(Не)познатите Созопол и Несебър

История за напреднали

Колко пъти си обхождал Созопол

по всяка гънка на тесните му улици, колко пъти си се опиянявал от залезите на Аполония, будувал си в Стария град или си слушал гайдаря на главния вход в Несебър. Колко пъти си стъпвал бос по плажовете на тези така познати български курорти, без да знаеш легендарната им история.

Често отиваме някъде, без да сме наясно колко реално интересна е локацията, на която сме.

Заради всичко това ние ти разказваме за Созопол и Несебър, които всъщност погрешно си мислим, че са ни до болка известни. Поглеждаме тези легендарни герои като двама напълно непознати и ги преоткриваме през призмата на тяхното прелюбопитно минало, на интересните подробности, които няма да срещнеш в информационните брошури, на фактите за тях, които ни оставят с отворена уста, и на легендите, които полепват като морски пясък по кожата. Отплаваме натам сега!

Несебър 3000 години любов

Всички знаем, че Несебър е приказка. Старинна, вечна, кокетна, романтична. С лодките и рибарите, с Морската гара и Мидения плаж, с Вятърната мелница, наричана йелдермен през 20-те години на ХХ век, с крепостните стени, уличките, с дюкянчетата и стълбите, с площадчетата и църквите. Всеки знае, че градът е населяван от траки, гърци, римляни, византийци, българи и османци, което е довело до уникална смесица от култури и архитектурни стилове. Древното му име също ни е известно – Месембрия. Едва ли знаем обаче, че Месембрия е преименуван като Несебър със заповед, с която са преименувани общо 1043 населени места в България през 1934 г. Истината е, че отвъд сухата фактология, когато прекрачиш легендарния главен вход на града, попадаш в древно тракийско рибарско селище и един от най-старите градове в Европа, с история отпреди повече от 3000 години.

Местните казват, че това са 3000 години абсолютна и вечна любов, и ние напълно им вярваме. Забележително е, че тук през 2019 г. екип от български археолози открива златен пръстен, датиран на именно тези 3000 години. Древната Месембрия, чието име е съставено от две части: брия (от тракийски език – „град“) и Мена на основателя на селището, което първоначално се е казвало Менабрия, впечатлява дотолкова света, че през 1983 г. културните паметници в града са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Със сигурност, пиейки коктейла си на някое от страхотните места точно до морето,

едва ли ти е хрумвало, че се намираш в град с над 40 църкви, повечето от които построени през Средновековието.

Не ти е хрумвало също, че на мястото на плажната ти кърпа са лежали легендарните и несъществуващите днес морски бани на Несебър, които са били абсолютен хит през 30-те години на ХХ век. Няма да повярваш, но легендарният автор на басни Езоп е роден в Месембрия около 620 г. пр.н.е.

Тук през 30-те години се случва още един малко известен факт – всички местни виждат феномена на Замръзналото море, когато абсолютно цялата водна повърхност около града е била покрита с дебел лед. В Несебър отново през 30-те рибари са улавяли 210-килограмова риба, която и до днес може да видиш в запазени кадри на сайта на Изгубената България.

Като подробност ти прошепваме, че е задължително да знаеш и най-голямото любовно обяснение,

което градът подарява на всички, решили да опознаят скритите му тайни – тук има точно 5 пясъчни дюни, които през 2001 г. влизат в кадастъра на природните феномени, а сред редките растения от пясъчната флора, които са в „Червената книга“ на България и които Несебър е скрил за истинските ценители на красотите му, са пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист.

Созопол – свят и вечен

Мед, вълна, вино, зехтин, платове, бижута и керамика. Именно с тях древният полис Аполония Понтика става абсолютно легендарен през древността, след като през 610 г. пр.Хр. гръцки заселници от градовете Милет и Фокея основават тук колония с името Антеа. Когато градът попада в границите на Източната Римска империя, езическите светилища в него са разрушени и на тяхно място се появяват християнски храмове. Аполония приема новото си име Созополис (Град на спасението) и около VIII–IX в. става официално част от българската държава.

Днес всички знаем, че до античния град се намират трите острова – Св. Иван, Св. Петър и Св. Кирил, както и че в района е резерватът „Ропотамо“, на чиято територия са скалното образувание Лъвската глава, блатото Аркутино и лиманът на река Ропотамо.

Това, за което може би не знаем, са „малките чудеса“ на Созопол, както ги наричат местните.

Като абсолютно чудо жителите на града определят разкопките на манастира „Св. Йоан Предтеча“ на остров Св. Иван през 2010 г., когато около откритата част на олтара е намерено ковчеже, съдържащо зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част. По-късно се установява, че това са мощите на самия свети Йоан Кръстител, пренесени тук на рождения му ден от човек, наричащ себе си Тома. Днес светите мощи са изложени в църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

Чудо местните наричат и зрелищното море от жълти и червени цветове,

което се образува при цъфтежа на диворастящите кактуси на Св. Тома, по-известен като Змийския остров. Малко хора знаят, че тези кактуси са лично пренесени и дарени на острова през 1933 г. от цар Борис III. Легендите ни разказват още как созополските брегове са многократно нападани от казаци пирати, които криели съкровищата си в подводни пещери около непристъпния Змийски остров. Съкровища, които иманяри търсят и до днес.

Малцина помнят и забележителната история за откриването на архитектурния исторически музей „Южна крепостна стена и кула“, покрай който всички сме минавали. През 1994 г. софийски строителен предприемач решава да закупи и реставрира рухнала къща в старата част на Созопол. Още при първата копка обаче работниците се натъкват на нещо необикновено – множество сгради от различни епохи. Десет години по-късно – през 2004 г., реставрираната Южна крепостна стена, датираща от IV в. пр.Хр., и пристроената към нея кула са отворени за посетители.

В Южната крепостна стена можеш да видиш и сладководен питеен кладенец, построен през IV–III в. пр.Хр.

В него са открити множество антични предмети, заради които се смята, че той е част от култов комплекс „Нимфеум“, създаден в чест на „Трите нимфи“ – тук древните са принасяли дарове, за да ги умилостивят. Накрая ще те посъветваме да погледнеш на уж познатите ти места за летен дзен по нов начин и да откриеш скритите им тайни, които те пазят за наистина влюбените в морето.

За финал просто ще цитираме Рене Карабаш:

Но дърпа вече мъртвото течение на полиса
и някой името ми до колата сякаш викна

– ти ли си море, недей да плачеш
– не плача

аз знам че който тръгва пак обиква.

Плажовете по българското Черноморие, които още си заслужават

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.