снимки: Етюд-и-те на София, Иван Шишиев

Обожаваме града си и по навик ти показваме винаги най-доброто от него. Независимо дали обикаляме по диагоналите му, надничаме от парковете, изгубваме се по булевардите, между светофарите и трамваите. Независимо дали те водим в любимите ни барове, ресторанти, брънч локации, или просто ти казваме коя е любимата ни улица за влюбване и разлюбване от единия до другия край – София е поезия.

Тя е муза, вечна любовница, фатална прелъстителка и ние неподвластно винаги и ежедневно попадаме в орбитата на безбрежния ѝ чар.

Ето защо сега оставаме верни на себе си и ти разказваме за една улица, която не можеш да пропуснеш, ако истински си решил да усетиш туптящото сърце на града. „Ангел Кънчев“ е трагедия, неразлистван роман и любов от първата крачка. Не ни ли вярваш? Виж нататък.

Преди началото – трагично минало

Започваща от бул. „Патриарх Евтимий“ и преминаваща елегантно през пресечките си с улиците „Хан Аспарух“,„Неофит Рилски“, „Петър Парчевич“, „Рачо Димчев“ и „Солунска“, ул. „Ангел Кънчев“ свършва на пресечката си с „Иван Денкоглу“ при пл. „Джузепе Гарибалди“. Тя е кръстена на известния ни български революционер Ангел Кънчев, който остава в историята със своята трагична съдба. Ангел се включва дейно в националнореволюционното движение и е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски във ВРО. На 5 март 1872 г. обаче прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от османската полиция. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: „Да живее България!“. След като София официално е обявена за столица, а десетилетия по-късно градът придобива постепенно съвременния си облик, правителството решава да кръсти всички софийски улици в централната част на известни наши будители и революционери.

Така улица „Ангел Кънчев“ получава своето име,

а през годините тя приютява между артистичните си преки, старинни сгради и тротоари, по които всеки от нас се е целувал поне веднъж, изключителни личности, легендарни софийски пивници и истории, които можем само да си пожелаем. Както казваше един приятел за заведенията наоколо – „красиви и дружелюбни места, артистично декорирани с капани за сънища, шарени чадъри и реставрирани мебели, а ако искаш да видиш някой известен, шарен и цветен човек – тази улица и тези кафенета са мястото“.

Софийската бохема и писателите

Ако се върнем в годините назад, ще установим, че съвсем близо до популярната улица се е помещавал Клубът на журналистите, а точно на „Ангел Кънчев“ 5 по същото време е бил и легендарният Клуб на писателите с кафене на нивото на улицата и стол-ресторант в мазето. На ъгъла на „Солунска“ и „Христо Белчев“ – тогава „Васил Коларов“ и „Гаврил Генов“, пък е отворил врати Клубът на преводачите. В него схемата отново е била същата – горе кафене, долу „пивница“.

Тези три локации, в които са се водели ожесточени политически спорове, създавали са се стихове, редактирали са се романи и се е пиело от мъка по нереализирани книги и връзки, всички софиянци са наричали „Бермудския триъгълник“.

Очевидци са разказвали, че в него човек е можело буквално да се изгуби, пренасяйки се от клуб в клуб, или по-точно казано – от кръчма в кръчма. Често цели компании са се търсили, губили и намирали, за да се изгубят пак, а бивши генерали, полковници и дори далечни роднини на царското семейство са си умирали да пият, танцуват и разговарят с точно тези интелектуалци, емблематични за топлите софийски нощи и безспирните соарета по „Ангел Кънчев“.

Въздишки по сгради и истории

Ако днес тръгнеш по „Ангел Кънчев“ от „Патриарха“, ще ти направят впечатление две неща – на всеки метър те очаква пекарна, ресторант, магазинче за дрехи и бижута или арт галерия, а тесните тротоари на място са винаги пълни, независимо кое време на деня е или кой сезон. Улицата се радва и на готини графити, както и на старинни сгради, които можеш да наблюдаваш по цялото ù протежение. Наричат ги красавиците на „Ангел Кънчев“, запечатали във фасадите си всички бохемски истории на софийската аристокрация. Изреждаме ти само малка част от тези архитектурни съкровища – всички сме виждали жълтата къща на номер 17, която, макар да е изгубила свежия си цвят и вид, още по фасадата ù може да различим изящните пластични декорации, а по еркера почти няма недекорирано място. Най-отгоре пък има тераса с изящен метален парапет, а красива метална порта води към вътрешността на двора, където се намира входната врата, покрита с богата дърворезба.

Над нея могат да се разчетат ясно инициалите „М. Б.“.

Със сигурност си забелязал и къщата на Цветан Радославов, авторът на „Мила родино“ на ул. „Ангел Кънчев 3“, както и къщата с женската маска на ул. „Ангел Кънчев“ 10, боядисана в нежно розово с два картуша с флорални елементи и една женска маска в най-високата част на къщата. Спри и пред Дома с мидените капители на номер 19, както и пред Близнаците на 4А и 4Б. Къщата с дървената веранда на ул. „Ангел Кънчев“ 16 също не е за изпускане.

За финал споделяме само едно – ако си живял тук, вървял си, виждал си кестените в късните есени или уханието на свежест в ранните пролетни утрини, ако си помирисвал дъжда, хапвал си топъл хляб директно от фурната на ъгъла или си цъкал баскет в късна нощ в двора на 127 СУ, значи със сигурност си усетил „Ангел Кънчев“ така, както я познаваме ние.

Софийска, истинска и поразително красива. Да ни е вечна!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.