Нещата от живота

Когато специалните ефекти бяха добрият сценарий, гениалните актьори и оригиналната режисьорска мисъл

Живеем в технически развит свят.

Киното също напредва с всяка изминала секунда по същата причина. Предлагаме ти обаче да си спомним онези шедьоври , които не се хвалят с изобилие от  специални ефекти. В киното от 70-те има бунт. То печели зрителите си с добър сценарий, гениални актьори, оригинална режисьорска мисъл и операторска работа. Предлагаме ти нашата селекция на  седемте филма на седемте режисьори от седемдесетте, които си заслужава пак да изгледаш. Следващите кино гиганти винаги ще са на мода!

Портокал с часовников механизъм, Стенли Кубрик

Филмът е по едноименния роман на Антъни Бърджес и се смята за един от шедьоврите на века.

Разказва историята на Алекс Деларж и неговата банда, занимаваща се с грабежи, убийства, изнасилвания и мъчения. Главният герой е заловен и „превъзпитан“, но за новия Алекс няма място в неговата страна. Той отново възвръща инстинктите си на садистичен маниак и филмът свършва с фантазията му как изнасилва една жена. Филмът е забранен в Англия до смъртта на Стенли Кубрик през 1999 г. Критиците го обвиняват, че насилието на екрана би провокирало имитиране в реалния живот. Но каквото и да си говорим, естетиката във филма и цялостната визия е революционна за времето си. Кубрик засяга теми за насилието, за личния избор, за манипулацията и медиите. Той не дава готови отговори, а задава въпроси. Прави го с един различен и оригинален кино език, със страхотна музика, сценография, операторска работа и актьори. Филмът има 4 номинации за „Оскар“ 1972 г., 3 номинации за „Златен глобус“ 1972 г., 7 номинации БАФТА, 1973 г. 

Последно танго в Париж, Бернандо Бертолучи

Това е е шестият игрален филм на италианския режисьор Бернардо Бертолучи от 1972 година с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер. Историята се върти около застаряващ американец и млада парижанка.

Това, което ги свързва е сексът.

Те се срещат в един апартамент именно за това, без да искат да знаят нищо повече един за друг. Филмът предизвиква скандал – след излизането му по европейските екрани властите в Болоня завеждат дело срещу Бертолучи за разпространение на порнография. Самият той признава, че идеята за филма е породена от негова фантазия: „да срещна на улицата прекрасна непозната и да правя с нея секс без всякакви задължения, без дори да знам как се казва“. Въпреки че филмът печели скандална слава за времето си, днес е признат за класика. Някои смятат, че е най-яркият филм на Бертолучи. „Последно танго в Париж “ може да се похвали с Награда на италианските кино журналисти за режисура, награди на Американското национално общество на филмовите критици и на нюйоркската критика за най-добър актьор на Марлон Брандо, две номинации за „Оскар“ – за режисура и най-добър актьор на Марлон Брандо, две номинации за „Златен глобус“ – за най-добра драма и режисура, номинация за БАФТА за най-добър актьор на Марлон Брандо, номинация от Режисьорската гилдия на Америка, номинация за „Грами“ за филмова музика.

Голямото плюскане, Марко Ферери

Филмът е италианско-френска трагикомедия. Сценарият е на Марко Ферери в съавторство с Рафаел Аскона. Главните роли се изпълняват от Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи, Филип Ноаре. Филмът разказва за четирима мъже на средна възраст, които се събират във вила край Париж, за да се самоубият с колективно ядене и пиене. „Голямото плюскане“ предизвиква голям обществен скандал. През 1973 г. е представен на фестивала в Кан, а посредата на прожекцията председателката на журито – Ингрид Бергман, излиза да повръща.

Всъщност филмът представлява метафора на разрушителността на консуматорския свят.

Буквалното му гледане поражда конфликти и грешно възприемане. Да, предизвиква отвращение, но с цел зрителят да се погнуси от низките страсти на плътта. Четиридесет и четири години по-късно бихме казали, че темата си е останала актуална.

