Кралицата на модата си отиде – да живее непокорството
Нейно величество туптящото и непокорно сърце на британската мода още дълго ще ни учи
Derry/Mirrorpix/Getty Images
Пънкарка, контракултурна фигура и всепризнат дизайнер, Вивиан Уестууд пренаписва модния бизнес многократно и остава вярна на своите ценности, насочени срещу властта, до последния си дъх.
Има много какво да се каже/напише за някой, който през целия си живот упорства да предаде едно и също послание; когато другите променят мнението си или се обезсърчават. Тя е нагледно е доказателство за характер, тя е човек, който се придържа към това, към което е наистина страстен. И въпреки че контекстът на времето се е променил кардинално, нейното послание остава непокътнато, спомагайки за статута ѝ на икона и подтиквайки другите да имат смелостта да направят същото.
Историята на грандамата Вивиан Уестууд започва през 1941 в дербишърското село Тинтуисъл.
Когато е на 16 се мести в Лондон, където успява да се задържи в художествено училище само един семестър. Изцяло самоука, без формално обучение, тя се учи да прави дрехи още като тийнейджър. Следва модели от списания, разглабя дрехи втора употреба, за да изучи конструкцията им. Създава своя собствена вселена от подръчни материали.
Екстравагантната лейди с ум, по-остър от карфица, се появява на този свят, за да научи консервативните хора на смелост, дух и сила!
Културата, която смело налага Вивиан, е култура на антивсичко. Кралицата на пънк модата не се страхува да обръсне главата си или да боядиса косата си в ярък оранжев цвят. Не изпитва опасение да не харесва моралистите или да бъде половинка на бившия си ученик. Защото в този живот възрастта е просто цифра. Емблематичната дизайнерка успява през целия си живот да съхрани детето в себе си. Понякога се изкривява и е сърдита, друг път е отворена, мила и любопитна.
Случва се да бъде груба и непокорна, но винаги, винаги остава изобретателна.
Запознава се с мениджъра на Sex Pistols Малкълм Макларън през 60-те години, докато работи като начална учител след раздялата с първия си съпруг Дерек Уестууд. И двамата се интересуват от използването на модата като форма на себеизразяване, но ненавиждат хипи естетиката, все още преобладаваща по това време по улиците на Лондон. За тези години на формиране на стила си Уестууд пише в мемоарите си Get a Life: „Избрахме 50-те за вдъхновение, защото по това време младите се бунтуват срещу вързрастните… Хипитата политизираха поколението ми, а в мен се надигаше омраза към света, обзет от смърт и мъчения.“ Тhe Teddy Boys от средата на века се превръщат в техни музи и през 1971 г. двойката открива първия си магазин, наречен Let it Rock, на King’s Road. Tам продават продаващ панталони, прави като водосточна тръба, обувки с висока равна подметка и други намеци към епохата.
Фокусът бързо се променя: през 1972 г. магазинът е преименуван на Too Fast to Live, Too Young to Die и започва да продава дрехи, вдъхновени от мотоциклетисти – кожа, колани, груби форми и кройки. През 1974 г. е ребрандиран на SEX и се фокусира върху фетишизма, а две години по-късно е преименуван на Seditionaries, сливайки всички предишни естетически прояви, за да предлага дрехи, които са годни за носене и по улиците, но предизвикват усещане за „diy“ проект: разкъсани бели тениски с изрисувани лозунги, тартанови панталони с презрамки и трикотаж със зеещи дупки.
Този артистичен израз се превръща в „пънк рок“ – Sex Pistols осигуряват звука, а дизайните на Westwood – външния вид.
Уестууд напуска Макларън в началото на 80-те и доказва, че е повече от способна да постига все по-големи висоти и без него. През 80-те и 90-те започва да пародира висшата класа с дрехи, използващи Harris Tweed, взаимства вдъхновение от корсетите на 18-ти век и кралското семейство. Освен че изразява своите антисистемни възгледи чрез творчеството си, активно протестира и срещу правителството.
От пънкарка се превръща в активист, отново ясно застъпващ се за позицията си.
Тениските с лозунги, които създава за пънкарите през 60-те, вече гласят „Спасете Арктика“ и „Климатична революция“. Кардинално е и решението ѝ да намали производството на собствената си линия дрехи, за да насърчи потребителите да се фокусират върху качеството, а не количеството. „Чувствам ли се виновна за консумацията, която модният свят насърчава?“ Уестууд коментира пред Observerin . „Е, мога да отговоря на това, като кажа, че в последно време се опитвам да направя собствения си бизнес по-ефективен и устойчив.“
Магазинът на Уестууд и Макларън, отворил врати през 1971 г., все още работи на King’s Rd, с името Worlds End след първото модно шоу на дизайнерката, както и подходящо напомняне за последиците от изменението на климата. Физическото пространство винаги е било средище на политически и културни идеи, и до днес – там се продават стари дизайни, емблематичните тениски с надписи и много други исторически предмети, окачени в меморандум. Неговата устойчивост е символ на това как, отвъд символизма и „модния“ активизъм, Уестууд е истински пример за личност, пуснала шокови вълни през вените на обществото, довели до истинска промяна.
В нейния свят красивата дреха и пънкът се държат за ръка.
Защото е важно да останем непримирими и активни и винаги, винаги да искаме всичко.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
