Нещата от живота

Гледай късометражния дебют на Владислав Лаков онлайн

Не, не е Библията. Това няма за цел да отрече религията за всеки, който намира утеха и подкрепа в нея, но в случая говорим за друга “Книга за хората”. Поставена в кавички, тя назовава името на дебютния филм на Владислав Лаков — една късометражна прелюдия в магическия реализъм на селското читалище, където поколения наред изграждат неразривна връзка със света на литературата. Извън кавичките Книга за хората е нарицателно, чието съдържание не бива конкретно разкрито във филма, но за което може да предполагаш с почти ревностна вяра в човешката способност да се учим, да се обвързваме в общност, да мечтаем и да пазим правото си на изразяване. 

Книгата носи мъдростта за онова, останало, след като сме се нахранили, пили, наспали, минали през всяка физиологична нужда,

а именно мъдростта за културата и емоционалното израстване в човек с главно Ч, както книгата е с главно К.

А ти сигурно поне веднъж си попадал в компанията на книга или друга част на културния агрегат, накарали те да забравиш, че си гладен, жаден или че алармата ти ще звънне след по-малко от 3 часа.

Всичко в името на книгите

Историята, чиято структура наподобява тази на приказка с еднопластови възприятия за добро и зло, проследява одисеята на девойката Славина (Моника Иванова) в борбата срещу чудовището, наречено “Усвояване на пари за европроекти”. Докато кара летен стаж в читалището на своето обичано родно градче, тя се сблъсква с врага на селската идилия — интернетът, който в ръцете на директор Димитрова (Ирен Кривошиева) ще доведе до изхвърлянето на поне ⅔ от книгите в библиотеката. Подобно на своята баба на младини, Славина рискува сигурността на собственото си близко бъдеще, за да спре заличаването на с години градени замъци от хартиени мечти и да спаси културния дух не само за възрастните, но и за младите, защото, както знаем, друго си е книгата с корици.

Интернетът и поколенията

Операторските умения на Ангел Балакчийски ни повеждат през вълшебен разказ с простичък сюжет, но смислени послания. Въпреки че естетиката и персонажите оставят впечатление за детски филм в двуизмерен свят, контекстът на “Книга за хората” всъщност е интригуващо дълбок и закача важни теми за срив в отношенията между поколенията.

Особено в България, където все още има места, до чиито контакти компютър изобщо не е стигал, а дигиталната индоктринация естествено навлиза на други, двете страни имат навика да си викат, като едновременно хем искаме децата да четат повече, хем хулим възрастните, задето нямат желание и енергия тепърва да стават компютърно образовани. 

Разбира се, интернетът е неделима част от модерния живот: дигитализация трябва да има, след като по този начин младият човек може да опознава нови места и да продължава да чете книги по пътя, без багажът му да е ходеща тритонна библиотека + чифт гащи за смяна. 

От друга страна, никому не е изгода да караме един пенсионер, който намира ежедневна радост в градинката, хартиената книга и разговорите със съседи, да сменя начина си на живот и да помни кои копчета на компютъра ще го закарат до Димов, Достоевски или Дикенс. 

Рецептата за гювеч е закодирана в съзнанието на този човек, не във виртуалното пространство.

Той иска само да знае къде да натисне, за да се чуе с децата. Това е достатъчно и със сигурност разбирателство между хора с контрастни нужди и възприятия е по-лесно, отколкото директор Димитрова го прави. 

С “Книга за хората” Владислав Лаков щедро и нежно замерва публиката си с истината, че не израстване под крилото на БКП или под това на демокрацията е, което често ни дели, а собствените ни възгледи и възпитание относно доброта, лична свобода и единство. Във филма хора от същото поколение не са на едно мнение, какво остава за разделените от десетилетия? Но колкото и да са ни лъгали и мачкали разнородни партии, ние все пак имаме в себе си способността да живеем не според политическа илюзия, а според Книгата за хората.

Гледай филма на този линк.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.