Огледало, Андрей Тарковски

„Огледало“ е много личен за режисьора филм, защото разказва за детството на Тарковски. Епизодите  не са подредени хронологично. Редуват се кадри от съвременността и спомени от детството. Главният герой е в сложни взаимоотношения с близките си. Той винаги е зад кадър и когато гледаш филма, просто попадаш в неговия свят и виждаш през неговите очи.

Наричат го филм-изповед.

В него има поеми, създадени и изпълнени от бащата на режисьора. Визуално успява да те развълнува със специфичните за Тарковси дълги и пълни с емоция кадри. Също и редуването им на цветни с черно-бели. Както в почти всички филми на Тарковски, и тук присъстват като символи известни художествени произведения: „Автопортретът от Торино“ и „Портрет на Дженевра дей Бенчи“ от Леонардо да Винчи. Игнат прочита част от писмо на Пушкин до Чадаев с размишления относно културното разделение между Европа и Русия.  Използвана е музика от Йохан Себастиян Бах, Джовани Батиста Перголези и Хенри Пърсел. Много често „Огледало“ е определян като най- добрия филм на Тарковски. През 1980 г. печели  приз „Давид на Донатело“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“, Италия.

Полет над кукувиче гнездо, Милош Форман

Адаптацията по едноименния роман на Кен Киси разказва историята на хулигана Рандъл Макмърфи (Джак Никълсън), който е вкаран в психиатрична клиника с цел пречупването му пред правилата на системата. Филмът е велик. Сигурно няма човек, който не го е гледал. С право на 48-ата церемония по връчването на „Оскарите“ е номиниран в 9 категории. Печели петте основни. Същите пет печели и за наградата „Златен глобус“. Включен е в списъка „500 най-велики филма за всички времена“ на списание Емпайър. Просто комбинацията Милош Форман и Джак Никълсън е гаранция за успех. Няма нужда да коментираме колко добри са и останалите актьори.

Все пак този филм е легенда.

Винаги си заслужава да си го пуснеш отново. Идеята му е актуална и днес. Системата винаги се е опитвала да заличи различните и да ги обяви за луди.

Шофьор на такси, Мартин Скорсезе

Робърт де Ниро играе ролята на 26-годишният Травис Бикъл, който страда от хронично безсъние. Хваща се на работа като шофьор на такси и това повежда действието.

Героят се сблъсква с моралния упадък около него.

Това го подтиква към саморазправа. В същото време Травис е психологически сложен персонаж. В него е заложена темата за самотния и отчужден човек. Той е пристрастен към порното и дори когато си харесва жена, я кани на кино – порно прожекция. В същото време спасява младо момиче, което проституира, и я убеждава да се върне в училище. Самият Скорсезе казва за филма си: „Това е филм за религиозния гняв, вината и отношението на мъжа към жените“. „Шофьор на такси“ има сериозен успех в Кан – „Златна палма“, 3 награди БАФТА – за поддържаща актриса на Джоди Фостър, изгряваща звезда на Джоди Фостър и музика, 4 номинации за „Оскар“ – за най-добър филм, актьор на Робърт де Ниро, поддържаща актриса на Джоди Фостър и музика, 2 номинации за „Златен глобус“ – за драматичен актьор на Робърт де Ниро и сценарий.

Апокалипсис сега, Франсис Форд Копола

Този филм е един от многото американски продукции, които осъждат войната във Виетнам. Но „Апокалипсис сега“ се отличава. В него войната се разглежда и като огледало за проблемите, които провокира у дома. Филмът се доближава до реалността във Виетнам, като едновременно показва изперкалия, но симпатичен полк. Килгор и изперкалия, но всяващ ужас полк. Курц.

Мненията за филма са противоречиви.

Критиците са зашеметени от първите 2/3 на филма, но всички се съгласяват, че бомбастичната и объркана финална част на филма е претрупана и двусмислена. Филмът печели „Златна палма“ на фестивала в Кан, номиниран е за 8 „Оскара“, като печели два – най-добро операторско майсторство и за най-добър звук. Робърт Дювал получава номинация за най-добър поддържащ актьор за едва 10 минути екранно време. Получава номинация още за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър адаптиран сценарий, най-добър монтаж и за най-добри декори.

И да се върнем в наши дни с кино премиерите до края на годината.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.