Когато да чакаш на опашка носи радост
Редим се с удоволствие дори под дъжда
Снимка: Етюд-и-те на София/Иван Шишиев
Малко са нещата, които могат безусловно да обединят човешкия вид, а омразата ни да висим по опашки определено е едно от тях. Дали това е пред банкомата, в супермаркета или на летището. Фактът е, че бихме предпочели да сме където и да е другаде, само не сред мудно движещата се жива верига от нервни човеци.
Времето забавя хода си за сметка на търпението ни, което бързо се изпарява.
Но съществуват и онези редки случаи, в които да чакаш на опашка е по-сладко от стигането до края ѝ. Емоциите на нетърпение, вълнение и лека еуфория вземат превес, а съседът ти по рамо може дори да се превърне в приятен събеседник. Да си част от това туптящо сърце, тази своеобразна тълпа в нестандартна форма може да е зареждащо, магнетично. А всички толкова различни хора са там с една и съща цел и това ги прави споделено цяло.
Подобна беше картинката вчера, когато покрай Панаира на книгата на НДК се виеше изящна опашка от чакащи, нетърпеливи да се срещнат с писателя Георги Господинов. Лошото време не свали усмивките от лицата им, погледите им светеха от вълнение, а отворените им чадъри образуваха красива дъга от цветове. Предългата опашка обаче не успя да изплаши масата хора, които бяха дошли с подготвени копия на вече трудно намиращия се в книжарниците роман “Времеубежище” и ясната мисия да се срещнат с българския писател.
След като спечели престижната литературна награда “Букър”, Георги Господинов беше посрещнат с вълна от любов и признание от родната публика. Романът, който е на пазара още от 2020 г., изведнъж стана най-търсеното четиво у нас, а в повечето книжарници копията на книгата се изчерпаха. В този ред на мисли гледката от опашките на панаира на книгата е колкото обнадеждаваща за бъдещето на четящия човек и българската литература, толкова и повдигаща въпроси. Като например – защо трябваше романът да спечели награда, за да бъде удостоен така с нашето безценно внимание и интерес?
И все пак надяваме се да виждаме повече от това хубавото чакане на опашки. За книги, за пиеси, за концерти. Да се редиш на тази опашка и да ти е хубаво. Да те зарежда и да ти носи пърхащото чувство в корема. А като стигнеш до края на опашката, да не ти се тръгва.
Виж също: Пет от най-награждаваните творби на Георги Господинов, които да прочетеш още сега
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч
