Думите като куршуми под водата: Wagging Tongue

Видеото към новия сингъл на Depeche Mode е снимано край яз. "Студена"

“Can it not be written?”

“It needs to be spoken.”

Ако мозъкът ми беше черна дъска, тя винаги щеше да се изпълва с мисли, когато слушам Depeche Mode. По време на пандемията лайв записът на One Night in Paris, сниман от Антон Корбин, беше едно от нещата, които ме караха да излизам от дупката на дните. Видеото няколко пъти е качвано и сваляно от YouTube, но винаги е било там, когато съм имала нужда от него. Когато музикалният небосклон приветства Анди Флечър преди година, притихнах за няколко часа. Имах нужда да гледам концерта още веднъж, този път сама, без нищо около мен да има значение.

С Depeche Mode разбрах, че оковите на съществуването могат да бъдат разбити само чрез търсене и откриване.

След като гласът на Дейв Гахан те поведе на опознавателно пътешествие в дълбините на електронната музика, не се обръщаш назад. Продължаваш смело напред и никога вече не си същият.

Затова новината, че новото видео на групата е снимано в България, ме удари доста силно в чувствата. И това дори не е най-хубавото. В продукцията участват български лица, което също не е най-хубавото.

Най-хубавото е, че клипът е 4 минути и 3 секунди абсолютно съвършенство.

Яз. „Студена“, ако си бил там, притежава много специфична магия. Голяма част от актьорите, които виждаме в клипа, са наши хора. Най-отличаваща е ролята на Татяна Йолинска, която познаваме от постановката Burnout. Сюжетът разказва за младо момиче, което се опитва да събере частите от себе си и да намери пътя си. Основните теми, които спектакълът засяга, са граница реално-нереално, живот-смърт, надежда-загуба. Wagging Tongue е първата песен, написана от Дейв Гахан и Мартин Гор, която намира своето място в албума Memento Mori.

Песента е изящна метафора за опасностите, които слуховете крият.

Сингълът, наситен с ню уейв синтезатори, отеква с носталгията по „стария“ стил на групата, изпълнен с ефирна атмосфера. Wagging Tongue е хипнотизираща комбинация от мрачен лирицизъм и блестящ звук, подчертани с дълбока емоционалност. Видеото е дело на дуото Sacred Egg и Anton Corbijn и разглежда комуникационния срив между обикновения човек и новото време. Монохроматичният разказ показва двойка, комуникираща чрез думи, изписани на черна дъска. Главните герои тръгват към ритуал, имитиращ речно кръщение. Онези, които стоят на опашката и чакат реда си, държат устройства, никога не говорят помежду си, комуникират само чрез текст.

Потопена под водата, всяка двойка яростно изразява аргументите си през воала на мътна речна вода.

Думите им се превръщат в куршуми, изстреляни през въздушни мехурчета, а у нас остава усещането, че тези думи остават нечути. Сюжетът продължава, а ние виждаме как героинята на Татяна Йолинска създава венец от цветя.

С този емоционален клип групата ни показва, че едно музикално видео все още има силата да ни развълнува дълбоко емоционално с остър разказ. Както и в Ghosts Again, и тук виждаме много препратки към творчеството на Ингмар Бергман.

Можем да наречем видеото абсолютен шедьовър на пърформанс изкуството и няма да сбъркаме. Убеди се сам.

Ако си на музикална вълна: Принс, пайети и силна музика

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.