Петя Евлогиева: поглед, пълен с плам

Говорим си с талантливата илюстраторка и татуист за всичко, което може да ни развълнува

Мартенският ни брой повече от всеки друг носи заряда на женската енергия, прелест и искра.

Гостува ни Петя Евлогие­ва – илюстратор, татуист, голяма усмивка и поглед, пълен с плам. Тръгваме от началото на творческия ù път, минаваме през анимационното кино, татуировките, личния ù проект Лиска, голямата подкрепа на съпруга ù Евгени. За простичките неща, за основите, за опората и вдъхновението.

Представяме ти пъстрата стихия Петя.

Как започна всичко? Кога Петя хвана молив за първи път и разбра, че рисуването е нейното нещо?

Като всяко малко дете и аз рисувах непрестанно. Нуждата да се изразиш с рисунка винаги ми е била близка. Около мен всички ме подкрепяха и когато бях на 9 години, родителите ми ме записаха на уроци по рисуване. Израснала съм в Монтана, а тогава всички малки художници посещаваха школата по рисуване към читалището – ОШИ „Добри Христов“. За мен това беше моментът, в който осъзнах, че рисуването и общността, която нашата преподавателка Рени Петрова сформира, е нещото, към което искам да принадлежа. Усещането да си разбран и да си част от група с до голяма степен еднакви интереси е стабилна основа за всеки търсещ се млад човек.

Мислеше ли, че пътят на рисуването ще те отведе до това да станеш тату артист?

Никога не съм мислила, че ще се занимавам с татуировки. Не и преди да срещна Евгени – моя съпруг. Бях на 17, исках да кандидатствам анимационно кино и търсех всякаква информация – къде и как. С Евгени вече се познавахме покрай метълските среди – по това време музиката доста определяше едни други групи на принадлежност.

Когато си алтернативен и различен, гледаш да си сред свои.

Евгени пък, от своя страна, вече беше запален по идеята да стане татуист – отново заради всичките татуирани музиканти от любимите ни групи. Той вече учеше анимационно кино, а освен това и доста се харесвахме… и все още (смее се). И така – гаджета, университети, деца, София, анимация и татуисти. Ако Генчо не бе подкрепил и подтикнал артиста в мен към татуирането – определено нямаше да се занимавам с това днес.

Как един тату проект те грабва и ти става любим? Трябва ли да има лична история, символика, или самата идея е достатъчна за въображението ти?

Старая се много да избирам проектите, с които се занимавам, било то за татуиране или просто за рисуване. Няма как да стигнеш до мен, ако татуировката ти вече няма история за теб, ако не търсиш символика, идея и някой да я реализира. За мен е важно да усетя, че клиентът ми има доверие и ми дава свобода. Тогава вече да нарисувам дизайна е приятно и лесно. Всички проекти по един или друг начин са ми любими – някои заради различността си, предизвикателството да го измисля, любим дългогодишен клиент или чудесното време, което ще прекараме. Ако съм се захванала с нещо – то ще е любимо. Ако не го усещам, просто препоръчвам колега. Нека е лекичко и любимо!

Кои са разликите между рисуването върху плът и рисуването върху лист хартия?

Огромни! Първо, отговорността е в пъти по-голяма. Намесата в дизайна на личността, която ще я носи. Нали тук винаги се шегуваме – татуировката на кого принадлежи – на клиента ли е или на артиста? Аз бих казала – тя е нашата задруга, нашето си общо! Като техника татуирането и след 15 години все още за мен си остава най-тежката техника. Тази, която най-много ме затруднява, и тази, която най не харесвам. Но… живот! На хартия е много по-лежерно, можеш да си пийваш кафе, да опиташ различен подход и дори „да не се получи“ накрая, спокойно може да започнеш отначало.

Ако трябваше да изобразиш вашето студио Art Core Tattoo с татуировка, каква щеше да е тя?

Японски дракон, който си похапва резенче диня (смее се).

Кое ти помогна да развиеш своя разпознаваем стил? До каква степен има заслуга анимационното кино?

О, аз самата съм анимационен герой! Всичко в моя живот е анимация – от лафчетата ми, до мъдростите, извлечени от тези филми. Аз изцяло и винаги съм мечтала да се занимавам с анимация. Отказвам да съм татуист. Аз правя илюстрации, а понякога просто са на кожа.

Героинята ти Лиска заживя собствен живот. Но можем ли да кажем, че тя е твое алтер его?

Май така се случи тя!

Затова според мен ù вървеше толкова леко. Лиска е онази свободна част от мен, която не се страхува да е непохватна, тя се гордее, че не знае някои неща, защото само така е отворена да учи новости в живота.

Как мислиш, коя е най-голямата ти женска сила?

Силната жена, не е тази, която демонстрира, че може да бъде с всеки, но е избрала точно теб. Силната жена си избира също толкова силен мъж, редом до когото седи, изпълнена с гордост. Може би съм старомодна, но за мен да си рамо до рамо с някого, не значи на всяка цена всичко да е по равно в грижите и задълженията. Добрият резултат се вижда, когато всеки един от двама ви дава всичко, на което е способен в този момент, за да работят нещата добре.

Може би най-голямата си женска сила усещам в грижата да правя щастливи хората, които обичам, защото това прави щастлива и мен.

Как ще изрисуваш 2023? В какви цветове?

2023 е годината, в която ще стана на 40 години. Като малка си мислех, че тогава ще съм стара. Сега си мисля, че още съм си съвсем добре. Нека е шарено! Да има от всичко!

За финал, за какво мечтае Лиска оттук нататък? В творчески, личен и вселенски план.

И аз, и Лиска на този етап си мечтаем за повече спокойствие, повече време за йога, приключения, пътувания по морета и планини, за които да ви разказвам. Мечтаем си някой ден да си имаме местенце, в което да ви каним на кафе и мъфини, за да рисуваме заедно. Мечтаем си за нестихващо вдъхновение и ей такива простички неща.

Понякога именно те най-трудно се сбъдват, но пък какво е животът без мечти?!

A след това се разходи до 5 магазина, в които те очакват най-приказни подаръци

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.