„Моля, не преминавайте ограничителната линия на живота. При забравен емоционален багаж моля, НЕ сигнализирайте на бившите си, на близките си или на родителите си“

Хората от край време ни лишават от избор. Казват ни, че пътят към успеха е само един. И то не какъвто и да е, а прав, магистрален път, водещ само и единствено към успеха. Без отбивки, без почивки за храна. Казват ни също, че ако прекрачим манивелата, ако преминем ограничителната линия, нищо хубаво не ни чака. Може би са прави, може би не. Правилния отговор го знаеш само ти. Никой друг.

Избори и пътища много. Всички водят нанякъде. Всички имат черни участъци с неасфалтирана настилка. Понякога има мъгла, понякога пред нас се разкрива най-красивият залез. Но кое ли е важното? Пътят или дестинацията? Май и двете поравно.

Разнообразието понякога може да ни парализира. На мен ми се е случвало, предполагам и на теб. Толкова много възможни „да“ са се превърнали в по-скоро „може би“, защото има едно „ами ако…“, което ни кара да премислим наново околосветското си пътешествие към щастието. Как да излезем от парализата? Как да продължим напред по така наречения „правилен“ път?

Следващия път, когато се налага да стегнеш куфара и да избереш път, по който да тръгнеш, си задай няколко въпроса.

Това ли искаш наистина? Ще ти донесе ли щастие? Ще си заслужава ли лишението от други неща? Ще се чувстваш ли добре относно себе си? Това ли е всичко? Само това ли можеш? Аз мисля, че можеш още малко. Малко по-добре. Малко по-усърдно. Вървиш с глава надолу, леко прегърбено… мислиш за нещо. Точно така, мисли. Малко са хората в днешно време, притежаващи този лукс – лукса да мислят. Прави го, колкото и да е болезнено понякога. Позволи си да потънеш в мисли, размисли и здрасти… страсти имах предвид. Помисли, издишай, помисли пак.

Животът ти не е достатъчно хубав? Не е достатъчно щастлив? Нека е така, щом казваш. Аз обаче се радвам, че разсъждаваш. Мислиш как да го подобриш, мислиш за ситуацията, мислиш за последствията. Мислиш. Още една крачка напред, после две назад и след това скачаш като олимпиец на дълъг скок… имаме ли сделка?

След като си зададеш всичките въпроси и все още мислиш да го направиш – давай! Не поглеждай назад, не поглеждай дали са ти завързани връзките на обувките. Не гледай таблото да видиш колко гориво ти е останало, имаш достатъчно. Само продължавай да се движиш.

Още ли не знаеш със сигурност? Е, нищо. Нека не е сега. Когато – тогава. Твоят живот, твоите пътища – времето на потегляне зависи само и единствено от теб. Абстрахирай се от другите. Ако някой ден откриеш прав, магистрален път към щастието, веднага го съобщи в новините или ми звънни. Ако ли не, просто продължавай да се луташ като всички нас. Безцелни, пълни с копнеж да бъдем щастливи, пълен резервоар с гориво, пълна пътна карта на всички пътища – магистрални и черни. Единственото, което трябва да направим, е да включим двигателя, да затеглим коланите и да се насладим на гледката, а ако се наложи, може би и да прескочим някоя и друга ограничителна линия. Аз тръгвам, да те чакам ли там?

Помисли добре и вземи решенито сам.