Още три книги на Георги Господинов, които да прочетеш, докато чакаш да спечели Букър

За усещането, че някой се е вгледал с теб с обич и разбиране

Фотограф: Петър Вълчев

На 18 април беше обявен краткият списък с шестте книги, номинирани за Международен “Букър”.

Сред тях, за всеобщо щастие и ничия изненада, е и романът “Времеубежище” на Георги Господинов, преведен на английски език от Анджела Родел. Новината бързо обиколи социалните мрежи и от тогава до 23 май, когато ще бъде обявен победителят, ние стискаме палци на нашето момче и вярваме, че ще спечели заслужено наградата.

И докато целият литературен свят е вперил очи във “Времеубежище”

– книгата, в която двама души създават клиника за минало, в която е събрана историята на Европа от сърцето на миналия век, – ние ти предлагаме да прочетеш още три книги на Георги Господинов, които ще ти помогнат още по-добре да разбереш неговия свят.

Преди да ти ги представим обаче, бихме искали да ти напомним, че Георги Господинов е писател, чийто талант танцува в много жанрове –

от поезия и разкази, през романи и свръхкъси разкази до публицистика, есеистика, литературна критика, дори детска литература. И най-важното е, че всички са обединени от една основна дума, която прави човека зад писателя Георги Господинов толкова уютен, привлекателен и светъл за читателите. И тази дума е емпатия. Дали четеш негово стихотворение, разказ, роман, онова, което ще те хване за ръката от самото начало и ще те държи до финала, е усещането, че някой се е вгледал с теб с обич и разбиране.

А ето ги и нашите три предложения към теб:

“Естествен роман”

Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се.
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.

В началото бе романът. Естественият роман. Годината е 1999-а и младият ямболски поет Георги Господинов издава първия си роман, с който веднага печели първа награда от Националния конкурс „Развитие“. В “Егоист” пък Марин Бодаков го определя като „първия по рождение и по слава роман на поколението на 90-те“. В първите години на следващото десетилетие книгата излиза извън границите на България и е преведен на сръбски, френски, английски, чешки, датски, италиански. През 2014-а влиза в класацията на 20-те най-добри източноевропейски романа на Library Things, заедно с автори като Иво Андрич, Ярослав Хашек, Мирча Картареску и др.

Днес изданията са още повече, а ние смятаме, че първият роман на Георги Господинов е задължителен за разбирането на творчеството му. От една страна, заради автобиографичния елемент, който неизменно съпътства и останалите му прозаически произведения, от друга, заради появата на Гаустин – алтер егото на писателя, което присъства най-ярко във “Времеубежище”, и от трета – защото началата са основополагащи и вечни. За да познаваш и разбираш средата и всичко след нея.

„Там, където не сме“

Ако не беше езикът,
как щяхме да премълчаваме?
Как щяхме да се спотайваме?
Да се крием под него…
Да си правим хралупи…
Всичко може да бъде затрупано
с няколко думи.

„Скривалището на езика“

Преди „Естествен роман“ обаче Георги Господинов е поет. Първата му стихосбирка „Лапидариум“ излиза през 1992 г., последвана от „Черешата на един народ“ четири години по-късно. И до днес стихотворенията му са един от най-чистите и директни пътища към литературния му свят, защото в тях е всичко – носталгията, копнежът по миналото, самотата, търсенето, пътуването из света, вглеждането в света, природата, диалогът със себе си, диалогът с живота.

„Там, където не сме“ излиза през 2016 г. и е последната му поетическа книга до този момент.

Лаконична и лирична, космополитна и лична едновременно, тя носи духа на онзи Георги Господинов, който обикаля бавно из света пеша, облечен в тъмно палто, и наблюдава как есента нежно подготвя света за зимен сън. Тази стихосбирка е тясно свързана с „Времеубежище“, тъй като и в нея иззад всеки ъгъл наднича сянката на отсъствието, на липсата, на напускането. На колелото, което се върти и преобразува настоящето в минало. Най-вече за него.

За нас поезията винаги ще е свещеното място, на което отиваме, когато искаме да изпием чаша Георги Господинов насаме със себе си.

„Всичките наши тела“

Сборник със 103 „свръхкратки истории”, както ги нарича самият автор. Книгата е завършена през януари 2018 г. в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека. „Всички наши тела“ е пъстър аквариум с всевъзможни малки истории, които се четат за минути. Разгръщаш книгата на случаен принцип и се озоваваш в кафене масата на разсеян писател, който обърква сервитьорката с поредната почитателка.

Разгръщаш пак и си в музея в Берлин, после срещаш отново Гаустин, а сетне си в самия център на света, в библиотеката на мухата.

И всичко това в по няколко реда. „Всичките наши тела“ е бижу, украсено от илюстрациите на Люба Халева. Сякаш микроразказите са много подходящ жанр на човека на новия век. Онзи, който винаги бърза, който трудно се съсредоточава, препуска през екраните и фийдовете. „Всички наши тела“ е едновременно апотеоз на новото време и начин да ни напомни, че в лаконичността често се крие най-дълбокото на света.

И, разбира се, няма как все пак да не ти препоръчаме да прочетеш и „Времеубежище“. Роман, който звучи като модерна класика, роман, който ще остане в европейската литература дълго време и ще става все по-актуален, близък и обичан.

Тук се фокусираме върху: Защо „Всичките наши тела“ на Господинов е толкова важна за едно поколение?

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.