Защо все някой друг живее живота на мечтите ти?

Ако днес си се събудил от тъмната страна на европейската статистика и си част от онези близо 20% безработни млади хора в Европа, сигурно се чувстваш странно. Завършил си вече магистратура, направил си редица стажове, практики и доброволчески проекти, но адекватно предложение за работа нямаш. Освен това говориш три езика, винаги си имал активна гражданска позиция и изобщо не си спирал да участваш в какви ли не инициативи. Не си спирал до този момент. Особено ти е, защото така спрял си от няколко месеца и това е сякаш твой избор.

Защо да избереш да спреш да се развиваш, да станеш финансово нестабилен и да си безработен, когато има все пак възможности за работа? Да, има хиляди начини да се откажеш от мечтите си и да слезеш на земята.

„Дъските за гладене са всъщност дъски за сърф, които са се отказали от мечтите си и са си намерили истинска работа“, видяно в интернет.

Има един принцип в икономиката на т.нар. opportunity cost или цена на възможността, според който с всеки избор, който правим, губим всички останали алтернативи. Нека не се заблуждаваме, че нямаме какво да губим, ако приемем каква да е работа, дори и временно. Имаме всичко за губене, ако решим да подбием собствената си стойност. Работата е плод на усилията, знанията и времето ни. Където влагаме времето си, влагаме живота си. Заслужава ли си да пожертваш мечтите си за сигурността да имаш твърд доход и горе-долу ясна представа за близкото бъдеще?

„Отиди там, където те празнуват, не където те толерират“, неизвестен автор в LinkedIN.

Може би има хора, които мечтаят за работа в корпорация, институция или друга организация с ясно очертана йерархия и предизвестен кариерен път. Но ако ти не си от тях, защо да си го причиняваш? Не сме тук да живеем в отчаяно чакане да стане пет часа, да дойде петък или да излезем в отпуска през лятото. Когато между днес, вчера и утре не усещаш да има разлика, може би е време е да си зададеш някои въпроси.

Когато не можеш да откриеш в света това, което търсиш, значи трябва ти да го създадеш.

Живеем в ерата на неограничените възможности. Може да ти звучи като захаросано клише от книга за самопомощ, но е вярно. Днес имаш достъп до всякаква информация, до възможности за образование, до начини за започване на собствен бизнес, за финансиране, за създаване на иновация, за реализиране на идея и изобщо за поемане по свой собствен път към успеха. Не е нужно някой да те наеме на работа. Не е нужно да те изберат сред много кандидати, да те одобрят и валидират, да те вкарат в рамките на дадена позиция и да те дефинират чрез длъжностна характеристика. Не не нужно!

Можеш да пропуснеш обиколките по чужди кариерни пътища, самосъжалението и негодуванието срещу системата и да запретнеш ръкави по реализирането на мечтите си. Само че трябва да започнеш веднага.

Няма никакво значение какво искаме, какво планираме, какво мислим или за какво мечтаем, ако не се заловим за работа и не го направим реалност.

Може би днес си се събудил не само част от онези 20% безработни младежи в Европа, но и от неизвестния процент на хора в света, които отказват да бъдат пасивни и да се държат като жертва на обстоятелствата. Ти си повече от статистика, повече от работна ръка, повече от служител. Стойността на усилията, въображението и времето ти не се измерва само с пари. Дадени са ти таланти, за да ги раздадеш и това е най-голямото удовлетворение, което човек може да получи в кариерата си. Никой друг не живее живота на мечтите ти. Може би живее живота на своите мечти. А за твоя готов ли си да си повярваш и да се потрудиш?

„Аз съм господарят на съдбата си, аз съм капитанът на душата си“. Уилям Ърнест Хенли

А ти какво работиш, ама честно?