Кошмари и мечти на живо

Занимавам се с йога от няколко месеца. Мечтаех да отида в Индия, откакто се помня. Вярвам, че всичко се случва в единствения момент, в който е възможно да се случи. Това беше моят момент.

Идеята да отида сама в Индия за месец, за да стана йога инструктор, беше внезапна и звучеше безразсъдно. Преди да замина, чух всякакви истории за всичко ужасно, което се случва там – за мръсотията, бедността, маларията, дивите животни и безбройните начини да изчезнеш, да пострадаш или да умреш. Разказаха ми как първо плъхове пият от млякото в храмовете, за да стане свещено; как буболечки ти влизат в ушите, докато спиш, и трябва да те оперират; как отвличат, изнасилват и убиват жени, които пътуват сами; как псевдогурута омайват западните момичета, за да се възползват от тях; как деца те ограбват по различни хитри начини; как смъртта те дебне на всяка крачка и всичко е опасност. Мога да кажа, че всичко е вярно и не е. В Индия станах свидетел на различни лоши неща, които се случваха наоколо, но и на безпределна красота, любов и духовност. За лошите неща няма да говоря, защото моята история за щастие беше друга.

Индия – сурова и прозрачна

Още в началото разбрах, че за да изживея Индия, трябва да забравя всичко, което знам; всичко, което харесвам и не харесвам; всичките си навици, начини и възгледи и да се отворя за нещо ново и непознато. Трябваше да оставя “западния” си ум в самолета и да започна начисто.

Имах няколко часа престой на летището в Ню Делхи и знаех, че то е едно от най-опасните, където отвличания стават всеки ден. Въпреки това реших да говоря с непознати. Първият човек, с когото се запознах, ми каза нещо, което промени цялото ми пътуване. “Какво е Индия? Зависи от гледната точка. Може би в началото ще ти е трудно заради цялото население, трафика, хаоса. Но с времето ще разбереш, че Индия е толкова гола и сурова. В началото ще виждаш само тълпите хора, но с времето ще започнеш да виждаш предимно любов.”

Да гледам за любовта отвъд видимото – това пренастрои фокуса ми  за всичко оттук нататък.

Индия е като огледало – прозрачна и чиста. Каквото носиш в душата си, това виждаш наоколо. Среща те с това, от което се страхуваш, и с това, което търсиш, когато забравиш за него. Ако имаш любов у себе си, светът навън ти я прожектира във всичко. С такава нагласа, разбира се, за мен Индия беше като сбъдната мечта. Беше сладка и мила, миришеше на жасмин и джунгла, на буря, на непознати хималайски билки, на специфичния тамян от индийски храм. Имаше мек вкус дори когато беше люта и съмнителна. Грижеше се за мен и знаех, че съм на правилното място и всичко е правилно. Чувствах се свързана.

Август не е най-благоприятното време за пътуване в Индия, защото е в края на мусона и дъжд вали всеки ден, без да знаеш дали и кога ще спре. Имаш чувството, че ако нещо се намокри, то никога няма да изсъхне. Преливат реки, свличат се пътища, спира токът… Индия е трудно място. Много лесно може да се превърне в кошмар.

Трябва или да се научиш да живееш с мокрото време, комарите, насекомите, калта, маймуните, скорпионите, боклуците, трафика, шума, миризмите, бездомните хора, странните храни и целия хаос, или просто да си тръгнеш. Във всеки един момент трябва да преодоляваш себе си, защото да преодолееш Индия не можеш.

За мен Индия беше като приключение за оцеляване; себеоткриване; тайна, която се разкрива пред очите ми; благословия; чудо; буря посред мусона. Позволих й да ми се случи, позволих си да се намокря и да не се съпротивлявам. Приех дъжда и момента такъв, какъвто е. И тогава… в онази нощ дъждът спря. Облаците се раздвижиха, изгря луната над Хималаите, разлетяха се огромни светулки и се смесиха със звездите между тропическите дървета в небето над Ришикеш. Светът ми се стори вълшебен и пълен с красота, която чака да бъде открита…

Времето в Европа и в Индия

В Индия се научих да оценявам постиженията на западната цивилизация и да разбера, че може би няма правилен и грешен начин – просто различни начини с причина и следствие.

Всеки ден имах часове по философия като част от йога курса. Не можех да спра да сравнявам Европа и живота, който познавам, с Индия и всичко, което става наоколо.

“На запад хората следват времето, в Индия времето следва хората”, ни каза един от йога учителите.

В началото си мислех, че просто всичко е зле организирано и това е удобно извинение. После разбрах, че животът там протича по своя логика, която не е непременно по-лоша или по-добра. Климатът, условията на живот и действителността са направили хората някак смирени, търпеливи и приемащи всичко, което идва.

Индийците сякаш са винаги съзнателни в настоящия момент. Има толкова много опасности, които дебнат отвсякъде, че те просто нямат избор.  Ако в Европа хората могат да си ходят по улицата и да си мислят за десет други неща, в Индия улицата те държи с приковано внимание към себе си с всяка крачка – свирят клаксони на коли, преминаващи отвсякъде; лежат крави; преминават змии, жаби, гущери, маймуни, катерици… Ако хората на запад са фокусирани върху ума си и са на няколко места едновременно, защото в материалния свят всичко е уредено и безопасно, в Индия това няма как да се случи. 

Индийците не се опитват да контролират обстановката, те я приемат и не се съпротивляват. Ако вали дъжд, чакат да спре. Ако грее слънце, перат и простират. Ако няма ток, си лягат рано. Не опитват да променят ситуацията. В Европа искаме да държим всичко под контрол и да направляваме хода на събитията. В Индия разбрах, че животът може да се живее по много начини и да бъде красив и хубав независимо от всичко.

Ако ти предстои пътуване до Индиви и искаш да попиташ нещо Деница, може да я потърсиш във фейсбук на нейния личен профил.

Летящите хора и земното притегляне.