Храните-съкровища, които ги има само у нас

Тук ще откриеш зеленото сирене от Черни Вит, странджанския етърник и още специалитети, които можеш да опиташ само в България

В следващите редове ти представяме храната, която ни разказва за

региона, природата, атмосферните условия, почвата, растенията и народа, който я отглежда. Храната като книга, пълна с история, по която можеш безпогрешно да четеш както за времето, така и за хората, които я облагородяват. Храната и по-точно онази, която можеш да опиташ само в България. У нас имаме специфични продукти, които никъде другаде по света не можеш да срещнеш, и точно заради това те са нашата гордост, събрала вкуса на земята ни от хилядолетия назад.

Виж за кои главни герои днес ще ти разкажем:

Звездата – зеленото сирене от Черни Вит

Може би вече няма някой, който да не знае за зеленото сирене от Черни Вит. То е съкровище, което не само че можеш да опиташ само в България, но можеш да го вкусиш само в Черни Вит и никъде другаде. Само тук се получава специалната магия от древна рецепта, майсторски умения и подходящи климатични условия, за да се случи чудото на зреенето на зеленото сирене. Тази своеобразна звезда сред сирената се приготвя от млякото на две автохтонни породи овце – Тетевенска и Каракачанска. Млякото е с по-високо съдържание на белтъчини и се променя през 15 дни. По този начин в периода на лактация се получава различен вид сирене.

Зеленото сирене от Черни Вит е едно от 19-те най-добри в Европа и едно от трите сирена в света с естествена плесен.

Няколкото вида рокфорови плесени го обработват повърхностно и играят ролята на консервант, докато в него има четири пробиотични бактерии. Освен него специфични за страната ни са още уникалното картофено сирене, което Славейков описва още през 1870 г. То се приготвя от 50% картофи и 50% сирене. Изчезва в края на XIX век, като през 20-те години на XX век се появява в печата като интересно европейско сирене. След това се пренася в Централна Европа, където се слага и извара, а по-късно се добавя и каймак. Не пропускаме и родопското бито сирене, сиренето в стомна, характерно за Северна и Южна България, както и тулумското (от турската дума за гайда, мех) сирене от каракачански овце. Родопската брънза, която представлява кашкавалена извара с нарязани на ситно парчета мек кашкавал даже няма да я споменаваме, защото това е едно от най-вкусните неща, които сме опитвали някога.

Любовта на десетки ръце – царевичният кускус от Брезница

За да се направи една димяща купичка кускус, са нужни поне десет женски ръце, пълни с любов. Това знаят в Брезница, това знаят и в околните села, които правят прословутия царевичен кускус. Местните го „валят“ – тоест смесват царевично брашно и по мъничко вода в огромни дървени корита и го прекарват през ръцете си, докато се образуват малки топчици, изсипват коритото през сито, продължават отново и така десетки хиляди пъти. Приготвянето на царевичния кускус от Брезница е

хилядолетна традиция, призната и от международното кулинарно движение Slow Food като единствено и само наша.

Това е и автентичният вкус, който можеш да опиташ само в този регион на България. Тарханата, или тарханата, също може да поставим в тази категория, макар произходът ѝ да не е автентично български. Тарханата е с персийски произход, но е разпространена в Странджа, Сакар, Родопите и други райони на страната.

По-сладко от слънце – пестил, петмез и други подробности

Сред признатите като напълно автентични и налични само на родна територия храни и вкусове са

пестилът и петмезът от диви круши от котелското село Кипилово. Пестилът е натурален, ароматен и здравословен десерт, който се приготвя от сварени плодове, силно пресовани и сушени на слънце или в сушилня. След изсъхване пестилът се навива на руло и се съхранява на сухо място. Производството на пестил е традиционен занаят в централната част на Стара планина, особено в областите Габрово и Ловеч. Обикновено се приготвя от много добре узрели и сладки сини сливи, но могат да се използват и други плодове като диви сливи, кайсии, праскови, ябълки, дюли, круши, мушмули и др. Пестилът често е наситеночервен или кафяв, с дъвчаща, еластична консистенция и сладко-кисел вкус. Петмезът от диви круши от котелското село Кипилово пък е изкушение, което можеш да опиташ само в прегръдката на Балкана, защото майсторлъкът по приготвянето му е запазен и до днес там.

Странджански етърник и други местни деликатеси

Етърник е странджанско мезе, което, ако си опитал само веднъж, няма как да минеш нито една зима без него.

Наподобяващ домашен колбас, той всъщност се прави от накълцан черен дроб и други карантии, праз и пръжки с черен пипер, чубрица и малко червен пипер, напълнени в тънки черва и вързани на колело. На вид прилича на наденица, поднася се печен, но вкусът няма нищо общо с наденицата. Състои се от 50% смлян черен дроб и много подправки. Към специфичните местни деликатеси, които се правят само у нас, спадат още странджанска баба, овча пастърма, свински деликатес пуска от района на Сърница, Колец, Горски извор, Върбица и Ябълково, еленски бут, спържа и др.

Родопско люто и коказѐ

Може би си мислиш, че това са апетитни ястия или супер разядки,

но истината е, че това са автентично наши питиета за чудо и приказ.

Напитката родопско люто е специфичен алкохол, приготвен от диви ябълки, два вида круши, трънки, шипки и глог, а коказѐто се прави масово в района на Юндола, където се берат боровинки, които после се оставят да ферментират до определена степен, за да се получи газировка, подобна на сайдер. Напитката няма алкохолно съдържание и е изключително полезна. Според редица организации, грижещи се за запазване на автентичността на различните народи и техните специфични характеристики, включително и традиционните им ястия и вкусове, България трябва да съхранява своята национална кухня и деликатеси, приготвяни от хиляди години по тези географски ширини, а ти опитай някое от гореизброените съкровища.

Обещаваме – небцето ти ще ликува.

ChatGPT рецепти и още 6 тенденции в храната, които отказваме през 2024 г.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.