Някъде между реалността и онзи другия свят...

За никого не е тайна, че един от най-сладките моменти, в които можем да се озовем с книга в ръка, е мигът, в който сме изправени на пропастта на съня. Някъде между реалността и онзи другия свят… Дългият ден е приключил. След няколко часа се задава следващият. Лягаш в леглото, изпразваш ума си от всичко. Да, не знаеш дали ти е топло или студено. Вадиш единия крак от одеялото и така е хубаво. Мислиш си дали онзи човек ти липсва или не. В именно този миг това няма значение. Единственото важно е, че на нощния ти шкаф има книга. А ако тя идва от Русия, то тогава

със сигурност може да изключиш онази част от мозъка, която чопли делника, и да се отдадеш на литературата…

Александър Ципкин е ново име в руската литература. Макар в началото някои от читателите да са скептични към разказите му, той успява през леките си сюжети да направи най-трудното, а именно да превърне болката в смях и нечовешка ирония. Ципкин е човек на нашето време. Впрочем начинът, по който изживява и описва любовта, много напомня на хулиганското момче на френската литература Фредерик Бегбеде, което страда и плаче като всички нас, но умее и да се смее. А това забравяме днес, макар да е важно…

В „Жени на НЕпреклонна възраст“ Александър ни разказва седемнайсет безпринципни истории,

в които привидно читателят е поканен да се забавлява. Сякаш писателят отваря портите на кабаре, в което на сцената се вихрят неуморно сатирата и унищожителната самоирония. Пред завесите те се появяват голи. Със сочни бедра и директен език правят всевъзможни демонстрации. Като например това, как се сглобява гардероб, какво става, когато изпратиш есемес не на когото трябва и когато тръгнеш да правиш секс не с когато трябва. 

Виж повече: Не е срамно да се образоваш сексуално

Сатирата и унищожителната самоирония си сипват по една голяма водка и сладко започват да бъбрят

какво се случва под завивките на петербургските търговци, какви ги вършат бандитите и споделят с посетителите тайните на уличните бардаци.

Разбира се, главният обект на приказките са съветските жени и лудите мадами от посткомунистическо време, а поддържаща роля в историите играят техните любовници. Не е никак случайно, че Ципкин многократно е наричан рокзвездата на руската литература или писателя хулиган. Защото в рокзвездите има бунт и смелост, а дързостта на Ципкин се изразява изцяло в това да посочиш несполуката си и да й се изсмееш право в лицето. Отначало ще ти се стори неудобно и болезнено, но след това ще осъзнаеш абсурда на ситуацията. В историите му космическите везни се уравновесяват до такава степен, в която Бог и физиците са спокойни, а музикалните и сексуалните удоволствията се сливат в някакъв свой сюрреалистичен оргазъм и всичко е наред. Или поне изглежда така в своето безредие. Хаосът е подреден по свой начин и делничните малки тъги са истински смешни и забавни. Идеален пример са терзанията на всички жени по света, че мъжете не проявяват достатъчно решителност. Александър ги заключва в няколко думи, които водят до силен смях и до мисълта, че вероятно просто сме такива. Различни. И в това няма нищо лошо, още по-малко страшно. Ето какво казва един от героите на Ципкин:

"Готов съм да започна да размишлявам за това, че е време да се замисля за възможността след няколко години да намекна за сватбена перспектива."

Мхммм, кимаш разбиращо и не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли, но в крайна сметка… се смееш. 

Запознай се с всички персонажи от сборника, защото те са като мен и теб. И млади, и стари, много разбиращи, а всъщност нищо незнаещи. Бързат във всеки момент само за да разберат, че в крайна сметка за никъде не бързат. Скучни са, умни са, добри са, романтични са. Те са всичко и нищо едновременно. 

Виж повече: Да се влюбиш в дупка между зъбите

И накрая, след като изслушаш развеселителната програма на сатирата и унищожителната самоирония, ги виждаш седнали уморени на столовете в двата ъгъла на сцената. Свалят маските и хвърлят смеха зад кулисите. Защото и те са като мен и теб, и те са като руското лошо момче на литературата… и те се смеят, защото иначе не знаят какво да правят с този живот. Да вдигнем водки за смеха на забравата.

PS: И май пропуснах да ти кажа, че Александър Ципкин е ужасно секси. Освен че е умен… Именно от него имаш нужда под завивките в неделя.

Сложи Георги Господинов и други истории в задния си джоб

За човешката душа това, което се случва в книгите е по-важно от това, което се случва в интернет

Какво още се случва?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв