ха, да отпуснем душата.

Което ми напомня, че по доста различни начини това може да се случи.

Аз я отпускам в тишина или приятна компания в обстановка, която позволява задушевни разговори. В гледане на филм, четене на книга и разходка, в какво ли не, което е далеч от кипящия нощен живот. Пак казвам – от време на време е супер да се ъпдейтнеш, да покрещиш в нечие ухо, да пиеш скъпо вино и да се усмърдиш на цигари.

Да сложиш секси дрехи и да се поклащаш на една и съща песен за пети път, да се чувстваш млад и безсмъртен. Да си припомниш на другия ден също така, че не си на 18 и се възстановяваш много по-бавно, да си изгубиш цялата неделя в главоболие и нищоправене. Не си студент и ти предстои да станеш рано, за да отидеш на работа и да изкараш парите, които профука за няколко часа.

Нека този текст се възприеме като апел – не се подигравайте на приятелите си, че си почиват и презареждат по различен начин.

А на нас конкретно искам да кажа, че никой не може да ни накара да се чувстваме като загубеняци и лузъри, ако сами не го вярваме. Ако наистина подсъзнателно ти бълбука усещането, че някъде нещо изпускаш, че нещо се случва без теб, може би трябва да се увериш сам – излез, наконти се, крещи в нечие ухо, напий се. Обмисли за теб колко редовно това е зареждащо и колко изтощаващо, направи си извод и живей спрямо него. Без значение кое от двете ще избереш, не позволявай на някой друг да ти дава квалификации.

Къщата: първият социален клуб в София

Най-пивките бири от българските пивоварни

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв